Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 20.11.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 196/2023
Вид
Решение № 97
Подписан
20.11.2023
Състав
Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Янко Новаков Новаков

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.370 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Бургас, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20232001000196 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на „ БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК 175403856, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1080, район Средец, ул.„Иван Вазов" № 3, представлявано от Х. Б. К. управител, с адрес за връчване: гр. Пловдив 4002, бул. „Васил Априлов“ № 3, ет.2, против Решение № 184 от 6.06.2023 г., постановено по т.д. 444/ 2021 г. на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД против „Промет Стиил“ ЕАД, ЕИК 130919989, със седалище и адрес на управление: с. Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас п.к.

8314, Административна сграда „Промет Стиил“ АД, представлявано от Д. З., иск за осъждане на последното дружество да заплати на ищеца сумата от 38 016,73 лв., представляваща неизплатена главница за възстановяване на щета, съгласно Окончателен доклад № 9 от заседание на РРК/н/, за събитие на 13.06.2018 г., за която е издадена Фактура № 2000027276/ 30.10.2018 г. и сумата от 11 183,25 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 1.11.2018 г. (датата на получаване на процесната фактура) до 24.09.2021г. (датата на подаване на исковата молба в съда ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 1 исковата молба до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

В постъпилата въззивна жалба постановеното решение се сочи за неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон, и необосновано – постановено при нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което претенциите бъдат уважени.

Акцентира се на обстоятелствата, признати и в отговора на исковата молба от ответника, че задължението за укрепване на товара е негово, както и че при товарене на вагоните в индустриалния клон на „Промет Стиил” ЕАД не е имало служител на длъжност техник – механик, ревизор вагони, като не е нито нормативно, нито договорно задължение на въззивника да осигури такъв служител.

Сочи се, че комисията, разследвала инцидента, единодушно е стигнала до заключението, че товарът е бил разположен неравномерно, изнесен вляво по посоката на движение. Изтъква се, че издаването на ведомост Обр. ДП-14 не е доказателство за правилно или неправилно натоварване на вагона, като техникът – механик ревизор вагони (ТМРВ) е нямал задължението да извърши проверка за това дали товарът е разположен правилно в гара Долно Езерово, тъй като вагоните са били под контактна мрежа и би настъпила смъртта на служителя, при предприемане на действия по проверка. ТМРВ извършва проверка относно техническото състояние на вагоните, а не относно правилното разполагане на товара.

Изтъква се, че неправилно съдът от първа инстанция се е позовал в решението си на подзаконов нормативен акт – Инструкция за натоварване и превозване на извънгабаритни товари по железопътната мрежа на Република България, издаден след датата на дерайлирането, за което се претендира обезщетение в настоящия процес.

Излагат се доводи, че не е било налице надтоварване на вагона, а товарът е бил неправилно и неравномерно натоварен и разположен във вагон № 31525411047-3.

Въззивникът сочи, че изпращачът не му е предявил рекламации, съгласно Наредба № 44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт.

2

Твърди се, че констативният протокол за произшествието е съставен в деня, следващ инцидента – 14.06.2018 г. Дружеството – въззиваем не е изпратило специалист за участие в огледа и разследването на произшествието, сочи се в жалбата.

Въззивникът въвежда оплаквания, че решението почива на предположения, тъй като сочи, че е възможно изместването на товара да е станало при дерайлирането на вагона, но е възможно и вагонът да е дерайлирал поради изместване на товара. В допълнение се подчертава, че вагонът е дерайлирал от дясната страна, по посока на движението, което сочи на невъзможност превозваните снопи арматурно желязо да се разместят към лявата страна на вагона.

В жалбата се застъпва позиция, че дружеството – въззиваем не е представило доказателства, от които да е видно, че е изпълнило задълженията си като възложител за равномерно натоварване на вагона по надлъжната и напречната ос, за закрепване на товара така, че да е изключена възможността за разместване, падане или повреждане по време на превоза, за натоварване на желязото, привързване на арматурните снопи, изчисляването и подреждането в талигите, по начин, съответстващ на изискванията на чл.11 от договора между страните.

Оспорва се изводът за изпадането на пружина на първа колоос на процесния вагон като възможна причина за дерайлирането му.

Отговорността за пускане на вагона в натоварено състояние е била на изпращача, сочи се в жалбата. Също негово е и задължението за мерене на вагоните, за които се изисква такова, на вагонна везна. В случай, че такова беше извършено, по мнение на въззивника, би се установило неравномерното разположение на товара.

Въвеждат се оплаквания за неправилна интерпретация на показанията на разпитани пред първата инстанция свидетели, както и относно необсъждане на релевантни за спора доказателства.

Претендира се, че в отправеното от въззиваемия писмо, с което се предлага поделяне на разходите за поправяне вредите от инцидента, се съдържа признание за виновно поведение от страна на въззиваемия.

В жалбата се настоява, че са доказани вредите, в причинна връзка с процесния инцидент, както и техния размер, за които дружеството – 3 въззивник не е получило плащане от въззиваемия.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Промет Стиил“ ЕАД, чрез процесуалния му представител ю.к. Е. К., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение бъде потвърдено.

Изразява се становище, че доводите на въззивника, че изпращачът на товара не го е натоварил в съответствие с нормативните изисквания, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Сочи се, че първоинстанционният съд задълбочено е анализирал изложените от вещите лица хипотези относно причината за инцидента, както и показанията на разпитаните свидетели.

Застъпва се тезата, че оперативната комисия не е извършила задълбочен оглед на местопроизшествието, не е фиксирала важни параметри, от значение за годността и безопасността на железния път.

В отговора се изтъква, че вагоните са приети за превоз без забележки и годни да бъдат включени във влакова композиция.

Длъжностното лице ТМРВ, в чиято длъжностна характеристика е включено задължението в гарите на натоварване да дава указания и да контролира укрепването на товарите, след преглед на вагоните, не е констатирало отклонения в натоварването им. Прави се позоваване на заключението на вещото лице по изпълнената пред първата инстанция техническа експертиза, че при неправилно разпределен товар още при натоварването от лявата страна на вагона биха се проявили характеристики, които биха били установени при оглед от ТМРВ. Изтъква се, че вагоните се приемат, преди да се включат в състава на влака, от ТМРВ на индустриалния коловоз на „Промет Стиил“ ЕАД, където няма контактна мрежа и е възможна проверка на товарите.

Излагат се доводи, че представената от въззивника снимка не е ясно кога и къде е правена, какъв е товарът и в кой вагон се е намирал. По отношение дейността на разследващата комисия, се поддържа, че тя не е извършила необходимите действия и измервания, с които по безспорен начин да докаже неравномерното разпределение на товара още при натоварването.

Подчертава се, че съдът не е задължен да възприеме изводите на 4 вещите лица, а преценява заключенията им съобразно всички доказателства по делото.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявени пред първоинстанционния съд кумулативно съединени искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.370 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Не са налице разминаващи се становища на страните относно обстоятелствата по сключване между тях, на основание чл.122 от Наредба № 44 за превоз на товари с железопътен транспорт, на договор за експлоатация на индустриален жп клон от 6.03.2017 г., по силата на който страните са се съгласили „Промет Стиил“ ЕАД – възложител, да подава, а „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД – изпълнител, да приема за превоз вагони за и от индустриалния клон, собственост на възложителя. Съгласно разпоредбата на чл.11 от съглашението, възложителят е длъжен да натоварва товара във вагоните равномерно по надлъжната и напречната ос, като товарът се укрепва така, че да изключва възможността за разместване, падане или повреждане по време на превоза и в съответствие с изискванията, съдържащи се в Ръководството за натоварване, към Конвенцията за обмен и използване на товарни вагони между железопътните транспортни предприятия. Прието е, че при сключване на превозния договор, възложителят задължително прилага декларация, Приложение - 1 към съответния образец товарителница, с която да удостовери, че е изпълнил разпоредбите на чл.19, ал.2 от Наредба № 44 за превоз на товари с железопътен транспорт, преповтарящи изискванията за равномерно натоварване на вагона от изпращача.

5

Регламентацията на договора за превоз в Търговския закон предвижда, в чл.370, ал.1, че товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари.

Липсва разногласие между страните и относно настъпилия на 13.06.2018 г. в 21.25 ч. инцидент в гара Карнобат, при който, след пристигане на 26 коловоз в гара Разпределителна Карнобат на влак № 80622, част от вагоните на този влак са насочени към 29 коловоз, за композиране на влак № 30604, а останалите 20 четириосни вагона, натоварени със снопи арматурно желязо, са насочени към 7 коловоз и, при преминаване през симетрична стрелка № 66, осмият вагон № 31525411047-3 и деветия вагон № 31525411013-5 дерайлират. Не е спорно, че въпросните вагони са били натоварени от въззиваемото дружество и предадени за превоз на дружеството – въззивник.

За инцидента е изготвен окончателен доклад на Районната разследваща комисия – Пловдив към Националната компания Железопътна инфраструктура, датиращ към 12.07.2018 г., съгласно който причината за произшествието се отдава на неправилно разпределен товар във вагон № 31525411047-3 – по-голямата част от товара – снопи арматурно желязо, е разположен от лявата страна на вагона по посока на движението и, при движение на маневрения състав през гърбицата и насочването му към 7 коловоз, вагонът, с неправилно разпределен товар, се е повдигнал от дясната страна, по посоката на движение, което е довело до неговото дерайлиране, в междинната част на стрелка № 66, с повличане на вагон № 31525411013-5.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, претендира възстановяване на разходите, които е направил за отстраняване повредите по вагоните, вследствие инцидента, както и вдигането след дерайлирането, като счита, че отговорността за репарирането им се носи от дружеството – въззиваем, което, като изпращач, е нарушило задължението си по чл.11 от сключения между страните договор да натовари превозваните железни снопи равномерно във вагона.