Решение № 127 от 05.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Кърджали, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело № 20235100100084 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

В основата на настоящото гражданско производство стои депозирана чрез процесуален представител от В. З. Т. искова молба, в която твърди, че на 15.01.2019 г. в около 06:45 ч. отивайки пеша на работа в МБАЛ „Д-р А.Д.“ в гр. К., се движела по тротоара на бул. „Б.“ в посока от ГПЧЕ „Х. Б.“ към блок „Н. ж.“. Стигайки до района на първия светофар, разположен до посочения блок стъпила на едно от местата по тротоара с изкъртени липсващи тротоарни плочки и такива, които били разместени и силно изметнати от земята, като в този район много от тротоарните плочки били именно такива- изметнати и стърчали на височина от около една педя от земята. Стъпвайки на такива плочки, паднала напред, подпирайки се на земята с ръцете си. Усетила много силна болка и в двете ръце, които при допира със земята се огънали и по този начин тя се ударила и в областта на лицето в неравната и изкъртена настилката на тротоара.

Ищцата твърди, че се оказала в положение, в което без чужда помощ не можела да се изправи. На виковете й за помощ се отзовала случайно минаваща жена, която първо се опитала да я вдигне от земята, но след като не успяла започнала да вика за помощ. На тези викове откликнали двама мъже, които я вдигнали от земята, като единият от тях спрял и минаващо наблизо такси, с което ищцата била откарана до ЦСМП в гр.Кърджали. Ищцата изтъква, че лицето й било силно ожулено и от него течало обилно количество кръв, а в двете си ръце чувствала много силни болки, като едновременно с това била и в състояние на силен страх и шок, със силно главоболие, със сърцебиене и с чувството, че ще припадне. В ЦСМП й оказали първа помощ, като промили охлузните рани по лицето, дланите и крайниците, 1 след което била насочена към Отделението по образна диагностика при МБАЛ „Д-р А.Д.“.

Там й била извършена рентгенография, от която се установили причинените й травми счупвания на лява и на дясната ръка. Била насочена към Отделението по травматология в същата болница, където след преглед била извършена манипулация - гипсиране на двете й ръце. През цялото това време изпитвала много силни болки в областта и на двете ръце, а също така и болки в областта на лицето, причинени от падането й по лице на тротоара.

Изпитвала, макар и не толкова изразена, по-скоро тъпа болка в областта на шията и гръбначния стълб, болели я и дланите на двете ръце, с които при падането се подпряла на земята, болели я и краката в областта на коленете, по които по-късно установила, че има и синини.

В резултат на падането й от стъпване на изкъртени/повредени тротоарни плочки й било причинено: счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка , и множество охлузвания по лицето и дланите.

Травмите от счупванията на долния край на лъчевата кост на дясната ръка и на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движението на двете й ръце за повече от месец, а останалите описани увреждания довели до причиняване на болка и страдание. В резултат на причиненото й за нея настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и физически и психически страдания. За период от около един месец била с поставен гипс и на двете ръце и по този начин била в невъзможност да ги движи, както и да се обслужва сама, а след снемане на гипса в продължение на около още два месеца била в период на раздвижване и на двете ръце, като и в този период се налагало да се храни и обслужва с чужда помощ. Благодарение на своите близки, които й оказвали помощ успявала да съхрани нервите си, предизвикани първо - от физическите болки и второ - от стреса, който изпитвала, поради факта, че била в невъзможност да се грижи за себе си и за семейството си. В продължителен период от време била и неработоспособна и не могла да полага труд и съответно да реализира доходи, а това още повече засилвало чувството й на непълноценност и страх, предвид факта, че не можела да осигурява семейството си финансово и морално. Ищцата твърди, че и към настоящия момент оздравителният период за нея не е завършил, респ. здравето й не било възстановено напълно и във вида, в който било преди случилото се. Движенията на ръцете й и понастоящем били ограничени и придружени с болки, макар и не толкова интензивни, както в началния период. Захватът и на двете й ръце бил отслабен. При промяна на климатичните условия и времето усещала дискомфорт и болки в областта на травмите.

Счита, че в следствие на неполагане на дължимата грижа от страна на ответника по обезопасяване, поддържане на тротоара и нестопанисването му с грижата на добър стопанин, така че да не вреди на минаващите пешеходци, било налице виновно поведение от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по обезопасяване и поддържане на тротоара, в т.ч. и на разположената върху него настилка /в случая плочки/.

Твърди, че на това основание ответникът следвало да възстанови вредите, които виновно й е причинил, като й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в 2 претърпени физически и психически болки и страдания, които оценява на 30 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 15.01.2019 г. Изтъква, че ответникът освен, че е собственик на вещта, причинила увреждането е и субект, който осъществява непосредствен и постоянен надзор над нея и следи за изправността й. Съгласно Наредбата за управление на местните пътища в Община Кърджали, последната като собственик следвало да упражнява и ръководство и контрол на всички дейности, свързани с поддържането на пътищата в населените места, вкл. и контрол върху обезопасяването им.

