Определение № 988 от 22.10.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. ХАСКОВО, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500881 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. Х. срещу определение

№1921/12.08.2025г.,постановено по ч.гр.д.№1911/2025г. на Районен съд-Хасково, с което се оставя без разглеждане като недопустима молбата, подадена от И. И. Х., с правно основание чл.61 от ЗН-за продължаване на срока за приемане на наследството по опис с три месеца, като в този срок да упражни от името на наследника-длъжник правото му на приемане на наследството по опис.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а изложените мотиви противоречат на материалния закон. Счита, че като кредитор има правото да иска намаляване на дарение до размера на запазена част и тъй като длъжникът му бездейства и не упражнява правото си да търси запазената част от наследството има право да поиска от името на длъжника и доколкото не може да бъде удовлетворен от неговото имущество да бъде овластен от съда да го извърши. Твърди също, че приемането и отказа от наследство са все актове свързани с личната преценка на лицето призовано към наследяване, но макар и да зависи от личната му преценка това са имуществени права и в чл.134 от ЗЗД законът е предоставил възможност на кредитора да упражни имуществените права на длъжника. Сочи също, че е направил искането си за продължаване на срока за приемане на наследството от длъжника преди да изтече законоустановения тримесечен срок, поради което молбата по чл.61 от ЗН е допустима и следва да се разгледа от съда по същество. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на Районен съд-Хасково и да постанови определение по чл.61 от 1

ЗН по същество, като уважи подадената молба от кредитора.

Хасковският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от частния жалбоподател доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, предявен от ищеца И. И. Х., по който иск е било образувано гр.д.№2895/2024г. по описа на Районен съд-Хасково. Ищецът е претендирал от съда да постанови решение, с което да бъде възстановена запазената част на Р. Д. Г. в размер на ½ ид. част от наследството на наследодателя му Д.Г.Д.,б.ж. на **, починал на 02.09.2024г., представляващо ¾ ид. части от недвижим имот находящ се в **, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение апартамент, като намали дарението на имота извършено с нотариален акт №** от 2021г. до размера на запазената част от наследството на длъжника Р. Д. Г., представляваща ½ ид.част от 3/4 ид.части от описания имот.

В отменително определение на Върховен касационен съд №3635/11.07.2025г., постановено по гр.д.№2309/2025г. е прието, че предявеният иск с правно основание чл.134 от ГПК е допустим и по този иск съдът следва да се произнесе по същество, тъй като този иск е предявен от кредитора И. И. Х. на бездействащия длъжник Р. Д. Г., който следва да бъде конституиран като съищец в производството. Посочено е също, че съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

С Определение №1814/28.07.2025г., постановено по гр.д.№2895/2024г. по описа на районен съд-Хасково молбата на И. И. Х. с правно основание чл.61 ал.1 изр.2 от ЗН, с която се иска същият да бъде овластен да приеме наследството по опис, вместо своя длъжник Р. Д. Г., от починалия му наследодател Д.Г. Д., б.ж. на ***, починал на 02.09.2024г., за което да се продължи срока за приемане на това наследство по опис е отделена в самостоятелно охранително производство/ч.гр.д.№1911/2025г. по описа на Районен съдХасково/, по което е постановено и определението, което е предмет на въззивна проверка.

Разпоредбата на чл.61 от ЗН урежда правото на наследника да приеме наследството по опис.Това е строго лично право, като изявлението за приемане на наследството, включително и това по опис може да се направи само от самия наследник или от негов законен представител, но не и от трето лица, включително и от негов кредитор. В този смисъл и както правилно е приел първоинстанционният съд кредиторът не може сам да се позове на чл.61 от ЗН и да поиска “ да бъде овластен да приеме по опис“ от свое име наследството на своя длъжник или да поиска продължаване на срока за приемането на това наследство от свое име.

2

След открИ.е на едно наследство призованите към наследяване лица могат да приемат същото направо или по опис, както и да се откажат от наследството. Изявление за приемане на наследството по опис съгласно чл.61 ал.1 предл. 1-во от ЗН трябва да бъде заявено писмено пред районния съд в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. В рамките на този срок призованото към наследяване лице следва да проучи състоянието на наследственото имущество/съотношението между активите и пасивите на същото/ , евентуално да предприеме действия по изготвяне на опис на наследственото имущество по реда на глава 51 от ГПК с такава цел, и да прецени според своя интерес дали да приеме наследството, да го приеме по опис или да се откаже от наследството.

