Решение № 6193 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6193 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110151699 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С....., чрез юрк. И. К., срещу ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., чрез юрк. К. М., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2223,53 лв, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по Щета № 0913-1261-23-000119, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 05.10.2023 г. в гр. Дупница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 468,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.04.2024 г. до 11.11.2025 г.

Ищецът твърди, че на 05.10.2023 г., около 16:14 часа, в гр. Дупница, на ул.

„Криволак" № 34, водачът на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло", с рег. № ** **** **, е реализирал ПТП, като е изгубил контрол над управлението на МПС и се е ударил в паркирания на тротоара лек автомобил марка „БМВ", модел „328 И", с рег. № ** **** **, собственост на С. В. С.. Твърди се, че към датата на събитието увреденият автомобил е бил застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца, а виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Във връзка с инцидента ищецът е изплатил на доверен сервиз застрахователно обезщетение в размер на 4246,13 лв.

Поддържа се, че е отправена регресна покана до ответника, който е извършил частично плащане в размер на 2022,60 лв., като претенцията е за разликата. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: застрахователна полица, протоколи за ПТП, уведомление за щета, опис-заключение, фактури, преводни нареждания, регресна покана и др. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебна автотехническа експертиза.

Ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по „Гражданска отговорност" за виновния автомобил, както и механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че е заплатил сумата от 2022,60 лв., която счита за съответстваща на действителните вреди. Възразява, че претендираното обезщетение за определени детайли (облицовка задна броня и водене на броня) не е в причинна връзка с удара. Твърди също, че цените на ремонта са завишени и не отговарят на средните пазарни, предвид факта, че МПС е на възраст над 16 години към момента на ПТП. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове над платената сума. Претендира разноски. Не възразява срещу приемането на доказателствата на ищеца.

Прави доказателствено искане за допълване на въпросите към САТЕ.

1

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

Не е спорно в настоящото производство, а и с проекта си за доклад приет без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че страните са в валидни застрахователни правоотношения към датата на събитието, механизма на реализиране на ПТП, както и обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2022,60 лв. по процесната щета.

Единственият спорен въпрос в настоящото производство касае размера на обезщетението, както и дали вредата – облицовка задна броня е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелвентно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната / при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество / чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.

Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.

Видно от заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП от 05.10.2023 г., реализирано в гр. Дупница, ул.

„Криволак“ № 34, са реализирани вредите, посочени в описа на застрахователя ищец, в това число и облицовка задна броня, като всички увреждания са в причинно-следствена връзка с 2 механизма на ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 5166,40 лв.; на база цени за ремонт в официален сервиз – 7077,40 лв.; на база средни пазарни цени на алтернативни доставчици – 4831,40 лв.

По отношение на направеното в хода на устните състезания възражение от страна на ответника, че от калкулацията следва да се изключи детайлът „водене задна дясна броня“, тъй като не бил доказан по безспорен начин вторичен удар, съдът намира същото за неоснователно. От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, както и от обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, категорично се установява механизмът на процесното ПТП. Експертът изрично е посочил, че въз основа на данните от уведомлението за щета, след първоначалния сблъсък, паркираният лек автомобил „БМВ“ се е изместил и е реализирал втори удар в бетонна стена. Вещото лице е категорично в своя извод, че всички увреждания по процесното МПС, отразени в описа на застрахователя – в това число и процесните водачи на задната броня – се намират в пряка и причинно-следствена връзка с така установения механизъм на застрахователното събитие.

Доколкото ответната страна не е ангажирала доказателства, които да оборят констатациите на експерта, съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ като обективно и компетентно дадено и приема възражението за липса на причинно-следствена връзка за недоказано.

Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи на база средни пазарни цени с алтернативни части. Това е така, тъй като съгласно представените по делото доказателства датата на първа регистрация на увреденото МПС е 02.01.2007 г. В тази връзка следва да се посочи че съдът е разпределил доказателствената тежест на това обстоятелство в тежест на ищеца, като му е указал че следва да установи размера на действителните вреди.

По делото е безспорно между страните обстоятелството, че ищецът е уважил предявената пред него застрахователна претенция, изплащайки сумата в размер на 4246,13 лв. на доверен сервиз. От заключението на вещото лице се установи като действителна стойност на вредите сумата от 4831,40 лв., което по размер надвишава изплатеното от застрахователя. Ищецът претендира заплащането на мораторна лихва за периода от 10.04.2024 г. до 11.11.2025 г., чийто размер е 489,92 лв., изчислен по реда на чл. 162 ГПК от съда с помощта на онлайн калкулатор. Доколкото акцесорният иск е предявен обаче за сумата от 468,07 лв., то следва да бъде уважен до този размер.

С оглед изложено исковата претенция следва да бъде уважена в пълен размер, доколкото ответникът по делото е погасил по извънсъдебен ред частично регресното вземане, заплащайски сумата от 2022,60 лв. и по този начин е останал непогасен остатък в размер на 2223,53 лв.

Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Съгласно чл.

412, ал. 3 вр. ал. 1 ЗК застрахователят по „Гражданска отговорност“ изпада в забава в 30 дни от представянето на всички доказателства по регресната претенция на застрахователя по имуществена застраховка.

В процесния случай ищецът е поканил ответника с писмо от 14.02.2024 г. /видно от прието по делото уведомително писмо на л. 14/, като ответникът не оспорва да е получил същото, както и че към него са приложени всички изискуеми за претенцията документи.

На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр.

Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо дължимите суми следва да бъдат присъдени в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Следователно, дължимата се на ищеца главница възлиза на 1136,87 евро, а дължимата се на ищеца мораторна лихва възлиза на 239,32 евро.

По разноските:

При този изход на производството право на разноски има ищеца, на когото се следват разноски в размер на 271,04 евро, от които 50 евро – юрисконсултско 3 възнаграждение, 150 евро – депозит за вещо лице, и държавна такса в 71,04 евро.