Решение № 194 от 08.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Велико Търново, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500337 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 222/11.04.2024 г. по гр.д. № 31/2023 г. Великотърновският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М.

П. В. с посочени ЕГН и адрес в гр. Лясковец на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнатото му с постановление в ДП обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 6 от НК и задържането му в ареста за 72 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2021 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 50 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., ведно с претендираната законна лихва и претенцията за законна лихва върху главницата от 50 000 лв. за периода от 14.07.2021 г. до 12.08.2021 г. като неоснователни.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. П. В. на основание чл.

2 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 4 722 лв. за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени брутни месечни служебни възнаграждения за периода от 01.03.2016 г. до 25.05.2016 г., претърпени в резултат на повдигнатото му с постановление в ДП обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 6 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2021 г. до окончателното й заплащане, 1 като е отхвърлил предявения иск за разликата над 4 722 лв. до предявения размер от 8 500 лв., ведно със претендираната законна лихва и за периода от 25.06.2016 г. до 31.07.2016 г. като неоснователен.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен и предявения от М. П. В. против Прокуратурата на Република България иск за сумата от 5 720,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното брутно служебно възнаграждение, считано от деня на забавата на всяко едно от тях до датата на подаване на ИМ.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. П. В. на основание чл.

2 ал. 1 т. 3 пр. 2вр. чл. 4 ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 3 000 лв. за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби от заплатено адвокатско възнаграждение за защита по ДП, претърпени в резултат на повдигнатото му с постановление в ДП обвинение за извършено престъпление по чл. 321 ал. 6 от НК.

С решението си Великотърновският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. П. В. сумата от 40 лв. за направени по делото разноски за държавна такса, а в полза на ВтОС сумата от 2 814 лв. за направени по делото разноски от бюджета на съда.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство, прекратено с влязло в сила постановление на прокурор от 14.07.2021 г. за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху тази сума, в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от неполучено месечно трудово възнаграждение за разликата над 4 722 лв. до 8 500 лв. и за периода от 26.05.2016 г. до 31.07.2016 г., ведно с претендираната законна лихва върху тази сума и в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неполученото месечно трудово възнаграждение в размер на 5 720,57 лв., считано от деня на всяко едно от плащанията до датата на подаване на ИМ е останал въззивникът М. П. В., който чрез пълномощника си адвокат Й. Н. от САК го обжалва в посочените по-горе части като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се обсъждат подробно събраните в първата инстанция доказателства. Счита се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушен принципа на справедливостта съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението е занижено, като не са съобразени вида и тежестта на уврежданията на въззивника, продължителността и интензитета на претърпените душевни болки, страдания и неудобства, принудителното задържане на въззивника от полицейските органи, броя на повдигнатите 2 обвинения, тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания, взетите мерки за процесуална принуда, продължителността на наказателното производство, служебното положение на въззивника, възрастта му, влиянието върху професионалното му развитие, личността му, общественото му положение, здравословното му състояние, разгласяването в медииите, съдебното минало и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. По отношение на претендираните имуществени вреди се поддържа, че неправилно ВтОС е приел, че периода, през който е претърпял вреди от неполучено трудово възнаграждение е от отстраняването му на 01.03.2016 г. до 25.05.2016 г. и след тази дата до 31.07.2016 г. не е налице причинна връзка между издадената заповед за отстраняване на въззивника и незаконното обвинение. Счита, че в срока за отговор по чл. 131 от ГПК от страна на Прокуратурата на РБ не е въведено възражение за бездействие на административния орган, издал заповедта с оглед датата на влизане в сила на решението на КС, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 100 ал. 2 от ЗДСл.. Счита, че с произнасянето си ВтОС е допуснал процесуално нарушение, нарушавайки принципа на диспозитивното начало и накърнявайки правата на въззивника.

Твърди се, че със заповед № 983/27.06.2016 г. на ИД на НАП е прекратено служебното правоотношение с въззивника, като до този момент той не е получавал възнаграждение за заеманата длъжност, от която е бил отстранен поради незаконното обвинение и пропуснатите ползи се явяват пряка и непосредствена последица от него. Според въззивника неправилно ВтОС е приел също, че началният момент, от който се дължи законна лихва върху неполученото трудово възнаграждение е датата на придобиване на стабилитет на наказателното постановление за прекратяване на наказателното производство – 13.08.2021 г., тъй като падежът на всяко от неполучените трудови възнаграждения е съответното число на месеца, в който е следвало да се получи и претендирания размер от 5 720,57 лв. е доказан със заключението на приетата ССчЕ. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ВтОС в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като присъди на въззивника направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ.

Недоволна от постановеното решение, в частта, в която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 5 000 лв. до сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, в частта, в която е уважен иска за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за сумата от 4 722 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, както и в частта, в която исковата претенция за законна лихва върху главниците на обезщетенията е уважена за периода от 13.08.2021 г. до 08.10.2021 г. и съответно са присъдени разноски с оглед уважаване на исковете е останала Прокуратурата на РБ, която чрез прокурор 3 във ВтОП го обжалва в посочените по-горе части като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивната страна счита, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушен принципът на справедливостта съгласно изискванията на разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД и обезщетението е завишено, като не са съобразени обстоятелствата, че ищецът не е доказал значително негативно въздействие на наказателното производство върху психиката му или върху отношенията му с близки и приятели, уронването на името и авторитета му и или други значителни болки и страдания над обичайните. Счита се, че здравословните проблеми на ищеца са с хроничен характер и нямат пряка връзка с наказателното производство, както и се възразява Прокуратурата да носи отговорност за медийните публикации за наказателното производство и счита, че същите са свързани със заеманата от ищеца длъжност, а не с предоставена от Прокуратурата информация. Счита се, че при отчитане на икономическите критерии, посочени подробно в жалбата следва да се приеме, че ищецът е получил обезщетение, което многократно надхвърля доходите на лице в страната за същия период и следва да се отчете обстоятелството, че самото осъждане на Прокуратурата има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен характер на вредите. Счита се, че искът за имуществени вреди е останал изцяло недоказан, тъй като Прокуратурата не носи отговорност за отстраняването на ищеца от длъжността, заемана до образуване на наказателното производство, а такава отговорност носи административния орган. Посочва се, че в конкретният случай ищецът е бил привлечен за престъпление по чл. 321 ал. 6 от НК, а не за престъпление по чл. 321 ал. 3 от НК и отстраняването му от работа е станало въз основа на незаконосъобразна административна заповед, срещу която е имал възможност да се защити по административен ред. По отношение на претенцията за законна лихва върху обезщетенията се поддържа, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила на 08.10.2021 г. и това е момента на изпадане в забава по отношение на реално претърпените вреди.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ОС Велико Търново в обжалваната част относно присъдената лихва за забава за периода от 13.08.2021 г. до 08.10.2021 г. и относно присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 722 лв., като да отхвърли изцяло или частично тази искова претенция, да измени решението в обжалваната част относно иска да неимуществени вреди и да намали размера на присъденото обезщетение до 5 000 лв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М. П. В. чрез пълномощника му адвокат Й. Н. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. Излагат се подробни доводи относно предпоставките за присъждане на значително по размер обезщетение поради доказани значителни неимуществени вреди, като се излагат повторно доводите от въззивната жалба от страната, както и доводи относно наличието на основание за присъждане на 4 обезщетение за имуществени вреди. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба на Прокуратурата и да присъди на въззиваемия направените по делото разноски.

В о.с.з. въззивникът М. П. В. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Й. Н. от САК поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. Представя писмени доказателства във връзка със здравословно състояние на въззивника.

В о.с.з. въззивната страна Прокуратура на РБ се представлява от прокурор при ВтАП, който поддържа подадената от страната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на противната страна. Счита, че от представеното писмено доказателство се установява, че към момента здравословното състояние на въззивника е леко увредено и прави извод, че същото не е било по-тежко към процесния период, за който се претендира обезщетение.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: