Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1731 от 01.12.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2434/2024
Вид
Решение № 1731
Подписан
01.12.2025
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1731 гр. Русе, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520102434 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.59 ЗЗД.

Ищцата М. С. Й. чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата Н. С. Д. е нейна сестра. От 2011г. живеела и работела в чужбина, като спестявала пари, за да се върне в България и да живее в собствен дом. С тази цел в периода 2011г. - 2021г. изпращала редовно пари на сестра си, за да закупи на нейно име и да обзаведе недвижим имот. В табличен вид, хронологично, описва изпратените на ответницата парични суми след 2015г. в евро. През 2017г. сестра й я уведомила, че е подготвила необходимите документи за купуване на недвижим имот в с. ****, но когато се явили при нотариус, се оказало, че имотът се купува на името на ответницата, а на нея се учредява вещно право на ползване. Завърнала се в България през 2021г. и установила, че имотът не е обзаведен и въпреки частично извършените СМР в него, не е годен за постоянно обитаване. Сестра й казала, че като компенсация ще й прехвърли собствеността на имота, за което тя й направила пълномощно с рег. №5465/14.06.2021г. Тъй като това не станало, с нотариална покана от 12.01.2022г. оттеглила дадените й пълномощни и я поканила да й върне всички пари, които й е изпратила, тъй като със закупуване на имот на свое, а не на нейно име, ответницата се е обогатила неоснователно. Извън това обзавеждането в имота е за значително по-малка сума от изпратените й пари, а 1 и същият е негоден за обитаване. През 2022г. предявила срещу ответницата иск, образуван в гр. дело №3547/2022г. на Районен съд Русе, който по нейни молби и натиск оттеглила и делото било прекратено. Ответницата не удържала на думата си да уредят отношенията си, поради което моли да бъде осъдена да й заплати сумата 6950 евро, представляваща дадена й сума в периода от 02.05.2019г. до 28.02.2020г. за закупуване на недвижим имот и обзавеждане, с която се е обогатила неоснователно за нейна сметка, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, с присъждане на разноските по делото.

Ответницата Н. С. Д. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на иска. Оспорва обстоятелството, че имотът, който закупила в с. ****, трябвало да бъде на името на ищцата. Същата е присъствала лично при сключване на сделката по нотариален ред, при която й е било учредено право на ползване и тя е подписала нотариалния акт като ползвател. Заявява, че уговорката е била тя и съпругът й да закупят имот с техни парични средства, а ищцата да бъде вписана като ползвател и да ползва имота самостоятелно. Никога не е оспорвала правото на ищцата да ползва имота, нито й е пречела да го ползва. Извършила е ремонти в този имот ремонт на покрив, поставяне на ограда и др., които описва. През месец януари 2022г. получила нотариална покана от ищцата да й предаде ключовете на имота и тя ги е оставила при русенския нотариус Румяна Падалска, след което ищцата започнала да изнася намиращата се в него покъщнина. Не отрича обстоятелството, че ищцата й е изпращала пари от Италия, но с тях е извършила всички ремонтни работи в имота и е изплащала нейни заеми и бързи кредити. Поради това заявява, че не й дължи абсолютно нищо. Прави възражение за прихващане на своето вземане към ищцата от стойността на изнесени от имота/къщата в с. **** вещи, неуточнени като стойност.

Претендира разноските по делото.

С допълнителна молба вх. №34253/19.11.2024г. ответницата е уточнила възражението си за прихващане срещу вземането на ищцата в размер на 6950 евро със сумата 1459 лв обща стойност на лично нейни движими вещи, изнесени от къщата в с. ****, които се намират в къщата на сестра им И. С. Г..

По делото са представени писмени доказателства, приложено е гр. дело №3547/2021г. на Районен съд Русе, разпитани са свидетели.

