Решение № 269 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110213400 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Л. Т. П. от гр. София чрез адв. И. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №24-4332-016481 от 18.07.2024г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните изисквания по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е направено пълно описание на нарушението, с посочване на дата и място, както и на обстоятелствата за извършване, с доказателствата, които ги потвърждават. НП било издадено в нарушение на материални закон, тъй като деянието било квалифицирано по чл.105, ал.1 от ЗДвП, а разпоредбата предвиждала две хипотези – ограничена видимост и намалена прозрачност, като намалената прозрачност следователно не водела до ограничаване на видимостта. Прави извода, че, за да е приложима хипотезата, въведена в акта и НП, когато е налице намалена прозрачност, то тя трябва да води до ограничаване на видимостта, за да се реализира състав на токова нарушение. По начина, по който било описано нарушението, не можело да се подведе в нито една от двете хипотези на закона. Отделно от казаното, на осн. чл.105, ал.3 от ЗДвП се допуска намаляване на прозрачност на стъклата, но в границите и стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, което означавало, че намаляването на прозрачността не води винаги до административно нарушение и е било необходимо да се направи на място съответното изследване със съществуващо техническо средство. Неизползване на 1 такова, без значение по каква причина, довело до незаконосъобразните изводи за извършено нарушение. Намира, че за да бъдат изложени правилно обстоятелствата по извършеното нарушение, е следвало да се отбележи, не само датата на установяване, но и датата, на която е било въздействано на стъклата – залепено фолиото. Сочи за нарушена процедура по връчване на АУАН по чл.43, ал.5 от ЗАНН, тъй като дори при отказ на нарушителя да подпише акта, същият трябва да му бъде връчен, което не било сторено и така било ограничено правото на жалбоподателя на защита, като се отбележи, че лицето не е отказвало да подпише акта, а е искало да го подпише след като му се даде възможност да впише възраженията си по констатациите в същия, което не му е било предоставено.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. И. поддържа жалбата и моли въз основа на изложените в същата съображения, НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Акцентира на нарушената процедура за предявяване и връчване на акта, както и липсата на установяване с техническо средство на затъмяването на стъклата и ограничаване на видимостта през тях. Моли, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата и процесуално представителство в три съдебни заседания, с уточнение, че е регистриран в ЗДДС, с оглед начисляване на ДДС към адвокатското възнаграждение.

Наказващият орган чрез юрк. М. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и заканосъобразно. Депозирала е писмени бележки вх.

№405664/12.12.2024г. и вх. №409139/16.12.2024г., в които излага, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание, издадени били от компетентни органи, при доказаност на нарушението. Допълва, че правилно лицето е санкционирано за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, тъй като никъде в закона нямало изискване за определен процент на затъменост, както и задължение на контролните органи да замерват затъмеността с техническо средство. Отделно от това, не се спорило, че страничните стъкла на автомобила били изцяло с поставени фолио, както, че именно жалбоподателят бил водача на това МПС. Моли за присъждане в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Прави възражение, при определяне на адвокатското възнаграждение, същото да е под минимума, предвид на ниския размер на санкцията.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С процесното НП на Л. Т. П. е наложена глоба, в размер на 20 лева, за това, че на 10.07.2024г., около 00:16ч. в гр. София, кв. „Суходол“, на ул. “Траян Танев“ №27, с 2 посока на движение от ул. „Яворов“ към ул. „Труд“ управлявал личния си автомобил „БМВ 320Д“, рег.№РВ9811ХС, като при извършена проверка е установено, че имало поставено цветно фолио на предните две стъкла, с което се ограничава видимостта на водача - нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН, серия GА, №1044516/10.07.2024г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/, послужила за издаване на обжалваното НП.

Разпитани по делото са свидетелите Г. М. Б. - актосъставител и Н. М. З. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които АУАН е съставен на нарушителя, тъй като при проверка е установено, че на страничните стъкла на предните врати на автомобила има поставено фолио, затъмяващо тези прозорци, като от външната страна имало някакви видимост навътре в автомобила.

