Решение № 257 от 14.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Стара Загора, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М.Ж.Т. в присъствието на прокурора Х. М. и в. к. като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500600546 по описа за 2023 година Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв. Д.

М. - защитник на подсъдимия С. П. С. против Присъда №26/03.04.2023г., постановена по НОХД №328/2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с която същият е признат за виновен в това, че в периода от 11.07.2020г. до 16.07.2020г. в гр. Казанлък, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у И. И. Х. – роден на ***** че ще му продаде 500 /петстотин/ броя метални платна – покривна ламарина, с което е причинил на пострадалия Х. имотна вреда в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, а по първоначалното обвинение за поддържал го признава за невиновен и го оправдава.

На основание чл.66 ал.1 НК съдът отлага изтърпяването на наложеното наказание за срок от четири години.

Уважен е предявеният граждански иск от И. И. Х. - за сумата 15 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020г. и съответно до окончателното изплащане на сумите.

С въззивната жалба се правят оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло присъдата, като признае подсъдимия С. П. С. за 1 невинен по предявеното му обвинение по чл.209 ал.1 НК и остави без уважение предявения граждански иск срещу подсъдимия или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав, или да се намализначително размера на наложеното наказание и определения изпитателен срок.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че изложените обстоятелства в жалбата не отговарят на установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и въз основа на нея присъдата, която е постановил, е законосъобразна и справедлива. Моли съда да остави без уважение подадената жалба.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв. Р. Ж. моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди съдебния акт на районния съд.

Защитникът на подсъдимия адв. Е.Б., преупълномощен от адв. Д. М. счита, че нито пряко, нито косвено, е доказан фактическият състав на престъплението, в което е обвинен подзащитният. Моли съда да уважи подадената жалба.

Старазагорски Окръжен Съд, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, разгледани по същество се явява неоснователна.

Районния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. П. С. живеел в с. **** на съпружески начала със св.

В.И.И.

Свидетелят и пострадал И. И. Х. бил управител на *** което дружество се занимавало с метални конструкции и притежавало склад в стопанския двор на с. Бузовград, общ. Казанлък. От време на време при пострадалият работел свидетелят Г.А.Н. като същият често ходел в склада на „Металстрой“ ЕООД в с. Бузовград, общ. Казанлък. Св. Н. също познавал подсъдимия, но последно го виждал преди около 5-6 години.

Пострадалият познавал подс. С. от около 6-7 години, покрай дейността на горепосоченото дружество, като в тези години е закупувал на няколко пъти от подсъдимия различни железа, агрегати и др. вещи. Винаги подсъдимият ходел при пострадалия сам, с автомобил и е предлагал различни железа-втора употреба за продажба. Никога пострадалият и подсъдимият не са съставяли писмени документи за тези сделки, като винаги пострадалият е заплащал продажната цена на подсъдимия.

През 2020 г. подс. С. ползвал телефонен номер, регистриран на името на св. В.И.

На 11.07.2020 г. подсъдимият се обадил по телефона на пострадалия и му предложил да му продаде 500 бр. метални платна - покривна ламарина, като му изпратил и снимки на тези платна по Вайбър. За въпросните платна подсъдимият обяснил на пострадалия, че се намират в гр. Русе. Пострадалият 2 проявил интерес към тези метални платна, които забелязал, че са втора употреба, но ги харесал. Подсъдимият и пострадалият се договорили на 15.07.2020 г., последният да ги закупи от първия на цена 30 лв. на брой метално платно- покривна ламарина или общо за 500 бр. от същите платна да се заплати на подсъдимия сумата от 15000 лв. Договарянето ставало все по телефона. Подсъдимият заявил на пострадалия, че нямал финансова възможност да му достави металните платна, понеже собствениците на металните платна не му ги давали на консигнация и помолил последният да му преведе по банков път предварително сумата от 15000 лв. За тази цел подс. С. изпратил по Вайбър снимки на личната си карта и картончето с написан номер на банкова сметка. Понеже и друг път пострадалият е сключвал сделки с подсъдимия, се доверил на последния и на 16.07.2020 г. превел по банков път в офис на „Юробанк България“ АД в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, сумата от 15000 лв. с преводно нареждане с уникален регистрационен номер **** на името на подс. С.. В същото преводно нареждане било отразено, че сумата се превеждала за закупуване на покривни ламарини. Тази парична сума била лична собственост на пострадалия. На същата дата - 16.07.2020 г. подсъдимият изтеглил лично от каса на „Централна кооперативна банка“ АД в офис гр. Луковит сумата от 15000 лв., преведена му от пострадалия същия ден.

