Определение № 101 от 04.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500054 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на З. С. Й. и Н. Й. И., двамата от с.Р. Бургаска област, чрез пълномощника адв.Ч., против определение № 3061 от 05.12.2024г. по гр.дело № 536/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл.229, т.5 ГПК производството по делото е спряно.

Иска се отмяна на определението като неправилно, необосновано, незаконосъобразно. Цитирана е съдебна практика, според която наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229. т.5 от ГПК.

Посочено е, че за да се приложи нормата на чл.229, т.5 от ГПК е необходимо съдът да установи наличие на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданския спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в гражданското производство. Не е съобразена и практиката на ВКС, според която следва да е налице преюдициалност между наказателния процес и този пред гражданския съд, като гражданският съд следва да посочи невъзможността със средствата на ГПК да бъде установен конкретен факт и необходимостта от постановяване на присъда. В случая, виновните водачи са привлечени като обвиняеми и досъдебното производство е на етап разследване. Единствено при внесен в съда обвинителен акт и идентичност между твърдяната в исковата молба противоправност и квалификацията на деянието в обвинителния акт, би 1 възникнало основание за спиране на гражданското производство, поради преюдициалност на евентуалната присъда, предвид чл.300 от ГПК. След като иницицирането на съдебно наказателно производство против водачите на МП не е бъдещо сигурно събитие, не е налице основание по чл.229, ал.1 т.5 ГПК за спиране на делото. Това би накърнило гарантираното от Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. право на пострадалия за бързо уреждане на претенцията му по застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства.

Неоснователното спиране на практика би довело до отказ от правосъдие.

Заявено е също, че в обжалваното определение не са изложени мотиви за невъзможността процесният деликт да бъде установен със способите на гражданския процес. Коментирана е единствено съставомерността на деянието, която е ирелевантна за гражданското производство. Не е посочено кое от твърденията в исковата молба не може да бъде установено със средствата на ГПК. Съставомерността е правна квалификация, а не факт.

Предпоставките за спиране на основание чл.229, т.5 ГПК са изяснени подробно в практиката на Върховния касационен съд, според която спирането е задължително единствено при внесен обвинителен акт и идентичност на деянията, описани в него и тези по исковата молба, каквато идентичност не може да е налице при досъдебната фаза на наказателното производство.

В отговор на частната жалба, подаден от „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника адв.Л., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Дружеството счита определението за правилно, законосъобразно и съответстващо на актуалната практика на ВКС. Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вреди от ПТП, влязлата в сила присъда срещу водача на МПС е задължителна по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца, като изходът от наказателното производство срещу водача на МПС е от значение за правилното решаване на спора и с оглед на това, производството по исковете подлежи на спиране. Правилното решаване на поставения в настоящото производство спор е предпоставено от установяването дали е извършено престъпление от причинителя на вредите. Твърди се, че е недопустимо гражданският съд инцидентно да установява извършването на деликт от страна на водач на МПС, ако този деликт покрива състав на престъпление, уреден в НК, за което се води разследване - решение № 20/20.05.2021г., постановено по гр.д. № 1372/2020г., по описа на ВКС, 4-то ГО.

Оспорено е твърдението в частната жалба, че ищецът не е заявил престъпни обстоятелства. Предмет на гражданския иск е обезщетение за вреди, за които ищцовата страна твърди, че са приченени в резултат от деяние, чийто фактически състав покрива изцяло този на престъпление по транспорта с форма на вина – непредпазливост. В този случай, според актуалната практика 2 на ВКС, до приключването на наказателното производство не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд според чл.124, ал.5 ГПК, поради което исковото производство по гражданското дело следва да бъде спряно.

Идентично становище по частната жалба е депозирано и от „УНИКА“ АД. Застрахователят сочи, че от съществено значение за изплащане на застрахователно обезщетение е противоправното поведение на застрахования водач и поради това, производството по делото следва да се спре, докато бъде установено от наказателния съд извършено ли е деянието, противоправно ли е и има ли наличие на виновно поведение от страна на дееца. Според дружеството, недопустимо е гражданският съд да установява инцидентно осъществяването на деликт от страна на водача на автомобила. Налице е позоваване на съдебна практика. Излага доводи, че дори и към момента на образуване на гражданското дело да няма привличане на обвиняем в наказателното производство и съвпадане на деянието, предмет на делото по наказателното преследване и твърдяното в исковата молба поведение на конкретен водач, отново би следвало гражданското производство да бъде спряно, поради правилото, че за факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от гражданския съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство.

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по искова молба на настоящите частни жалбоподатели против двете застрахователни дружества за осъждането им за сумата от 400 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син Г. З. Й., настъпила в резултат на ПТП на 26.09.2023г.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт по досъдебно производство № 687/2023г. по описа на Второ РУ-Бургас, изх. № 6399/2023г., пор. № 558/2023г. на Окръжна прокуратура - гр.Бургас. Съдът е приел, че е образувано досъдебно производство с привлечени в качеството на обвиняеми - Д. Й. С. за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 НК и Р. Ц. К. за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 НК, чиито фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с този на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, съответно функционалната такава на съответния застраховател - предмет на настоящия граждански спор. Посочено е, че 3 гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК, а от друга страна произнасянето на наказателния съд е задължително за състава, разглеждащ гражданските последици от вредоносното деяние относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и вината на дееца- чл.300 ГПК.

Формирана е поС.на практика на ВКС, обективирана в определение № 134 от 2.04.2020г. по ч.т.д. № 468/2020г., I т. о., определение № 290 от 1.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г., I т. о., определение № 342 от 28.07.2022г. по ч.т.д. № 653/2020г., II т. о., определение № 440 от 16.06.2023г. по ч.т.д. № 796/2023г., ІІ т. о., определение № 493 от 28.06.2023г. по ч.т.д. № 882/2023г., ІІ т. о., определение № 237 от 29.03.2023г. на ВКС по ч.т.д. № 300/2023г., I т. о., ТК, определение №120 от 19.01.2024г. по ч.т.д. №1075/2023г. и др., в която последователно се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, като в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно.

Съгласно приложеното по делото писмо от Окръжна прокуратура – Бургас, лицето, посочено в исковата молба като виновно за настъпването на претендираните вреди – Д. С., е привлечено като обвиняем по досъдебно производство № 687/2023г. по описа на Второ РУ-Бургас, заедно с Р. Ц. К., за престъпление по чл.343, ал.4 ГПК. В писмото не е описано деянието, за което на двете лица е повдигнато обвинение по посочените текстове на НК. Липсата на данни в тази насока препятства възможността да се прецени дали е налице идентичност между деянието по предявеното в настоящото исково производство непозволено увреждане и престъпното деяния, предмет на повдигнатото обвинение по досъдебното производство, послужило като основание за спиране на гражданско дело № 536/2024г. по описа на БОС.

При горните съображения следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките по чл.229, т.5 ГПК за спиране на производството. Изводът на първоинстанционният съд, че деецът по съответното досъдебно производство е привлечен като обвиняем за извършено престъпление, идентично с това, за което са въведени твърдения в исковото производство, е необоснован от доказателствата по делото. Поради това, обжалваното определение за спиране на производството е неправилно. Същото следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3061 от 05.12.2024г., постановено по гр. дело № 536/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5