Решение № 245 от 14.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Димитър Ковачев

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100515132 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение по гр.д. № 29928/2017г. на СРС, 82 състав е осъден И. Н. П. да заплати на М. Т. Т. на основание 93, ал. 2 ЗЗД, сумата 4250 евро, предявена като част от 4250 евро, представляваща двоен размер на заплатен задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.03.2014г.

Въззивникът – ответник обжалва решението изцяло като неправилно и необосновано. Поддържа, че е оспорил процесния договор, в качеството му на разписка за получен депозит и липсват мотиви в обжалвания акт в тази насока.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.

Въззиваемата – ищца оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество жалбата е неоснователна.

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за връщане 1 на даден задатък в размер на сумата 4250 евро /при цена на цялото вземане в размер на 8500 евро/, дължима по предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен на 06.03.2014г. между ищцата, в качеството на купувач и ответника, в качеството на продавач.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответника.

Съгласно чл. 1.1 от представения договор, уговорената продажна цена е в размер на 42 500 евро, от която сума при подписване на договора купувачът капарира 10 % в размер на 4250 евро предплата, а остатътъкът от сумата в размер на 38 250 евро ще бъде изплатена с отпуснати средства от Първа инвестиционна банка – чл. 1.2. от договора. Съгласно чл. 3.1. от договора, продавачът ще предостави всички документи които се изискват от ПИБ, удостоверевяващи правото му на собственост и изискуеми от закона за нотариално оформяне на сделката. В чл. 3.5 е уговорено задължение на продавача за възстановяване на купувача на капарото в двоен размер при неизпълнение на някое от задълженията по договора.

Срокът за сключване на окончателен договор е уговорен 45 дни, считано от сключване на договора. С анекс от 15.04.2014г. срокът на договора е удължен най-късно до 30.05.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че е сключен договора и обезпечева неговото изпълнение. По ар. от чл. 93, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, ако страната, която е получила задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да иска връщане на задатъка в двоен размер. Същата разпоредба е възпроизведена и в т. 3.5. от договора, на която се позовава ищцата.

Задатъкът е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечава изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от неизпълнението, т.е. има потвърдителна и обезщетителна функция. Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, задатъкът по своята правна същност представлява способ за извънсъдебно еднстраннно прекратяване на договора, който е по-опростен от предвидения в чл. 87, ал.1 ЗЗД, тъй като уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да дава допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87 ЗЗД, с предупреждение, че при неизпълнение и в допълнителния срок ще счита договора за развален.

В случая за уважаване на иска с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД следва да бъде доказано по делото наличието на валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък /капаро/; договорно неизпълнение от ответника, като страна, която е получила задатъка; отказ от договора от ищцата, дала задатъка, като ищцата следва да е изправна страна да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира.

По делото е доказан горния фактически състав от ищцата, чиято е доказателствената тежест.

От представения договор се установява, че ищцата е заплатила при подписването му процесната сума от 4250 евро, а останалата част от уговорената продажна цена е уговорено да бъде заплатена чрез банков кредит.

2

Неоснователен е единственият довод в жалбата, че по делото не е доказано плащане от ищцата на ответника. Представеният към исковата молба предварителен договор не е оспорен в качеството му на писмен документ в срока по чл. 131 ГПК. С оглед изложеното, същият обективира плащане в брой на уговореното капаро/задатък, в качеството му на писмен документ, който удостоверява погасяване на установено с писмен акт парично задължение. Обстоятелството, че в договора не е посочено, че договорът служи като разписка за получената сума, не налага различен извод в случая, тъй като нормата на чл. 77 ЗЗД е диспозитивна и плащането може да бъде установено с други писмени документи. При тълкуване на волята на страните, обективирана в клаузите на чл. 1.2 /“купувачът капарира сумата 4250 евро предплата“/ във връзка с чл. 3.5. и 4.1. една с друга, съдът намира, че същите удостоверяват признание на продавача, че е получил процесната сума.

Наличието на клаузите относно капарото/с характер на задатък/ при неизпълнение на задълженията както на продавача, така и на купувача – чл.

3.5 и 4.2. от договора, респ. уговорката, че ответникът – продавач дължи връщане на капарото в двоен размер обуславя извод, че сумата е получена.

По изложените съображения, въззивният съд намира за доказано, че ответникът е получил сумата 4250 евро при подписване на предварителния договор.

По отношение на останалия фактически състав за уважаване на иска, във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания.

Независимо от изложеното, по делото са доказани предпоставките за уважаването му. От представената по делото електронна кореспонденция между страните по делото е установено, че на 27.03.2014г. ответникът, в отговор на писмо от ищцата, съдържащо всички изискуеми от банката документи за предоставяне на кредит, е заявил, че няма проблем същите да бъдат окомплектовани и предоставени, освен „издаването на всички тези удостоверения за тежести, които са посочени в т. 2“. Съгласно представените писмени доказателства от ищцата, за процесния имот съгласно удостоверение от АВп са били налице вписвания и отбелязвания на искови молби за периода 09.05.2002г. – 21.02.2014г. за процесния имот, като изисканото от банката по т.

2 е ново удостоверение за тежести за периода от 1983г. по партидата на всички бивши и настоящи собственици на апартамента. Оспорването на авторството на писмото от 27.03.2014г. на ответника в първоинстанционното производство е неуспешно /съгласнно заключението на приетата СТЕ/ и правилно е прието за автентичен документ от първоинстанционния съд. По делото е доказано, че в срока за нотариално прехвърляне ответникът е предоставил само нотариален акт, но останалите изискуеми документи, включително и за липса на тежести, не са представени в удължения срок на предварителния договор, както и до лятото на 2014г., съгласно събраните по делото гласни доказателства.

Ищцата е изправна страна по договора, тъй като е заплатила процесното капаро, била е предварително одобрена за кредит в максимален размер 50 000 евро /писмо от ПИБ АД от 27.02.2014г., в което се сочи, че окончателно решение за кредита ще се вземе след получаване на всички документи/ и е прекратила договора с предизвестие, връчено на ответника на 12.06.2014г.

3

Ето защо за въззиваемата – ищца е възникнало правото да иска връщане на дадения задатък, в хипотезата на т. 3.5 от сключения между страните договор, от ответника, който е неизправна страна по договора.

С оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата – ищца следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизата на сумата 755 лв. От въззивника е направено възражение за прекомерност, което е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника /липса на подаден отговор на жалбата/ процесуални действия, възнаграждението следва да бъде намалено до размера на сумата 500 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 76228/24.04.2020г. по гр.д. № 29928/2017г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА И. Н. П., ********** да заплати на М. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 500 лв. - разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 – месечен срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4