Решение № 9773 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9773 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110144942 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от ЮЛ, с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 820,24 евро (1 604,24) лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за което била образувана ликвидационна преписка (щета) № ********, ведно със законна лихва от 29.08.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и 74,65 евро (146,01 лева), представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.12.2024 г. до 29.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 10.05.2024 г. около 20:00 часа в гр. София, в района на ************** Т. Ж., водач на лек автомобил „*****“, модел „******“, с рег. № ****** виновно предизвикал ПТП, при което били причинени материални щети по лек автомобил „*****“, модел „****“, рег. № *****, собственост на „************* и ползван от Н. Н. К.. Твърди, че при извършване на маневра за паркиране водачът на л.а. „*****“, модел „******“, с рег. № ****** реализира удар в намиращия се в положение на покой л.а.

„*****“, модел „****“, рег. № ***** със задната част на автомобила си, върху която бил монтиран теглич. Сочи, че между участниците в ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който се съдържало признание за вината на водача на автомобила, застрахован при ответника. Излагат се твърдения, че към датата на ПТП за увреденото МПС бил налице застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с ищеца, обективиран в полица № ********** и период на застрахователно покритие от 13.03.2024 г. до 12.03.2025 г. Сочи се, че на 14.05.2024 г. била заявена застрахователна претенция от ползвателя на л.а. „*****“, модел „****“, рег. № *****, във 1 връзка с което била образувана застрахователна преписка № ********.

Твърди, че след извършени оглед и допълнителен оглед, автомобилът бил ремонтиран в доверен сервиз ЮЛ, за който ищецът заплатил 1 604,24 лева.

Сочи, че на 15.11.2024 г. изпратил регресна покана до ответника, но претенцията не била удовлетворена и към момента на подаване на исковата молба, поради което се претендира и обезщетение за забавено плащане.

Претендират се сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че гражданската отговорност на водача на л.а. „*****“, модел „******“, с рег. № ****** е застрахована при него. Оспорва да е настъпило произшествие, за което да е виновен водача на л.а. „*****“, модел „******“, с рег. № ******.

Оспорва отразеното в съставения протокол за ПТП. Оспорва да е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на водача на л.а. „*****“, модел „******“, с рег. № ****** и настъпилите материални щети по л.а.

„*****“, модел „****“, рег. № *****. Твърди, че описания от ищеца механизъм на ПТП е несъвместим с уврежданията по автомобила, застрахован при ищеца, поради което твърди, че уврежданията не са причинени от процесното ПТП. Сочи, че размера на претендираното от ищеца обезщетение е прекомерен, поради това, че не всички щети били във връзка с процесния удар

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че към датата на процесното ПТП между ищеца и собственика на лек автомобил 2

„***** *******“ е било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, със срок на застрахователното покритие от 13.03.2024 г. до 12.03.2025 г.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 153 от ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът ЮЛ е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „*****“, модел „******“, с рег. № ******.

От приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 10.05.2024 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „*****“, модел „******“, с рег. № ****** и лек автомобил „*****“, модел „C-HR“, рег. № *****, като в протокола е отразен механизмът на настъпване на произшествието и е обективирано признание на водача на автомобила, застрахован при ответника, за вината му за настъпване на процесното ПТП.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, подписан от двамата участници в произшествието, който не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, но същият следва да бъде ценен от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Н. Н. К. и Т. А. Ж..

От показанията на свидетелката Н. Н. К. се установява, че на 10.05.2024 г. същата паркирала лек автомобил „*****“, модел „*******“, с рег. № ***** на ********, след което влязла в близка кооперация, поради което не е била непосредствен очевидец на реализирането на процесното ПТП. Свидетелката изяснява, че сведения относно механизма на настъпване на произшествието е получила от лице, станало очевидец на удара, което й обяснило, че при извършване на маневра движение назад другият автомобил е реализирал удар със задната си част, върху която е бил монтиран теглич, в предната част на лек автомобил „***** *******“. Сочи още, че на място пристигнали органи на КАТ, които напътили участниците в произшествието към подписване на двустранен констативен протокол за ПТП. Свидетелката заявява още, че след произшествието лично е възприела увреждания по предната броня и регистрационния номер на автомобила, както и че впоследствие същият е бил ремонтиран в доверен сервиз.

От показанията на свидетеля Т. А. Ж., разпитан по искане на ответника, се установява, че същият е управлявал лек автомобил „*****“, модел „******“, с рег. № ******, като при извършване на маневра движение назад с цел паркиране е настъпило съприкосновение с намиращия се зад него лек автомобил „***** *******“. Свидетелят заявява, че първоначално е помислил, че е ударил бордюр, поради което се прибрал, а впоследствие майка му се свързала с него и му съобщила, че органите на КАТ го издирват във връзка с настъпилото произшествие. Потвърждава, че ударът е бил реализиран със задната част на управлявания от него автомобил, върху която е бил монтиран теглич, в предната част на другия автомобил, за което участниците съставен съставили констативен протокол за ПТП.

3

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите са логични, последователни и взаимно непротиворечиви относно релевантните за спора факти. Показанията им се подкрепят, както от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, така и от заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза.

За установяване на спорните по делото обстоятелства е прието и заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно, компетентно и изготвено, след анализ на доказателствата по делото и след запознаване с механизма на настъпване на процесното ПТП.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че на 10.05.2024 г., около 20:00 часа, в **********, водачът на лек автомобил „***** ******“, с рег. № ******, предприел маневра движение на заден ход, вследствие на което реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „***** *******“, с рег. № *****. От техническа гледна точка вещото лице е посочило, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „***** ******“, който е предприел маневра за движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. Вещото лице е установило още, че всички увреждания по лек автомобил „***** *******“, описани в двустранния констативен протокол за ПТП и в описа на щетата, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.05.2024 г. ПТП, като уврежданията могат да бъдат получени вследствие на контакт с монтирания теглич на лек автомобил „***** ******“. Посочено е още, че от уврежданията по двата автомобила може да се направи извод, че иницииращият удар е настъпил между задната част (теглича) на лек автомобил „***** ******“ и предната част (долна решетка и предна броня) на лек автомобил „***** *******“.

Вещото лице е определило още, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „***** *******“ по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1575,44 лева, а по цени на официалния представител на марката – на 1 604,24 лева. Посочено е още, че всички ремонтно-възстановителни операции и вложени части, описани в описа на щетата и приложената фактура, са били необходими за възстановяване на уврежданията по автомобила.

Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така, обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за 4 възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ. Предвид изложеното, ако застрахованият по застраховка „Каско“ представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в оторизиран сервиз ремонт на тяхното поправяне, застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ – в този смисъл Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010, ТК, II Т. О. на ВКС.

На следващо място, когато към момента на настъпване на застрахователното събитие увреденият автомобил е в гаранционен срок, дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по стойността на ремонта в официален или доверен сервиз на марката, доколкото именно по този начин се гарантира запазването на гаранционните права на собственика на автомобила – в този смисъл Решение № 6870 от 12.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10463/2023 г., Решение № 344 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2541/2023 г., Решение № 159 от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г. и др.