Решение № 10829 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10829 гр. С., 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РА.ОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110154981 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Подадена е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу О. В. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 7053602545 от 30.05.2024 г. следните суми: сумата от 397,94 евро (с левова равностойност 778,31 лв.) – главница, сумата от 45,77 евро (с левова равностойност 89,51 лв.) – договорна лихва за периода от 05.01.2025 г. до 05.06.2025 г., сумата от 112,78 евро (с левова равностойност 220,57 лв.) – мораторна лихва за периода от 05.01.2025 г. до 12.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.08.2025 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2063/2025 г. по описа на РА.онен съд – Г..

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7053602545 от 30.05.2024 г., по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1425 лв. Сочи, че в случаите, когато потребителят е пожелал сключването на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата по кредита се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си съгласие с подписването на договора. В случая ответникът е пожелал да сключи застраховка „Bank пакет 3 сметка“ в размер на 119,88 лв. и „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на 105,12 лв., което не представлява задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че общото задължение по договора възлиза на 1849,78 лв., която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски – 11 по 154,15 лв. и последна изравнителна в размер на 154,13 лв., при ГЛП в размер на 51,14 %. Сочи, че ответникът е 1 преустановил плащанията по договора, като на 05.06.2025 г. е настъпил крА.ният падеж на договора. Предвид забавата на ответника същият дължи лихва за забава съгласно чл. 9, ал. 4 от договора. По тези съображения моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7053602545 от 30.05.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, че сумата в размер на 1200 лв. е усвоена от ответника по негова сметка, а остатъчната сума от 225 лв. е удържана от кредитора за покриване на застрахователни премии по четири различни застраховки (включени в застрахователен пакет „Bank пакет 3“), сключването на които според ответника представлява условие за сключването на договора за кредит. Сочи, че не е имал право на преценка дали да сключи посочените застраховки - сборният размер на всички застрахователни премии е предварително включен в главницата по кредита, а частта за застрахователните премии кредиторът е превел сам на себе си, тъй като е действал и като застрахователен посредник. Целта на застрахователните програми е да покрият риска от неизпълнение, който се носи от кредитора. Счита, че с това е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 ЗПК до задължение за връщане само на чистата стойност на кредита. Твърди, че с включването на застрахователните премии ГПР нараства многократно и надхвърля допустимия от закона праг. Счита, че договорът противоречи и на изискването на чл. 10, ал.

1 ЗПК, тъй като е съставен с шрифт, по-малък от 12. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява сключването на договор за потребителски кредит № 7053602545 от 30.05.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание. От приетия като писмено доказателство договор за потребителски кредит № 7053602545 от 30.05.2024 г. се установява, че ищецът в качеството му на кредитодател се е задължил да предостави на ответника в качеството му на кредитополучател в заем сумата в размер на 1200 лв., като съгласно договора общият размер на кредита е 1425 лв., от които 1200 лв. представляват парична сума – потребителски кредит за общо ползване, а 225 лв. – застрахователна премия, формирана както следва: по застраховка „Bank пакет 3 сметка“ – 119,88 лв., и по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ - 105,12 лв., която не е изплатена на кредитополучателя, а е преведена директно от кредитора на застрахователя и е включена в главницата по кредита. Договорът е сключен със срок на погасяване 12 месеца, при 1 2 месечни погасителни вноски, от които първите 11 вноски с размер от 154,15 лв. и последна изравнителна вноска с размер от 154,13 лв. с падеж на първа погасителна вноска на 05.07.2024 г. и падеж на последна погасителна вноска на 05.06.2025 г. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 2

51,14 %, както и ГПР в размер на 62,27 %, като общата сума, дължима от потребителя за целия срок на договора, възлиза на 1849,78 лв. Погасителният план е приложен като неразделна част от договора, като в него лихвата се начислява върху цялата сума от 1849,78 лв., без да е направена самостоятелна разбивка на реално предоставената парична сума и финансираната застрахователна премия.

Съгласно чл. 19 от сключения договор, при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка; по свое желание и по собствено усмотрение той може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без обаче това да е задължително условие за сключването на самия договор.

Към договора е приложен Стандартен европейски формуляр и приет като доказателство по делото, както и заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Видно от посочването в т. 7 от СЕФ е, че застрахователната премия се начислява както следва: по застраховка „Bank пакет 3 сметка“ (bill)– 119,88 лв., по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ (bill) – 105,12 лв.

Като писмено доказателство по делото е представена и приета Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International. Към декларацията е приложен и приет застрахователен сертификат № 170536025452024 о т 30.05.2024 г. за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Б.“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, обективиращ, ч е ответникът О. В. К. е застрахован по посочените програми от CARDIF ASSURANCES VIE SA FRANCE, действащ чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVERS SA FRANCE, действащ чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“, чрез застрахователния агент „Т.Б. Ай Б.“ ЕАД, и удостоверяващ сключването на договор за застраховка на кредита във връзка с процесния договор от 30.05.2024 г. От съдържанието на сертификата се установява, че застраховано лице е кредитополучателят, а ползващо лице по застраховката е кредиторът до размера на непогасените задължения по кредита. Застраховката е със срок, съвпадащ със срока на договора за кредит, като покритието е обвързано с изпълнението на задълженията по кредита. В сертификата е посочена за дължима еднократна застрахователна премия в размер на 225 лв., която се финансира чрез кредита, не се изплаща на застрахованото лице и служи за обезпечаване на вземанията на кредитора при настъпване на застрахователно събитие.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните, което след преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че по 3 процесния договор за потребителски кредит платените суми са общо в размер на 1016,45 лв., с която са погасени: главница – 646,69 лв., договорна лихва – 335,27 лв., наказателни лихви – 34,49 лв. Дължимите суми към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.08.2025 г. са както следва: главница – 778,31 лв., договорна лихва – 89,51 лв., наказателни лихви – 220,57 лв. От извършения преглед на извлечението от разплащателна сметка с титуляр О. В. К. за периода от 30.05.2024 г. до 31.12.2025 г. се установява, че сметката е заверена със сума в размер на 1425 лв. на 30.05.2024 г., като основание е записано:

„усвояване на кредит с код от СмартИнфо 7053602545“. На същата дата – 30.05.2024 г., сметката е дебитирана със сумите: 225 лв., с основание „усвояване на кредит с код от СмартИнфо 7053602545“ и 1200 лв. – изплатени на каса с получател О. К..

Застрахователните премии, общо в размер на 225 лв. са наредени от „ТБАБ“ ЕАД към „Кардиф Животозастраховане“ на 27.06.2024 г. със сборно преводно нареждане, с посочено основание: Премия и прекратени полици, Протокол за прихващане от 17.06.2024 г. Според вещото лице в случА., че при определяне на ГПР по договора се включи само дължимата лихва, без включване на разходите за застрахователни премии, ГПР е в размер на 62,27 %, а ако се включат и застрахователните премии като разход по кредита, ГПР е в размер на 128,01 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, който договор отговаря на императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание, в т. ч. валидни клаузи за възнаградителна лихва и наказателна лихва; получаване на паричната сума от кредитополучателя, т. е. че ищецът е изправна страна по договора; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита/респ. надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем; непогасения размер на възнаградителната лихва; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главницата, както и размера на дължимото обезщетение за забава.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, евентуално плащане на дълга.

Ищцовото дружество „Т.Б. Ай Б.“ ЕАД е Б.а, а ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т.

2 о т ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител “ съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 о т ДР на ЗЗП. Доколкото няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

4