2

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Страните по делото са сестри. Не се спори, че ищцата в периода от 2011г. до 2021г. е живеела и работела в Италия и е пращала пари - по 350-400 евро на месец по Уестърн юнион на ответницата, която не оспорва, че ги е получавала, видно от изявленията й, отразени в протокола на съдебно заседание от 12.11.2024г.

Свидетелката П И Ц заявява, че заедно с ищцата са работили в Италия, били близки и М. й е споделила, че иска да събира пари, за да си купи къща в България. Периодично изпращала пари на сестра си Н. – по 500-600 евро, за да й купи къща и да я обзаведе. Казвала на сестра си да й събира парите, защото тези пари са да си купи къща. Свидетелката има лични впечатления, че действително ищцата е пращала пари на сестра си Н. – по 500, 700, 800 евро всеки месец, пращала цялата си заплата, в зависимост от това колко е вземала и преживявала с допълнително изработени пари. Често вместо нея е пращала пари на ответницата, като твърди, че парите, които е изпращала на ответницата, са били за купуване къща на село за М.. М. пазарувала и носела в България много неща от Италия – сервизи, домакински неща, защото се е гласяла да се прибира вече и да живее в България. Впоследствие ищцата й споделила, че когато се върнала в България, разбрала, че къщата в с. **** е била купена на името на ответницата, а не на името на М., както и че къщата не била това, което е очаквала срещу изпращаните парични суми. Казала й още, че когато си е дошла в България, видяла, че къщата не е ремонтирана, не е била пригодена за живеене и тогава отношенията между сестрите се развалили.

Като свидетел по делото е разпитана Е. Д. И.-К., която заедно със сестра си Б. Д. И.-В. са продали имота в с. **** с документ - нотариален акт. Имотът представлявал къща с двор и стопански постройки в занемарено състояние.

Ползвал се е от нейния съпруг само за производство на мед. Нямало подходящи условия за живеене в него, трябвало да се направи основен ремонт.

След продажбата не е ходила в този имот.

Свидетелката И. С. Г. е сестра на страните по делото. Заявява, че през 2011г. ищцата заминала за чужбина, “...за да изкара пари, с които да си купи жилище”. Ищцата изпращала пари на сестра им Н. за купуване на имот на името на М. С. Й. и през 2017г. бил закупен имот, но на името на по-голямата 3 им сестра Н. и с право на ползване от средната сестра М.. Ответницата я “подлъгала”, че имотът е купен с вещно право на ползване само на нея, а впоследствие, като се оправят нещата - ще прехвърли собствеността изцяло на нея, което до момента не се е случило. Къщата била негодна за живеене обрасла в растителност, без санитарни възли, стаите били непочистени, нямало легла. Трябвало да се ремонтира и да се купи имущество за обзавеждане. Свидетелката заявява, че е имало уговорка имотът да бъде записан изцяло в собственост на М. с парите, които тя е пращала. В един момент се оказало, че парите не били достатъчни и свидетелката е изтеглила кредит, за да помогне при закупуването, като ищцата изпращала пари за вноските на Н., чрез която да ги получава тя, кредитополучателката. Според свидетелката, ищцата е изпращала на ответницата освен пари и чанти с вещи, необходими за домакинството. След връщането на ищцата от Италия отново говорили да й се прехвърли собствеността върху придобития имот, но ответницата отказала и тогава ищцата се отказала от правото си на ползване, за да не плаща нито сметки, нито данъци за този имот, който реално не е неин.

Свидетелката Г. М. Х. е колежка на ответницата, която й е споделяла, че със сестра си М. имали проблем с къщата, която Н. “взела” за М., а тя й оспорва, че не е правила ремонти. Свидетелката е чувала телефонни разговори, при които Н. обяснявала на сестра си какви ремонти прави по къщата: сложила теракот, гипсокартон, тавани, бани, извикала тракторист да оправи двора. Ответницата, като най-голяма от сестрите, се грижела за тях, дори при връщането си от чужбина М. пребивавала в дома на сестра си Н., вместо при майка си. Чувала от телефонни разговори, че Н. й е изплащала банкови заеми с лични средства в началото, после М. започнала да й изпраща пари. Според свидетелката трите сестри са в лоши отношения, в т.ч. и във връзка с наследствен апартамент от майка им, който ответницата не желае да се продава, а другите две сестри искат да се продава и да вземат пари.