Затъмяването не се замерило с техническо средство, тъй като с такова служителите на РУ при МВР не разполагали, а само служители на ОПП-СДВР, но съдействие от тях не било изискано. При съставянето на АУАН, нарушителя бил с адв. И., който казал, че лицето нямало да разпише акта, но иска да напише възраженията си и след като мястото било показано, само адв. И. поискал да напише възражения, но му било отказано. Екземпляр от акта не се връчил на нарушителя и адвоката, защото такива били инструкциите, ако нарушителят откаже да го подпише.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.4 – направено е описание на нарушението, ясно и разбираемо, с посочване на обстоятелствата на извършване. Спазени са правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне в присъствие на нарушителя, но са нарушени изискванията на чл.43, ал.5 от ЗАНН, тъй като акта не е връчен на нарушителя, като и същият не е уведомен, че в 14-дневен срок може да отправи предложение до наказващия орган за споразумение. Това задължение на актосъставителя не е свързано с правото на нарушителя да откаже да подпише акта по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Защото единствената последица от отказа е, че се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

Това е така, защото право, а не задължение е на нарушителя да подпише акта, но е задължение на актосъставителя, да му го връчи, без значение дали нарушителя го е подписал или не. Това е гаранция за правото на защита на лицето, което може да впише възражението си както в акта, при самото му съставяне, така и в 7-дневер срок 3 от подписването по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Целта е, нарушителят при образуване на административнонаказателното производство, със съставяне на АУАН да се запознае с нарушението, което му е вменено, за да може да организира защита си още на този най-ранен етап от административнонаказателното производство. Що се отнася до израза „При подписване на акта“, използван, както в разпоредбата на чл.43, ал.5, така и в чл.44, ал.1 от ЗАНН, съдът счита, че не следва да се тълкува стеснително и не се има предвид акта да се подпише от нарушителя, а законодателят въвежда „подписването“ като изискване за съставяне – подпис на актосъставителя и на свидетелите, а не само подписване от нарушителя. АУАН е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.2.

Съдът, при проверка на НП установи, че съдържа задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.5, като горе вече се обоснова и не е необходимо да се повтаря, тъй като съдържанието на НП е идентично с това на АУАН. С оглед на направените възражение за датата и мястото на извършване на нарушението, същите са ясно и правилно посочени, тъй като датата на извършване на това нарушение е датата на установяването му, което е и датата на съставяне на акта, а не датата на поставяне на фолиото на страничните стъкла, както смята жалбоподателя, изхождайки от вмененото нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.6.

При допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на нарушителя по чл.43, ал.5 от ЗАНН, а именно да получи акта и да се запознае със съдържанието му, процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението, съдът ще посочи относно възраженията на жалбоподателя по същество, следното:

Констатациите в акта и НП, свързани с поставено фолио, което затъмява в цялост страничните предни стъкла на автомобила категорично се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са единни, хронологични и незаинтересовани. Жалбоподателят, не оспорва това обстоятелство.

В разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, под която е подведено деянието като административно нарушение се въвежда забрана ограничаване на видимостта на челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, както и намаляване на прозрачността на стъклата. В конкретния случай, водачът е наказан, за това, че управлява автомобил с поставено цветно фолио на страничните стъкла, което ограничава видимостта на водача към пътя. Така абсолютно правилно и коректно е направено описанието, което кореспондира с цифровата квалификация.

4

Нито в АУАН, нито в НП се говори за намаляване на прозрачността на стъклата, за да е резонен въпроса за процента намаляване, съответно да се прави замерване по чл.105, ал.3 от ЗДвП, поради което възраженията в този смисъл не намират опора в обстоятелствата на конкретната фактическа обстановка и нарушението, за което лицето е санкционирано.

При този изход на делото, предвид факта, че жалбоподателят е защитаван от адвокат, по правилата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да му се присъдят сторените разноски, за които да се осъди учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - СДВР, по аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН.

В конкретния случай се претендира присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като в договора за правна защита и съдействие с адв. И. е отбелязано, че жалбоподателят не е заплатил адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., в такива случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Става въпрос за Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, в която в чл.18, ал.2 е предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба. В конкретния случай глобата е от 20 лева, поради което е приложима нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата и минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева. Съгласно чл.7, ал.9 от същата наредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В конкретния случай са проведени три съдебни заседание и то не по вина на жалбоподателя, а поради неявяване на свидетели на наказващия орган, поради което следва да се добави към възнаграждението от 400 лева и още 250 лева за третото заседание или да се присъди 650 лева минимално адвокатско възнаграждение.