Протокол № 8314 от 10.06.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 8314 гр. София, 07.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110157912 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

При спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК:

На именното повикване в 11,30 ч. се явиха:

ИЩЕЦЪТ ЮЛ редовно призован, се представлява от адв.П..

ОТВЕТНИКЪТ ЮЛ, редовно призован, се представлява АДВ А., с пълномощно от днес.

ТЛП ЮЛ, редовно призован, не изпраща представител.

НЕ СЕ ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.П..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като съобрази, че не са налице процесуални пречки и страните са редовно призовани,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от ВЛ П., с която моли да бъде дадена възможност да изготви експертиза за следващо съдебно заседание.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище от ТЛП, с което оспорва допустимостта на определението на съда, с което е постановено дружеството 1 да се привлече като ТЛП на ищеца, като се сочи, че за него не съществува правна възможност да предяви обратен иск към дружеството помагач.

Излагат се съображения по съществото на спора. Сочи се, че между ЮЛ (в несъстоятелност) и ТЛП е сключен договор за наем на недвижим имот от 16.11.2016 г. В последствие, съгласно постановление за възлагане от 18.10.2016 г., вписано на 05.12.2016 г. договора е прекратен. Твърди се, че е на 07.12.2016 г. между ответника като наемодател и ТЛП като наемател е сключен нов договор за наем на недвижим имот, по силата на което ТЛП е продължило да ползва проц. имот. Оспорва се ищецът да е бил собственик на вещите, които претендира в ИМ. Оспорва се ответникът да е имал производство и да е ползвал помещенията или машини в тях. Твърди се, че оборудването в наетите помещения е собственост на наемателя – ТЛП и това дружество организира производство в тези помещения. Твърди се, че никога ЮЛ не е искало от ТЛП продаване на движими вещи намиращи се в помещението. Изложени са доводи за неоснователност на исковата молба.

Направени са доказателствени искания. Оспорва се истинността на приложените към исковата молба доказателства, а именно: договор за покупко-продажба от 14.09.2011 г. и приложение №1 към него; договор за покупко-продажба от 03.10.2011 г. и приложение № 1 към него; протоколи от заседание на съвета на директорите на ЮЛ от 13.09.2011 г. и 13.10.2011 г.; фактура № 4264/03.10.2011 г. и справка за амортизационните отчисления по инвентарните номера. Иска се на осн.чл.183 ГПК ищцовото дружество да представи всички писмени доказателства, приложени към исковата молба в оригинал. Иска се да бъде допусната СИЕ, която да отговори на въпросите: осчетоводен ли е договора за наем от 16.11.2016 г. с ЮЛ (в несъстоятелност) и извършено ли е плащане по него, осчетоводен ли е договор за наем от 07.12.2016 г. със ЮЛ и извършено ли е плащане по него, заведени ли са описаните машини в ИМ в счетоводството на ТЛП и платена ли е цената по тях. Иска се да бъде допуснат и един свидетел при режим на довеждане.

Представени са писмени доказателства.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ на основание чл.143 от ГПК за допълнения и пояснения към исковата молба и отговора на исковата молба.

2

АДВ П.: С молба от 31.03.2022 г. съм изпълнил указанията, като съм пояснил ИМ и съм взел становище по доклада по делото, като в тази молба са посочени няколко елемента. На първо място е конкретизирана цената на иска.

Направил съм уточнение, което откривам като пропуск в проекта за доклада на стр.1, последен абзац, с което е посочено че е предявен иск за осъждане на ответника за сумата от 3000 лв., а от петитума на ИМ е видно, че иска е за сумата от 2000 лв., предявен като частичен иск от общо 100000 лв. В тази връзка съм направил искане за поправка на определението от 22.02.2022 г.

Моля да ми бъде дадена възможност да се запознае със становището на ТЛП и приложените писмени доказателства, за да изразя становище по тях. В същата молба съм изложил и твърдения по повод ОИМ и пояснения за тези доказателства, които да представени с ИМ. Поддържам исканията си в ИМ и в молбата от 31.03.2022 г. и моля да бъдат допуснати двама свидетели, един който водим. и втория свидетел предвид изложените факти в отговора на ТЛП.

