Определение № 2713 от 03.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2713 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20238002103018 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Център за специална образователна подкрепа (ЦСОП) „Петко Рачов Славейков“ срещу въззивно решение № 76/29.03.2023 г. по в.гр.д. № 113/2023 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Харманлийския районен съд, с което са уважени предявените от М. В. М. срещу жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ответникът по касационната жалба М. В. М. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

За да уважи предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 3 /в присъдения размер/ от КТ, съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на посоченото основание - чл.328, ал.1, т.6 КТ представлява злоупотреба с права, което накърнява правата и законните интереси на ищеца, поради което е отменил атакуваната заповед. Съдът е посочил в мотивите си, че от момента на сключването на трудовия договор през 2018 г., по силата на който ищецът М. е заемал длъжността „психолог“ при ответника, до издаването на процесната заповед, не са настъпили нормативни изменения, които да въвеждат по-високи изисквания за заемане на длъжността, както и че ответникът, в чиято тежест е, не е доказал какви са били 1 изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността „психолог“ преди сключването на трудовия договор. Посочил е още, че в период от четири години ищецът е заемал тази длъжност и притежаваното от него образование не е било пречка за изпълнение на трудовите му функции. С оглед на това е приел, че главният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан и е уважил същия. С оглед уважаването на главният иск съдът е приел, че е основателен и обективно съединеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, поради което е уважил този иск в посочения размер. Тези изводи на съда са правилни и както вече се посочи се споделят от въззивната инстанция. Наведените доводи и възражения в противната насока във въззивната жалба са неоснователни.

Основното възражение, наведено в подадената въззивна жалба се свежда до това, че ЦСОП „Петко Рачов Славейков“ е част от системата на училищното и предучилищното възпитание, чиято дейност е регламентирана от Закона за предучилищното и училищното възпитание. В този закон чл.211, ал.2, определял „психолога“ като педагогически специалисти. А според разпоредбата на чл.213, ал.5 от същия закон, педагогическите специалисти следвало да имат професионална квалификация „учител“, каквато ищецът не притежавал. Този довод е неоснователен.

Съгласно чл.211, ал.1 от ЗПУВ учителите, директорите, както и заместникдиректорите, които изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически специалисти. Педагогически са и специалистите, посочени в ал.2, между които попадат и психолозите.

Безспорно установено по делото е, че ищецът М. има завършено висше образование, квалификационна степен „магистър по специалност „психология“.

Същият е назначен по силата на трудов договор № 01/17.09.2012 г., на длъжността „психолог“ в ЦСОП „Петко Рачов Славейков“ гр. Х.. Както е посочил и решаващият съд, работодателят не е ангажирал доказателства, видно от които да е какви са били изискванията за заемане на длъжността към момента на подписването на трудовия договор и какви към настоящия, за да се прецени налице ли са изменения в тези изисквания, които да обуславят прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание.

Макар и преценката за промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност да е изцяло в правомощията на работодателя, той следва да установи какви са обективните причини довели до необходимостта от промяна в изискванията.

Доказателства в тази насока не са ангажирани от работодателя. Както е посочил и решаващият съд в период от четири години ответникът не е имал възражения, че притежаваното от ищеца образование е пречка той да изпълнява трудовите си функции. Позоваването от страна на работодателя на разпоредбата на чл.213, ал.5 от ЗПУВ, съгласно която учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше 2 образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация „учител" е несъстоятелно. Това изискване е относимо към лица, заемащи учителска и възпитателска дейност, но не и по отношение на другите педагогически специалисти, посочени в ал.2, между които попада и психологът. Ето защо не е налице нормативно изискване заемащият длъжността „психолог“ да има професионална квалификация „ учител“, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е незаконосъобразно.

Изложеното дава основание на въззивния съд да направи извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1от КТ и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ са основателни и доказани - по т.3 в посочения размер, поради което следва да бъдат уважени. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В жалбата и в изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат доводи за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон – чл.328, ал.1, т.6 КТ, твърди се, че ищецът не притежава необходимото образование и професионална квалификация „учител“ за заеманата длъжност „психолог“, а работодателят има право да определя по-високи по вид и степен образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, което е въпрос на работодателска целесъобразност и работодателят не е злоупотребил с правото на уволнение.

Но в изложението си жалбоподателят не извежда нито един отделен правен въпрос, за който да твърди, че е обусловил изводите на въззивния съд по конкретното дело, нито обосновава някое от предвидените в т.1, т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК допълнителни основания за допускане на касационно обжалване – че конкретен правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС (с решения на ВКС), или с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, нито обосновава съобразно предвиденото в т.4 на ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК, че конкретен правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Жалбоподателят не се позовава и не обосновава и очевидна неправилност на решението – основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Изложените от жалбоподателя доводи за неправилност на въззивното решение (по чл.281, т.3 ГПК) и доводи по съществото на спора, не представляват основания за допускане на касационно обжалване (по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК), различни са от тях и 3 не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.

Поради това и доколкото няма съмнение за нищожност и недопустимост на въззивното решение и с оглед приетите с посоченото ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разрешения, следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

Поради което не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника М. М. направените от него разноски в размер на 1 200 лева за процесуално представителство съгласно списък на разноски, които са поискани и чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 76/29.03.2023 г. по в.гр.д. № 113/2023 г. на Хасковския окръжен съд.

Осъжда Центъра за специална образователна подкрепа „Петко Рачов Славейков“, гр. Х., да заплати на М. В. М. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4