След превеждане на горепосочената сума пострадалият се обадил по телефона на подсъдимия, като последният го уверил, че е организирал превоза на металните платна и започвал да ги товари, като на следващия ден щял да ги достави в базата на пострадалия в с. Бузовград, общ. Казанлък. Изминали около два-три дни след превода на продажната цена от 15000 лв., но договорените метални платна не били доставени на пострадалия и той започнал да търси по телефона подсъдимия. Телефонът на подсъдимия обаче бил изключен. След 16.07.2020 г. пострадалият нямал вече никаква връзка с подсъдимия, нито успял да се свърже с него по телефона, нито го е виждал.

Уговорените и заплатени от пострадалия 500 бр. метални платна покривна ламарина не били доставени на пострадалия, нито в базата на фирмата му в с.

Бузовград, общ. Казанлък, нито в друго населено място. Заплатената сума в размер на 15000 лв. също не била възстановена на пострадалия.

Подсъдимият в действителност не предприел никакви действия по финализиране на договорената покупко-продажба на 500 бр. метални платнапокривна ламарина, не ги е предал на пострадалия и не му ги е доставил по никакъв начин - било лично, било чрез друго лице, нито в склада на „Металстрой“ ЕООД в с. Бузовград, общ. Казанлък, нито в друго населено място. Подсъдимият изтеглил преведената от пострадалия парична сума в размер на 15000 лв., която не възстановил обратно на последния.

На 20.01.2021 г. пострадалият подал тъжба до Районна прокуратураКазанлък.

Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал, а именно – че не се констатират съществени противоречия и несъответствия, и че събраните 3 гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени фактически обстоятелства по делото. Също, както първата инстанция, настоящият съдебен състав смята, че от доказателствата се установява, че подс. С. лично е изтеглил сумата от 15 000 лв. преведена му от св. Х.. Този неоспорим факт е неглижиран от обвинението.

Несъстоятелни са доводите на защитника, че не е доказано по безспорен начин в настоящото производство обстоятелството, че С. не имал намерение да изпълни задължението, което е поел към другата страна.

Преустановяването на всякакъв контакт от страна на подсъдимия със св. Х., въпреки многократните опити на последния да се свърже с него, след превода на сумата от 15 000 лв., сочи недвусмислено наличието на специалната цел да набави за себе си имотна облага като субективен елемент на престъпния състав на чл.209 ал.1 НК.

В обобщение следва да се отбележи, че въззивната инстанция напълно споделя дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал. Изводите си по фактите, районният съд е извел именно въз основа на тази законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки.

При така възприетата от анализа на посочените доказателства, безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на Окръжен съд Стара Загора счете, че правните изводи на първата инстанция за наличие на извършено от подсъдимия С. деяние, което да е съставомерно, по своето обективно и субективно проявление престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, са законосъобразни и правилни. В случая, използвайки изградено доверие от предишни взаимоотношения с пострадалия, както и изпращайки му снимки на употребявани, но годни за употреба плоскости от покривна ЛТ- ламарина с договаряне на цена и начин на доставка, подс. С. е осъществил изпълнителното деяние „възбудил“ заблуждение от състава на престъплението. В с.з. не се установи дали ламарината е била налична или е просто снимка, но това не е от съществено значение, тъй като и в двата случая създава представа у пострадалия, че е налице такава стока, а договарянето на цена и доставка създава представа у пострадалия, че подс. С. има намерение да изпълни.

Аргументи, подкрепящи изложеното са и установените в съдебната практика константни положения, че когато деецът поеме задължение без намерение да се задължи по него извършва наказателноправна измама прикрита с граждански отношения. В този смисъл , Р 1-12-11, Р 37011-II, Р 728-03-I и Р 550-09-II на ВКС.

Съвкупният анализ на събраните в хода на съдебното следствие 4 доказателства налага извода, че С. С. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд.

Като е стигнал до горния извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на присъдата на Старозагорски районен съд настоящият съдебен състав не установи да са допуснати заявените в жалбата пороци, нито други процесуални нарушения, които да налагат нейната отмяна. Ето защо следва същата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №26/03.04.2023г., постановена по НОХД №328/2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5