АДВ А.: Оспорвам исковата молба, ведно със становището. Поддържам отговора. Нямам възражение по проекта за доклад. От придобиването на имота нито един ден не се е ползвал от ЮЛ за извършване на каквато и да е дейност, нито машините. Водим допуснатия свид. М.Д.П., които ще установи обстоятелства които са му станали известни като очевидец. Той е видял изнасянето и рязането на вещите. Лично се е срещал с лицето М.Б., която е сочена като свидетел от ищеца. Поддържаме оспорването на автентичността и верността на посочени и представени доказателства, подробно описани в ОИМ, като моля да бъде открито производство по реда на чл.193 ГПК, за което ще бъде необходимо и представяне на оригиналите. Поддържам искането по реда на чл.183 ГПК. Считам, че задължителната практика е, че няма необходимост то да бъде мотивирано. Считам, че такива няма да бъдат представени, тъй като са вероятно изготвени за целите на процеса. С молбата, с която е допълнена исковата молба са оспорени някои документи, като заявявам, че ще се ползваме от оспорените документи, така както сме ги посочили в отговора на исковата молба. Да се приемат представените от ТЛП писмени доказателства. Не възразявам по допускането на свидетели на ТЛП.

Ако бъде допуснат такъв считаме, че следва да бъдат разпитани всички свид. в едно о.с.з. Считам, че неоснователно е конституирано ТЛП на страната на ищеца, тъй като няма каквато и да е било правна възможност за обратен иск.

3

Евентуално заведен такъв, ще бъде подсъден на друг съд. Обратен иск, не може да бъде заведен от страната която го привлича, но предоставям на съда.

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА

ДЕЛОТО съобразно инкорпориран в определение от 22.02.2022 г. и проекто-доклада

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ същия като исковата претенция да се чете 2000 лв. сума, с която отв. се е обогатил ползвайки без основание вещи собственост на ищеца, за период от 14.09.2011 г. до датата на завеждане на ИМ 08.10.2021 г., частичен иск от сумата в общ размер на 100 000 лв.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

С оглед направените след постановяване на определението по чл.140 ГПК доказателствени искания и становище по направените такива от страна на ответника, СЪДЪТ счита, че за посочените в ОИМ, както и в становището на ТЛП, писмени доказателства представени от ищ. страна, следва да бъде открито производство по 193 ГПК.

Мотивиран от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по чл.193 ГПК по отношение на:

- договор за покупко-продажба от 14.09.2011 г. и приложение №1 към него;

- договор за покупко-продажба от 03.10.2011 г. и приложение № 1 към него;

- протоколи от заседание на съвета на директорите на ЮЛ от 13.09.2011 г. и 13.10.2011 г.;

- фактура № 4264/03.10.2011 г.; номера. справка за амортизационните отчисления по инвентарните На осн.чл.193 ал.3 ГПК СЪДЪТ УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че

4 тежестта на установяване истинността на посочените документи пада върху ищ. страна.

На осн.чл.183 ГПК СЪДЪТ УКАЗВА НА ИЩ. СТРАНА да представи в оригинал представените с ИМ писмени доказателства, които имат подпис на представител на ищ. дружество, а именно: договорите за покупко-продажба и приложенията към тях, както и фактура № 4264.

СЪДЪТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по отношение на останалите документи представени от ищеца, доколкото същите представляват съдебни решения, както и частни писмени документи, които не носят подписа на ищеца и няма сигурни данни, че те са в държане на същия, съответно съдът не може да приложи последиците на чл.161 ГПК.

СЪДЪТ УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че в случай, че не представи до следващо съдебно заседание оригиналите на посочените документи ще приложи последиците на чл.161 ГПК, а именно: ще изключи представените доказателства от доказателствената съвкупност.

По направените искания за разпит на свид. СЪДЪТ счита, че исканията за разпит на свид. от страна на ищеца са допустими, относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

ТЛП не е посочило за какви обстоятелства иска разпит на свид., съответно един такъв при режим на довеждане ще бъде допуснат, само при условие, че ТЛП посочени конкретни факти и обстоятелства свързани с предмета на доказване, които ще се установят с евентуално събраните гласни доказателствени средства.

Мотивиран от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА още един свид. при режим на довеждане на ищеца.

Ищцовата страна също е оспорила истинността на приложения с ОИМ договор за наем от 07.12.2016г. По отношение на същия с оглед заявеното от проц. представител на отв. страна ще се ползва от същия СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по чл.193 ГПК относно договор за наем 5 от 07.12.2016 г.

На осн.чл.193 ал.3 ГПК СЪДЪТ указва, че тежестта за установяване неистинността на документа се носи от отв. страна.

Със становището на ТЛП е поискано изготвяне на СИЕ, която би отговорила на искането направено от ищеца с молба от 01.04.2022 г., а именно съдът да задължи отв. да доказателства за реално плащане на наемната цена по договора от 07.12.2016 г.

СЪДЪТ счита, че исканата експертиза е необходима и относима към спорни по делото факти и обстоятелства, поради което ОПРЕДЕЛИ: