Решение № 308 от 15.06.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 189/2024
- Вид
- Решение № 308
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 21.07.2026
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 308 гр. Разлог, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100189 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.135, ал.2 от ЗЗД, депозирана от „П.И.Б.”АД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от ИД Н.Х.Б. и С.А.П., ч/з юрк. А.И.М., против Д.Б.Я., ЕГН*, и Р.А.Я., с ЕГН*, двамата от *.
Ищецът твърди, че е кредитор на първата ответница по Договор за банков кредит №*/31.05.2019 г. и Договор за поръчителство от 30.06.2021 г., обезпечаващ Договор за банков кредит №*/30.06.2021 г.
Твърди, че след възникване на задълженията по цитираните договори ответницата Д.Я. се е разпоредила със свое недвижимо имущество в полза на сина си Р.Я. ч/з договор за покупкопродажба от 25.07.2022 г., при което е намалила имуществото си, служещо за общо обезпечение на кредиторите по смисъла на чл.133 от ЗЗД. Поддържа, че сделката е увреждаща, тъй като затруднява удовлетворяването на банката, а знанието за увреждането се предполага по силата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, доколкото приобретателят е низходящ на длъжника.
Иска се съдът да постанови решение, с което да обяви недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №81, том трети, рег.№4611, дело №458 от 25.07.2022 г. по описа на нот. С.В., с район на действие PC-Рг., с рег.№489 на НК, вписан с Вх. рег.№* от 25.07.2022 г., акт №32, том XIV, дело 1977/2022 г. по описа на СВп-Р., с който Д.Б.Я., ЕГН*, с адрес: *, продава на сина си Р.А.Я., с ЕГН*, с адрес: *, следните недвижими имоти, а именно:
ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед */15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ: *, с площ от 561,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жил. нужди, стар идентификатор: *** с № по предходен план: 781.514, парцел 3, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, заедно си издадените за имота строително разрешение №23/10.03.2017 г. на О.Р. и всички строителни книжа и документи и 1/13 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР за г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед */15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ: *, с площ от 782.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за 1 второстепенна улица, предишен идентификатор: *** с № по предходен план:
781.514, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.
Иска се съдът да присъди и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците представят писмен отговор, с който оспорват допустимостта и основателността на иска. Поддържат, че не е доказано качеството на кредитор, оспорват размера и изискуемостта на вземанията, както и наличието на увреждане. Поддържат също, че ищецът разполага с други обезпечения и възможности за удовлетворяване, поради което не следва да се приема, че атакуваната сделка го уврежда.
От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвокупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представените док-ства по делото се установява, че на 31.05.2019 г. м/у „П.И.Б.“АД като кредитор и Д.Б.Я. като кредитополучател е подписан Договор за банков кредит №*/31.05.2019 г. По силата на този договор банката е предоставила на ответницата Я. банков кредит от 50`000.00 лв. за текущи нужди и за рефинансиране на задължения към банката. По договора е открита разплащателна сметка на кредитополучателя, по която е извършвано обслужването на кредита. Сумата е усвоена на 03.06.2019 г.
По делото е представен и Договор за банков кредит №*/30.06.2021 г., сключен м/у „П.И.Б.“АД, „Р.“ЕООД, като кредитополучател, както и други задължени лица. Договорът е за банков кредит от 720`000.00 лв. По този договор първата ответница Д.Б.Я. е сключила Договор за поръчителство от 30.06.2021 г., с който е поела задължение да отговаря пред банката за изпълнение на задълженията по кредита. Така тя е придобила качеството длъжник по смисъла на чл.135 от ЗЗД, тъй като поръчителят е лично задължен спрямо кредитора и неговото имущество също служи за удовлетворяване на кредиторовото вземане.
От представените по делото док-ства се установява, че банката се е снабдила със заповед за изпълнение №*/27.11.2023 г. и ИЛ №26515/27.11.2023 г. по ч. гр. д. №63391/2023 г. по описа на СРС. Банката се е снабдила със заповед за изпълнение №709/18.12.2023 г. и ИЛ №727/18.12.2023 г. по ч. гр. д. №1299/2024 г. по описа на Рг.РС.
За събиране на вземанията са образувани изп. дела при ЧСИ М.Б.К., рег. №891 на КЧСИ, с район на действие Бл.ОС.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена СЧЕ. От заключението на същата се установява, че сумата от 50`000.00 лв. е реално усвоена от ответницата. ВЛ е посочило, че на 03.06.2019 г. сметката на кредитополучателя е заверена със сумата от 50`000.00 лв. с основание „Усвояване на кредит“ по процесния договор. Според заключението на ВЛ и приложените извлечения от счетоводните книги на банката се установява, че по този кредит са допуснати просрочия. Предсрочната изискуемост е настъпила на 14.11.2023 г., при просрочени 17 погасителни вноски по главница за периода 15.06.2022 г. – 15.10.2023 г. общо от 26`750,37 лв., както и просрочени 16 вноски по възнаградителна лихва за периода 15.07.2022 г. – 15.10.2023 г.
Съдът кредитира заключението на ССчЕ. То е изготвено от ВЛ с необходимата специалност, въз основа на материалите по делото, счетоводните книги на банката и данните по образуваните изп. производства. Заключението е вътрешно непротиворечиво, съответства на останалите писмени док-ства и не е опровергано от ответниците с други доказателствени средства. ВЛ е установило както възникването и усвояването на кредита от 2019 г., така и наличието на непогасени задължения, включително по главница, лихви, наказателни лихви и разноски.
2
От представения Нот. акт №81, том III, рег. №4611, дело №458/25.07.2022 г. по описа на нот.
С.В. се установява, че първата ответница Д.Б.Я. е продала на втория ответник Р.А.Я. процесните недвижими имоти, а именно ПИ с идентификатор *** и 1/13 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***. Сделката е вписана в СВп-Р. с вх. рег. №*/25.07.2022 г., акт №32, том XIV, дело №1977/2022 г.
В нот. акт е посочена продажна цена 1`700.00 лв., съответстваща на данъчната оценка на прехвърлените имоти. От нот. дело се установява, че са представени скици на имотите, данъчни оценки, декларации по ЗМДТ и по ДОПК, удостоверение за родствени връзки и семейно положение, както и останалите документи, необходими за изповядване на сделката.
От удостоверенията за родствени връзки и от данните по нот. дело се установява, че ответникът Р.А.Я. е син на ответницата Д.Б.Я.. Следователно атакуваната сделка е извършена м/у майка и син, т.е. м/у длъжник и негов низходящ.
По делото е представено заверено копие на уведомление за образувано ИД №* по описа на ЧСИ Г.Ц. и насрочена публична продан на ипотекирания в полза на Кредитора, съгласно Договора, недвижим имот, собтвеност на ипотекарните длъжници К.С.К., ЕГН*, и Т.К., ЕГН*.
От представената по делото справка за лицето З.К., ЕГН*, е видно, че на 26.11.2014 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот, ч/з Нот. акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВп-Р. с Акт №177, том XV, вх. peг. №4292, дв. вх. рег. №4889 от 26.11.2014 г., с който е прехвърлено на К.С.К., ЕГН*, и С.С.К., ЕГН*, по 1/3 ид. ч. от ПИ ***.
Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото док-ства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Съгласно чл.135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Предявен е отменителен иск, с който е поискано от съда да бъде обявено за недействително спрямо ищеца действието, с което длъжникът го уврежда. За успешното провеждане на този иск, ищецът следва да докаже: качеството си на кредитор на длъжника; извършеното увреждащо действие на длъжника; знанието за увреждане на кредитора, т. е. така наречения субективен елемент.
Съдът приема за безспорно установена първата от горепосочените предпоставки, а именно, че ищецът е кредитор на ответниците по силата на първо място на Договор за банков кредит №*/31.05.2019 г., по който Д.Б.Я. е кредитополучател и на второ място по силата на Договор за поръчителство от 30.06.2021 г., с който Д.Б.Я. е обезпечила задълженията по банков кредит, предоставен на „Р.“ЕООД. Поръчителството е договор, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поради това поръчителят също е длъжник спрямо кредитора, макар и задължението му да е акцесорно спрямо главното задължение. Неговото имущество служи за удовлетворяване на кредитора и разпоредителните му действия могат да бъдат атакувани по реда на чл.135 от ЗЗД.
Не е необходимо вземането на увредения кредитор да е изискуемо и ликвидно (установено по размер), но за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че тези условия са налице в разглеждания случай. Това положение произтича от целта на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, да възпрепятства възможността на недобросъвестния длъжник да намали възможностите си или да се лиши от възможност за удовлетворяване на кредитора-ищец по иска, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде признато в определен размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на изискуемостта и преди установяването на размера на вземането. В този смисъл изрично:
3 решение №1562 от 20.05.1982 г. по гр. дело №805/1982 г. на ВС, I-во г. о., решение от 15.07.2010 г. по гр. дело №171/2009 г. на ВКС, решение от 26.01.2011 г. по гр. дело №551/2010 г. на ВКС, III-то г. о., решение от 06.10.2010 г. по гр. дело №754/2009 г. на ВКС, I-во г. о. От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. Това действие може да увреди лицето, което вече е кредитор, т. е. има възникнало вече вземане.
Неоснователно е възражението на ответниците, че банката не е доказала качеството си на кредитор, тъй като вземанията не били окончателно установени в исков процес. При
Павловия иск не е необходимо вземането да е установено със сила на пресъдено нещо.
Съгласно трайната практика на ВКС, включително Решение №639/06.10.2010 г. по гр. д.
№754/2009 г., IV г. о., при разглеждане на Павлов иск съдът не установява със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, когато то не е предмет на самостоятелен иск.
Достатъчно е да се установи, че ищецът има качеството кредитор, а вземането не е отречено с влязъл в сила съд. акт. В случая банката е представила не само договори, но и заповеди за изпълнение, ИЛ, извлечения от счетоводните книги, покани и заключение на ССчЕ. Този доказателствен материал е напълно достатъчен да обоснове извода, че банката има качеството кредитор.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за липса на доказано усвояване на кредита от 2019 г. Според приетата без оспорване от страните СЧЕ на 03.06.2019 г. разплащателната сметка на Д.Я. е заверена със сумата от 50`000.00 лв. с основание „Усвояване на кредит“. Това е пряко док-ство за реално предоставяне на сумата.