Съобразно чл.134 ал.1 от ГПК кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Третата алинея на посочената разпоредба сочи, че ако упражняване правото на длъжника не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

Приемането на наследството - изрично или чрез конклудентни действия, или по опис, както и отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Затова те не могат да бъдат извършвани от процесуални представители на лицето, както и кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл.61 от ЗН да приемат наследството. Кредиторът на длъжник, който е призован към наследяване и бездейства, разполага с възможността да поиска от районния съд, по реда на чл.51 от ЗН, да бъде определен срок, в който призования към наследяване да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Посочената разпоредба предвижда това да стане в самостоятелно охранително производство пред районния съд, но и във вече образувано дело срещу наследника, какъвто е настоящият случай при вече предявен иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, по който е образувано дело пред съда.

В случая молителят И. И. Х. не е поискал в отделно производство да бъде определен срок по реда на чл.51 от ЗН, в който призованият към наследяване негов длъжник да заяви дали приема наследството на баща си или се отказва от него. От друга страна обаче,той вече се е суброгирал в правото на длъжника Р. Д. Г., като е предявил по реда на чл.134 от ЗЗД иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН срещу приобретателя на наследствения недвижим имот Д. Р. Д. /дъщеря на длъжника, която не е призована към наследяване относно наследството на нейния дядо/. Действително, втората алинея на чл.134 от ЗЗД изисква когато наследникът с право на запазена част упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, да е приел наследството по опис. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 3/201Зг. на ОСГК на ВКС, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е 3 призован към наследяване. Ето защо, молителят може да защити правата си в посочения смисъл в процедурата по чл.51 от ЗН във вече образуваното исково производство, но не и да иска овластяване по реда на чл.61 от ЗН .

Безспорно в случая е, че И. И. Х. има качеството на кредитор по отношение на Р. Г. Д., както и, че качеството кредитор на Х. е възникнало преди предяваването на иска по чл. 134 от ЗЗД. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законови основания за предпочитание. В този смисъл всяко едно намаляване или обременяване на имущество на длъжника застрашава удовлетворяването на неговите кредиторите. От друга страна правото на наследяване освен строго лично право е и имуществено и при упражняването му неговия титуляр може да получи оценими в пари блага, т.е. да придобие имуществени права, включени в състава на наследствената маса.

Упражнявайки правото си по начин, по който няма да придобие тези имуществени права, наследникът лишава кредиторите си от възможността да се удовлетворят от тях. В този смисъл при наличието на хипотезата на чл.51 ал.2 от ЗН или при изричен отказ да се приеме наследството отпада възможността за бъдещо увеличаване на имуществото на наследника и именно в това се състои нарушаването на интересите на кредиторите. Ето защо кредиторът може да защити своите права като поиска от съда в рамките на вече образуваното производство по чл.134 от ЗЗД да даде подходящ срок на длъжника да приеме наследството в условията на чл.51 от ЗН ,като при липса на изрично изявление от негова страна по приемане на това наследство или при хипотезата на чл.51 ал.2 от ЗН да защити правата си с предявяването на иск по чл.56 от ЗН. В хипотезата на чл.56 ал.1 от ЗН кредиторът не следва да доказва наличието на знание за увреждане, като в случая безспорно е налице увреждане на кредитора, изразяващо се в намаляване на имуществото на длъжника , чрез направения отказ от наследство, останало му от наследодателя му и възпрепятстване на ищеца да се удовлетвори от това имущество.

В заключение настоящият съдебен състав счита, че кредиторът поради бездействие от страна на длъжника и защитавайки правата си относно неговото имущество има правен интерес от предявяването на иск по чл.134 от ЗЗД , като в рамките на това производство разполага с възможността да поиска от съда да приложи разпоредбата на чл.51 от ЗН или при ново бездействие на длъжника да предяви иск по чл.56 от ЗН.

Кредиторът обаче не разполага с процесуална възможност нито да поиска от съда да бъда овластен да приеме наследството по опис на своя длъжник, нито да поиска продължаване на срока за това овластяване по смисъла на разпоредбата на чл.61 от ЗН.

Предвид изложените по-горе съображения въззивният съд намира обжалваното определение на Районен съд-Хасково за правилно, поради което същото ще следва да се потвърди.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1921/12.08.2025г., постановено по ч.гр.д.

№1911/2025г. на Районен съд-Хасково, с което се оставя без разглеждане като недопустима молбата, подадена от И. И. Х., с правно основание чл.61 от ЗН-за продължаване на срока за приемане на наследството по опис с три месеца, като в този срок да упражни от името на наследника-длъжник правото му на приемане на наследството по опис.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. ХАСКОВО, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: