Акт от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23786 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110149535 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявен по реда на чл. 422 ГПК е частичен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „ОББ Интерлийз“ ЕАД /с предишно наименование „Интерлийз“ ЕАД/ дължи на ищеца Р. И. И. сумата от 25 000 лева - част от вземане в общ размер на 3 877 470,16 лева, представляващо част от дадена на отпаднало основание първоначална вноска в общ размер на 1 992 744,85 евро (3 897 479,16 лева) по развален Договор за финансов лизинг на недвижими имоти с опция за прехвърляне на правото на собственост № 13867/А/19.12.2008 г., сключен между „Интерлийз“ ЕАД като лизингодател и „Крит Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/ като лизингополучател, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 26.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.08.2025 г. по ч. гр. д. № 34391/2025 г. по описа на СРС, 87 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.12.2008 г. между „Крит Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* (в несъстоятелност), и ответника бил сключен договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г., по силата на който ответникът като лизингодател се задължил да придобие правото на собственост върху УПИ с площ от 1722 кв. м., находящ се в гр. София, Столична община, район М., който имот съставлява УПИ № ................ от кв. 35 по плана на гр. София, местност М. 1 – бул.

„...............“ и да построи в него чрез възлагане на одобрен от двете страни строител „Крит“ ЕООД, ЕИК *********, многофункционална страда за обществено обслужване с търговско предназначение с общ капацитет на заведенията 680 места, с обща разгърната застроена площ от 9786,99 кв. метра, състояща се от три сутеренни етажа, партер и три етажа. По силата на договора страните се съгласили, че имотът е собственост на лизингодателя до изтичане на срока на договора за финансов лизинг и извършване на последното дължимо плащане, както и че лизингополучателят има право да придобие правото на собственост върху горепосочения недвижим имот. Според чл. 6 от договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г., лизингополучателят се задължил да заплати първа вноска в размер на 1992744,85 евро без ДДС, което задължение изпълнил на 23.01.2008 г. На 23.12.2008 г. между лизингодателя, лизингополучателя и „Крит“ ЕООД, ЕИК *********, е сключен договор за строителство, който бил изпълнен изцяло и в срок, но обслужващи съоръжения в сградата не били въведени в експлоатация, поради което същата не можела да се ползва по предназначение. На 24.01.2014 г., поради неплащане на няколко лизингови вноски, владението върху сградата било отнето и предадено на лизингодателя. С 1 решение от 30.03.2015 г. на Арбитражния съд при БТПП било признато, че договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г. е прекратен от лизингодателя считано от 15.10.2013 г. който задържал пратените вноски и фактическата власт върху сградата. Сочи, че договорът за строителство от 23.12.2008 г. бил прекратен от строителя „Крит“ ЕООД, ЕИК *********, поради което за лизингополучателя възникнал интерес да иска връщане на даденото по договора за лизинг. На 26.08.2020 г. лизингополучателят „Крит Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, прехвърлил в полза на ищеца по силата на договор за цесия, за което ответникът е уведомен вземането за платената на 23.01.2008 г. първоначална вноска в размер на 1992744,85 евро без ДДС, част от което иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответното дружество, с който оспорва предявения иск като недопустим, тъй като с влязло в законна сила арбитражно решение от 30.03.2015 г. по арбитражно дело № 487/2013 г. по описа на АС при БТПП, предявеният от „Крит Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД /с предишно наименование „Интерлийз“ ЕАД/ осъдителен иск за връщане на сумата от 1 992 744,85 евро (3 897 479,16 лева), представляваща първоначална вноска по Договор за финансов лизинг на недвижими имоти с опция за прехвърляне на правото на собственост № 13867/А/19.12.2008 г., е отхвърлен, като предявеният иск по чл. 47 от ЗМТА за отмяна на решението е отхвърлен с Решение № 197/2015 г. по т. д. № 2619/2015 г. по описа на I ТО на ВКС. Прави искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално предявеният иск да бъда отхвърлен. Заявява евентуално възражение за прихващане с ликвидини вземания за главници, лихви и разноски по ВАД 483/2013 на АС при БТПП, ВАД 487/2013 г. и изп. дело № 1983/2023 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова.

Съдът, след като съобрази направеното изявление и представените по делото писмени доказателства, счита че възражението на ответника за недопустимост на производството е основателно по следните съображения:

Между страните не е спорно, че на 19.12.2008 г. между „Крит Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* (в несъстоятелност), и ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД /с предишно наименование „Интерлийз“ ЕАД/ бил сключен договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г. с описаното съдържание, по силата на който, на 23.01.2008 г. „Крит Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* (в несъстоятелност) платил на ответника първа вноска в размер на 1992744,85 евро без ДДС, вземането за връщане на която ищецът твърди, че му била прехвърлена на 26.08.2024 г. с договор за цесия, за което ответникът е уведомен.

От представеното по делото Решение от 30.03.2015 г. по ВАД 483/2013 на АС при БТПП се установява, че цедентът „Крит Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* (в несъстоятелност), цесионерът Р. И. И., както и трето лице „Крит“ ЕООД, ЕИК *********, са осъдени да заплатят солидарно на „ОББ Интерлийз“ ЕАД /с предишно наименование „Интерлийз“ ЕАД/, суми за неплатени вноски, лихви, данъци върху недвижимо имущество, такса битови отпадъци, застрахователни премии, разходи и разноски по договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г. В това решение (стр. 41- 42) решаващият състав на арбитражния съд е отхвърлил възраженията на ответниците (сред които и настоящия ищец), че договорът за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г. е развален с обратна сила изрично на 10.09.2013 г. или имплицитно в хода на арбитражното производство (т.22.5), като е уважил искът на лизингодателя, който от своя страна се е позовал на възражение, че договорът за финансов лизинг е прекратен поради неизпълнение от страна на лизингополучателя с действие за напред – чл. 88, ал. 1, изр. първо от ЗЗД.

Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМТА, арбитражното решение влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение с връчването му на страните. Арбитражното решение поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила на решението, а когато предявеният иск е конститутивен, то има и конститутивно действие.

Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата 2 на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение.

Според чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, както влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници - универсални и частни, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска - чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК (така Решение № 50158 от 12.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1133/2021 г. на I ТО на ВКС и Решение № 4519 от 26.07.2024 г. по възз. гр. дело № 10695/2023 г. на СГС, III-Б въззивен състав постановено по аналогичен спор с идентичен предмет).

В случая се твърди, че правоприемството е настъпило на 26.08.2024 г., след завеждане на иска както по ВАД 483/2013, така и този по ВАД 487/2013 г., с предмет вземане на „Крит Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД, за връщане на „платените до този момент суми“ от ищеца на ответника по договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който иск е отхвърлен, поради което дори да се приеме, че към датата на сключване на договора за цесия, от която ищецът твърди, че черпи права, същият е валиден макар съществуването на вземането, което се прехвърля да е отречено, ищецът е обвързан от решенията на арбитражния съд, с които правата на лизингополучателя „Крит Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, по договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г. за връщане на платената първа вноска като главна страна в производството, са отречени.

Твърдението на ищеца в исковата молба, че първоначалната вноска по договора за финансов лизинг, която е прехвърлена на ищеца и част от която се претендира от него в настоящото производство, не е била предмет на ВАД 487/2023, е неоснователно. От представения по делото препис от арбитражното решение се установява, че АС при БТПП е бил сезиран от праводателя на ищеца „Крит Трейд“ ЕООД с иск за връщане на всички платени суми по процесния договор за финансов лизинг, поради което съдът е формулирал отхвърлителен диспозитив за заплатените по договора суми, без да ги индивидуализира по пера или период. Горният извод се налага и от Раздел I, т. 1 от мотивите на арбитражното решение, съгласно които „ищецът „Крит Трейд“ ЕООД е увеличил размера на предявения иск на общата сума от 9 565 026 лева, на колкото според него възлиза пълният размер на заплатените по договора суми“. Не на последно място, следва да се посочи, че в мотивите на решението, постановено по иска на „Крит Трейд“ ЕООД за отмяна на арбитражното решение, ВКС се е произнесъл в следния смисъл: „Съпоставен, петитумът на предявените искове с диспозитива на арбитражното решение обосновава извод за съответствие между заявеното и присъденото… т. е. арбитражният съд не се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като липсва произнасяне извън заявения петитум.“

Ето защо доколкото спорът за съществуване на вземане (изцяло или част от него) за връщане на платените от лизингополучателя на лизингодателя по договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост № ................. г., е разрешен със сила на пресъдено нещо, последващ иск, който не се основава на нововъзнилкнали факти, е недопустим и производството по делото следва да се прекрати съгласно чл. 299, ал. 2 от ГПК (така и Решение № 4519/26.07.2024 г. по в. гр. д. № 10695/2023 г. по описа на СГС, възз. III-Б състав, и Решение № 3074/20.05.2025 г. по в. гр. д. № 2929/2024 г. по описа на СГС, възз. IV- Д състав).

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника, но същият не е заявил искане и не е представил доказателства, че такива са сторени, поради което не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 49535/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва за преценка предпоставките на т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________