Определение № 2416 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2416 гр. София, 24.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20268002900679 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Т. Б. С. и „ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу решение № 251/20.10.2025 г. по в. гр. д. № 360/2025 г. на Апелативен съд Варна, с което след отмяна и потвърждаване на решение № 73/2025 г. по гр. д. № 164/2024 г. на Окръжен съд Разград в полза на ищеца касатор Т. С. е присъдено обезщетение в размер на 850 000 лв., за заплащането на което е осъден ответникът касатор „ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД.

Касаторът ищец Т. Б. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд за отхвърляне на претенцията с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 850 000 лв. до претендираните 1 450 000 лв. с твърдения, че определеното от съда обезщетение е занижено. То не кореспондира с експертното заключение, че възстановяване след такова травматично увреждане на гръбначния мозък не може да се очаква до края на живота на ищеца, а качеството му на живот единствено ще се влошава. Лечението на пострадалия ще продължи с години, което също се потвърждава от извършения преглед по повод допуснатата от съда медицинска експертиза. Липсва и прогнозируем риск за психиката на момчето за в бъдеще. Счита, че не е взета предвид възрастта на пострадалия, която към датата на ПТП е била 17 години, и данните за възможно посттравматично стресово разстройство, което ще изисква допълнително лечение, тъй като с времето пострадалият все по-пълно и все повече ще започне да осъзнава, че състоянието, в което се намира, е невъзможно да бъде преодоляно. Той и занапред ще остане напълно зависим от грижите на близките си до края на своя живот. Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1

1. Относно критериите за приложение на принципа за справедливо възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл. 52 ЗЗД. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществени вреди – самото преживяване на страданието, или и понасянето му?

2. „Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва?“ 3. „Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди, както и да изложи съображения при определяне размера на дължимото обезщетение?“ 4. „Следва ли решаващия съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми, както и да се съобрази със съдебната практика при сходни казуси на ВКС?“

Поставените въпроси са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК с твърдения, че са разрешени в противоречие със задължителна и казуална практика на ВКС.

От ответника по касация „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ АД и от С. И. не е депозиран отговор.

Касаторът ответник „ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД оспорва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение в размер над 100 000 лв. до присъдените 850 000 лв. В подадената от дружеството жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Заявява се теза, че изводът на съда за липса на съпричиняващо поведение от страна на пострадалия е неправилно. Релевират се хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. Поставят се материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи правоприлагането с цел определяне справедливия размер на обезщетението.

Според касатора този размер е неоснователно завишен.

1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри на загубата на работоспособност на дадена личност като размер на неговите доходи и финансовия му принос за семейството и домакинството, в което 2 живее материалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?“

2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“

3. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?“

Отделно се твърди, че решението на Апелативен съд Варна е очевидно неправилно.

Претендира се постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде селектирано за извършване на касационна проверка и в резултата на това отменено в обжалваната част.

По касационната жалба от Т. С. се заявява становище за нейната неоснователност и липсата на необходимост въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. От процесуалния представител на С. се заявява искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което те се явява процесуално допустими.

Исковото производство е образувано по предявен от Т. С. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 1 450 000 лв. – обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП, реализирано на 17.12.2023 г. от лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, както и за заплащане на 5 859 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент. Не е спорно между страните обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно обезщетение в размер на 50 000 лв. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните относно дължимостта на обезщетение за претърпени имуществени вреди в заявения от ищеца размер и дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди до 100 000 лв. Следователно са установени между страните всички правопораждащи отговорността на застрахователя факти. Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху размера на обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди и наличие на съпричиняване от негова страна.

