Решение № 2878 от 29.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2878 гр. Варна, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Т. Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело № 20233110112950 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени о т В. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адв. С. А. от АК - Варна, съдебен адрес: гр. ***** срещу „К.Б. ЕООД енд КО" КД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 55 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени й в следствие увреждане на здравето при настъпила на 20.06.2023г. трудова злополука, както и за сумата о т 1735.34 лева - мораторна лихва върху размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането 20.06.2023г. до датата на подаване на исковата молба - 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: По силата на сключен между страните трудов договор от 05.07.2021г., ищецът заемал длъжността „Обслужващ магазин/Служител филиал" с код по НКПД *****, с място на работа магазин К в гр. Варна, кв.

„Б." (Филиал ***** на „К.Б. ЕООД енд КО" КД). Излага, че на 20.06.2023г. работела първа смяна, като пристигнала в обекта около 05:55 часа и след подготовка за работа, започнала да осъществява трудовата си дейност.

Въпросният ден, във връзка с осъществяване на трудовите си задължения, при преминаване в пространството между работната маса на отдел „сирене" и щанда за обслужване, се спънала в неустановен предмет и се озовала на земята, падайки на лявата си страна. Била повикана Спешна помощ, след което ищцата била откарана в болнично заведение. В резултат на злополуката й били причинени множество телесни увреждания, от които счупване на бедрената шийка, закрито в ляво. Наложила се спешна операция поради силните болки и повишения риск от настъпване на вътрешна инфекция.

1

Ищцата претърпяла операция, осъществена на 22.06.2023г., в следствие на която била извършена подмяна на тазобедрена става с двуполюсна безциментна тазобедрена протеза. От този момент и към настоящия ищцата била трудно подвижна, поради което за обслужването й било необходимо ангажирането на помощта на сина й. В резултат на случилото се изпаднала в състояние на тревожност и страх, нарушил се сънят й. Посочва че с Разпореждане № 33259/03.07.2023г., НОИ, териториално поделение - София признал настъпилото събитие за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Ответникът с писмо от 11.09.2023г. също признал злополуката за трудова, но отказал изплащането на обезщетение. Представя доказателства и отправя доказателствени искания. Претендира разноски.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорва насочените срещу него искове по основание и размер. Твърди наличие на съпричиняване от 50 % от страна на ищцата поради проявена груба небрежност и нарушаване на задълженията й по чл. 126, т.6 КТ и чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Посочва се, че ищцата не е спазила Инструкцията за безопасност срещу падане и подхлъзване на едно ниво, утвърдена от управителя на филиала от 06.05.2019г. за избиране на най - безопасния начин за извършване на дадена работа. Ответникът твърди също, че ищцата е преминала първоначален инструктаж на 07.07.2021г., така и периодичен на 27.01.2023г. Сочи, че за периода на временната неработоспособност вследствие на трудовата злополука, ищцата получавала 90 % от брутното си възнаграждение от държавно обществено осигуряване (НОИ), като счита, че при присъждане на дължимото обезщетение за вреди от трудовата злополука съдът следва да приспадне полученото от служителката за периода от 20.06.2023г. до последния й болничен лист спрямо датата на постановяване на съдебното решение по делото. Позовава се на съдебна практика, съгласно която приспадането се прилага както при предявени имуществени претенции, така и за неимуществени вреди. Счита че обезщетението за неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания следва да бъде намалено от съда с 50 % поради обстоятелството, че в нарушение на Инструкцията за безопасност срещу спъване, подхлъзване и падане на едно ниво, ищцата се спънала и паднала странично. Счита претендираното обезщетение за прекомерно. Представя доказателства, отправя доказателствени искания и претендира разноски.

В хода на проведените съдебни заседания по делото, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение, постановено в з.с.з. на 15.01.2024г., съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти: че към 20.06.2023г. страните са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор от 05.07.2021г., като ищцата е заемала длъжност „Обслужващ магазин/Служител филиал", както и че на 20.06.2023г. е настъпила злополука, призната с Разпореждане № 33259/03.07.2023г. на ТП на НОИ - София град за трудова.

От представената медицинска документация е видно, че ищцата е претърпяла инцидент, като е приета за оперативно лечение на 20.06.2023г.

2

09:27ч. и изписана на 27.06.2023г. 14:00ч. в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ Света Анна Варна АД - гр. Варна - процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става. Поставената окончателна диагноза на ищцата е Счупване на бедрената шийка, закрито в ляво. Ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност в резултат на злополуката в периода м.06.2023-м.04.2024г.

В Разпореждане № 33259/03.07.2023г. на ТП на НОИ - София е прието, че злополуката от 20.06.2023г. е станала през време на работа, свързана с трудовите задължения на В. В. Й. – обслужване на клиент в магазина. Ищцата при придвижване зад витрина с обслужване, се спъва и пада странично и травмира лявата си тазобедрена става. Това е причинило счупване бедрената шийка, закрито и временна неработоспособност.

Представен е Трудов договор от 05.07.2021г., по силата на който ищцата е заемала длъжност „Обслужващ магазин/Служител филиал" при ответника.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Обслужващ магазин/Служител филиал", в която са отразени задълженията и отговорностите при изпълнение на длъжността, връчена на ищцата на 05.07.2021г..