Ищцата претендира и присъждане на разноски в производството.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил от ответника по иска - О. К. отговор на исковата молба. С него исковата претенция е намерена за допустима. Същата е оспорена изцяло, и по основание, и по размер. В отговора са изложени оспорвания на фактическите твърдения в исковата молба, оспорени в производството са и механизмът на настъпване на деликта, причинно-следствената връзка между него, описаните като причинени наранявания и претърпените от тях физически и психически болки и страдания, вкл. и вида, и интензитета на търсените неимуществените вреди. В отговора са изложени и съображения, че претендираният размер е прекомерно завишен, и като такъв не съответства на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претендира се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищцата В. З. Т., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция изцяло. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител -юрисконсулт, поддържа депозирания по делото отговор. По направените с отговора възражения излага съображения, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 316/2021г. по описа на Районен съд- Кърджали, между същите страни е разрешен идентичен спор за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане от падане, настъпило на същия тротоар през 2020 г., с твърдение, че при определяне размера на търсеното обезщетение за вреди, настъпили по идентичен начин през 2020 г. са взети предвид и вредите настъпили от процесното падане през 2019 г. Излага съображения, че в производството е останало недоказано обстоятелството от процесното падане на ищцата да са причинени твърдените от нея наранявания – счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка и счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка.

Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, по повод разгледания спор, прие за установено следното:

В основата на гражданското производство стои депозираната от ищцата искова претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание чл. 50, във вр. с 3 чл. 45 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, с предявяването на които ищцата цели да бъде осъден ответникът О.К. да й заплати сумата в размер на 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени физически и психически болки и страдания, в резултат на причинените й счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка и множество охлузвания по лицето и дланите, причинени й на 15.01.2019 г. в резултат на падане от стъпване върху не поддържан тротоар с изкъртени- липсващи/повредени тротоарни плочки и такива силно изметнати от земята, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна в производството се установява следното :

На 15.01.2019 г., според разпитания по делото свидетел В. Л., в около 07:00 часа, в сухо време, придвижвайки се с негов приятел в посока от заведение „В. с.“ под блок „Н. ж.“ в гр.К. към болницата в града, на кръстовището на булеварда, вниманието му било привлечено от две жени. Едната от тях, стояла права и викала за помощ, а другата, която той посочва да е ищцата в производството, била на земята, видимо в шок, с окървавено и ожулено лице. Свидетелят и приятелят му й помогнали да стане от земята, хващайки я под ръцете, поради което същата споделила, че изпитва силна болка именно там в ръцете.

Разказала им, че се е спънала на плочките и паднала. За да я превозят до Спешното отделение на болницата те спрели такси, но водачът му като видял жената в силно окървавено състояние, отказал да я качи. Само настоятелните молби на свидетеля и намиращите се там други хора, накарали таксиметровия шофьор да я качи в колата и да я транспортира до ЦСМП на болницата. Според свидетеля тротоарът, през който всекидневно минава голям поток от хора в посока от поликлиниката към болницата и обратно, и към момента на падането на ищцата, а и до деня на разпита, продължавал да е в потресаващо състояние – с изкривени плочки, не пригодни да се движат по тях хора, настилката на тротоара не била съставена от еднакви по вид плочки и между тях съществували прагове, на места вместо плочки имало излят бетон, там била разположена и шахта, около която плочките били хлътнали и така се образувал между шахтата и плочките праг от 10 см.

По делото са снети и показанията на свидетелката Н. Т., дъщеря на ищцата, от които се установява, че в средата на м.01.2019 г., майка й тръгнала на работа. Малко по-късно, към 7 и нещо часа на свидетелката й позвънили от Отделението по травматология с информация, че майка й си е счупила ръцете и трябва близките й да я приберат от болницата. Когато свидетелката видяла майка си в болницата, тя била окървавена, с обърната устна и плачеща, и двете й ръце били гипсирани, дясната почти цялата, а лявата малко над лакътя.

Свидетелката установява също, че у дома им състоянието й било също тежко, ищцата плачела, много я боляло, не можела да спи, чувствала се непълноценна. Два месеца била в гипс, а след това още два месеца се наложило да ходи на рехабилитация. Свидетелката полагала ежедневни грижи за майка си - къпела я, хранила я, помагала й при осъществяване на физиологичните й нужди. Свидетелката установява, че и през 2020 г. майка й паднала отново на този тротоар, но този път в района на моста до ГПЧЕ „ Х.Б.“. Тогава била 4 пострадала само дясната й ръка, която също била гипсирана до над лакътя, като и през този период свидетелката отново полагала необходимите грижи. Установява също, че от падането й през 2019г. до падането й през 2020г., ищцата била изцяло оздравяла. Изтъква също, че когато времето се развали или при натоварване майка й чувствала болки в ръцете си.