При подадени и от двете страни въззивни жалби срещу приетия от 3 първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди с атакуваното в настоящото производство решение съдът е постановил увеличението му с 280 000 лв., като е преценил, че ищецът е получил множество и тежки наранявания, както и, че те са се отразили много негативно на неговото психическо състояние. За да стигне до тези изводи, решаващият състав е възприел становището на експертите, които са дали заключение, че С. е претърпял травма на шийния отдел на гръбначния стълб и гръбначния мозък, изразяваща се в контузия на шийния отдел на гръбначния мозък с квадрипаретичен синдром; тежка парапареза на горни крайници и параплегия на долни крайници; невъзможност за контрол на тазови резервоари; фрактуралуксация на С4-С5-С6 с дислокация на фрагментите и абсолютно стеснение на гръбначно-мозъчния канал /стеноза на спиналния канал/, изместване /листеза/ на 5-ти шиен прешлен спрямо 6-ти шиен прешлен към гръбно /С5 дорзално спрямо С6/, фрактура на 7-ми шиен прешлен /С7/; травма на гръдния кош, изразяваща се в контузия на бял дроб; дихателна недостатъчност, наложила продължителна белодробна вентилация, впоследствие – необходимост от конвенционална трахеостома с деканюлиране на 29.04.2024 г.; натрупване на патологична колекция въздух /пневмоторакс/ в дясна гръдна половина; ателектаза на ляв долен лоб и тотална ателектаза вдясно; голям подкожен емфизем в двете яремни /югуларни/ ямки, подмишнично /аксиларно/ двустранно, в областта на десен голям гръден /пекторален/ мускул, разпростиращ се в каудална /към опашна област/ посока по десен коремен фланг до нивото на таза; изразен пневмомедиастинум /свободен въздух в средостението/ и натрупване на патологична колекция кръв в гръдна кухина /хемоторакс/; по време на болничното лечение - епизоди на спадане на сърдечната честота /брадикардия/. Установени са късни последици от преживяната травма и усложнения от нея, изразяващи се в следното: флегмон на кожа и подкожие - гнойна колекция на раните от залежаване; аспирационна пневмония вляво; кървене от катетъра /хематурия/; детеродна неспособност.

Съдът е приел, че сочените увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Гръбначномозъчната травма е причинила детеродна неспособност, както и невъзможност за контрол на тазовите резервоари, които няма прогноза да бъдат възстановени. Пострадалият е с поставен катетър и ползва памперси, а по тялото му има сериозни декубитални рани, което състояние е невъзможно да бъде преодоляно. Налице е висок риск от вторични усложнения като дълбока венозна тромбоза, язви, пневмония, консумация на тегло /кахексия/ и уроинфекции. Въззивният съд е кредитирал заключението, според което здравословното състояние на ищеца е много тежко, а прогнозата за бъдещето – негативна.

Съставът на Апелативен съд Варна е оценил психологическото състояние на Т. С. и е счел, че при него е налице тежък стрес и разстройство на адаптацията, които са пряк резултат от тежката и значима загуба на двигателна активност и самостоятелност, вследствие на получените травми.

4

За да изгради този извод, съдът е кредитирал заключението на съдебнопсихологическата експертиза, според което пострадалият е в депресивно състояние с промяна в поведението му, характеризираща се с пасивност, снижаване на волевите действия и критичността, емоционално обедняване и прояви на безразличие. При него се наблюдава силна социална изолация, поради постоянната рехабилитация, зависимостта от чужда помощ, срам и страх от инвалидизирането. Има данни за възможно развитие на тревожнодепресивно или посттравматично стресово разстройство. Като позитивни фактори апелативният съд е отчел младата възраст на С. и подкрепящата го микросреда. В мотивите съдът е отбелязал, че болките и страданията във физически, психологически и емоционален план не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП болки и страдания, или в оздравителния период, а продължават и след това до момента на приключване на устните състезания, което е период от почти две години.

Описаните по-горе съображения са мотивирали съда да определи обезщетение в размер на 900 000 лв., от което е приспаднал платеното извънсъдебно обезщетение от 50 000 лева. За да формира този размер на обезщетението, съставът на въззивния съд е съобразил интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото във връзка и с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отказал е да присъди търсеното обезщетение в цялост с мотив, че такъв размер на обезщетение се присъжда за много по-тежки травматични и психо-емоционални вреди, включително и вреди от смърт.