Обобщени, показанията на разпитаните свидетели дават основание на съда да приеме, че ищцата периодично е изпращала парични суми в различен месечен размер на ответницата за закупуване на недвижим имот, ремонт и обзавеждане.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим №143/04.07.2017г., том III, рег. №3399, дело №290/2017г. на русенския 4 нотариус Галина Ф.ова се установява, че Б. Д. И.-В. и Е. Д. И.-К. са продали на Н. С. Д. дворно място в с. ****, общ. Русе, обл. Русе, ул. “****” №16 – поземлен имот №501.294 с площ 1571 кв.м., за който са отредени за жилищно застрояване УПИ III с площ 796 кв.м. и УПИ IV с площ 775 кв.м. в квартал 40 по кадастралния план на с. ****, ЕКАТТЕ 22558, одобрен със заповед №665 от 30.12.1987г. на кмета на Община Русе, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начина на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: пл. №294, кв.40, парцел III, IV, заедно с построената в него масивна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор №501.294.1, на един етаж, със застроена площ 41 кв.м., заедно с избено помещение с площ 17 кв.м., при граници за целия имот: имот №501.295, имот №501.421, имот №501.293, имот №501.485, ведно с всички подобрения и приращения върху имота, за сумата 4200 лв. Продавачите са запазили за М. С. Й. безвъзмездно, самостоятелно и безсрочно право на ползване върху описания недвижим имот, като ползвателката е заявила, че желае да се ползва от запазеното безвъзмездно, самостоятелно и безсрочно право на ползване върху имота.

С нотариално заверена Декларация за отказ от право на ползване от 06.10.2022г., вписана в Служба по вписванията гр. Русе, вх. рег.

№12821/07.10.2022г., Акт №77, том 6, ДВР 12437, М. С. Й. е декларирала отказ от учреденото й право на ползване върху същия имот, съгласно цит. погоре нотариален акт. Имотът е собственост на Н. С. Д..

Предявеният на основание чл.59 ЗЗД иск е основателен и съображенията за това са следните:

Искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен. Съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Разпоредбите на чл.59 ЗЗД намират приложение само в случаите, когато имуществените отношения на страните не са договорно уредени, какъвто е и настоящият случай.

Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В конкретния случай ищцата е направила разходи за чужда сметка, а ответницата е получила в своя собственост недвижим имот - дворно място в с.

**** – поземлен имот №501.294 с площ 1571 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ 41 кв.м., 5 заедно с избено помещение с площ 17 кв.м., поради което се е обогатила със стойността му към датата на предявяването на иска със сумата 6950 евро. В същото време е спестила и разходи, които ищцата е направила за закупуване на недвижим имот, ремонт и обзавеждане. Следователно искът следва да бъде уважен в размер на 6950 евро, така както е предявен, заедно със законната лихва от предявяването му - 02.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Направено е от ответницата възражение за прихващане на сумата 1459 лв, представляваща обща стойност на лично нейни движими вещи, изнесени от къщата в с. ****, срещу вземането на ищцата в размер на 6950 евро.

Възражението за прихващане е неоснователно.

Прихващане може да се извърши, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, като всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно (безспорно), може да го прихване срещу задължението си с изявление - чл.103, ал.1 ЗЗД. В случая вземането на ответницата за сумата 1459 лв нито е безспорно, нито е изискуемо. Същото е и недоказано с оглед наличните по делото доказателства. Нито един от разпитаните по делото свидетели не установява посочените в молбата от 19.11.2024г. в 19 пункта движими вещи да са собственост на ответницата и ищцата да е установила свое владение върху тях.