Представена е инструкция за безопасност – подхлъзване, спъване и падане на едно ниво.

От приложените на л.16-19 документи е видно, че на ищцата са проведени начален, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа.

От работодателя е проведено разследване на трудовата злополука.

От приложените на л.103-104 от делото удостоверение № 2100187095/01.04.2024г. и справка от 11.04.2024г., издадени от НОИ ТП - София град, се установява, че за периода м.06.2023г.-м.04.2024г., на ищцата са изплатени обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 13064.46 лева.

От постъпилата информация вх. № 35433/30.04.2024 г. от НОИ-Варна /л.119/ се установява, че ищцата получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата на отпускане 18.09.2023г. в размер на 534.61 лева.

Със Заповед № *****-034/14.05.2024г., считано от 14.05.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради придобито на 18.09.2023г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведената СМЕ, в заключението по която и изявленията си в с.з., вещото лице установява следното: В резултат на падането В. Й. е получила счупване на лявата бедрена шийка. Механизмът е проведена сила по оста на бедрото към тазобедрената става и може да се получи по описания в исковата молба начин.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между злополуката и полученото травматично увреждане. Полученото травматично увреждане не представлява пряка опасност за живота на пострадалата, но са възможни усложнения като мастна емболия, ако не се вземат терапевтични мерки. Направена е замяна на увредената тазобедрена става с изкуствена и провеждана лечебна физкултура за възстановяване обема на движения и на мускулатурата на левия долен крайник. Обичайният период на възстановяване е около шест месеца.

Процедурите са предимно лечебна гимнастика. Счупването причинява много 3 силни болки, усилващи се при всяка промяна на положението на крайника.

Пострадалият се чувства безпомощен поради невъзможността да се придвижва самостоятелно. Счупването причинява функционална немощ на крайника, губи се опорната му функция. Ищцата страда от Псориазис и Хипертонична болест от дълги години, които лекува системно. Двете заболявания не са в такава фаза, че да затрудняват възстановителния процес.

Този вид операции не са спешни, извършват се след щателна предоперативна подготовка. За благоприятния изход на оперативната интервенция е добрата предоперативна подготовка /консултации от интернист за придружаващи заболявания и необходимостта от лечение преди операцията, анестезиолог за избор на най - подходящ метод на анестезия, профилактика на белодробна емболия и др./. Изходът на лечението е успешен. Опорната функция на левия долен крайник е възстановена. Към делото няма приложена медицинска документация за проведена рехабилитация. След преминаване на острия болков период след операцията, е възможно натоварване на крайника. Ищцата е изписана от болничното заведение с помощно средство - две подмишнични патерици. Понастоящем ищцата може да се самообслужва. При прегледа вещото лице е установило накуцваща походка, като ищцата си помага с една подмишнична патерица за по - дълги разстояния. Движенията в лявата тазобедрена става са в пълен обем неболезнени. Вещото лице е констатирало намалена сила на мускулатурата на левия долен крайник.

От заключението по допуснатата СПЕ и изявленията на вещото лице в о.с.з. се установява, че процесната трудова злополука е остро и внезапно събитие, което е оказало влияние върху ищцата по отношение на емоционалното й функциониране предвид физическия дискомфорт от претърпяната операция и придружаващите с това събитие невъзможности за нормално функциониране в ежедневието и необходимостта да бъде обгрижвана от друго лице /състояние на зависимост/. Събитието е възприето като стресогенно, предвид и емоционално лабилната личност, която се оформя при психологичното изследване. Емоционалното функциониране е било нарушено, като е възможно това да е повлияло и на социалното функциониране дотолкова, доколкото лицето е било затруднено да излиза самостоятелно навън за известен период от време. По време на психологичното освидетелстване, вещото лице е регистрирало една по-висока тревожност и потиснато настроение. Следва да се отбележи фактът, че при емоционално лабилните личности това са характерни черти от функционирането. Отдръпването от заобикалящата действителност, нарушеният сън и кошмарните съновидения са чисто субективни твърдения, които няма как да се установят с психологично изследване. По делото липсва медицинска документация, която да потвърждава състоянията на тревожност, потиснатост, страх и безсъние - психологичното изследване установява повисока тревожност. Няма психологичен метод, който да установи продължителността на всяко едно от тези състояния и тяхното отграничаване като влияние върху личността. Като хипотеза за продължителност може да се обсъжда фактът, че при травма от подобен характер, негативните психологични преживявания са с малко по-дълъг период от физическото възстановяване. Всяко едно събитие, което се възприема като травматично оказва влияние върху нашето функциониране. По време на интервюто, ищцата е споделила, че към настоящия момент провежда биологично лечение поради псориазис, което допълнително усилва тревожността. За други травматични събития не се споделя, но ако такива са били налични, също биха 4 могли да окажат влияние върху състоянието и функционирането. От психологична гледна точка, към настоящия момент не се установява „психично увреждане" в тесния смисъл на думата - да се изисква клинична намеса. Функционирането при ищцата е в рамките на нормалпсихологичното отреагирване при травматични събития. Няма документация, приложена по делото, от която да става ясно, че ищцата е била в състояние на затруднено психично функциониране.