Решение № 444 от 20.12.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Добрич, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230200964 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Б. А. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат И. Г. от Адвокатска колегия – В., съдебен адрес: гр. В., жк. „....“, блок № ... вт. ...., ап....., против Наказателно постановление № 23-0000562 от 12.07.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – В., с което на А. Б. А. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът 1 подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 11.05.2022 г. в гр. Д. А. е управлявал т. а. ... „....” с рег. № ..., кат...., с ..... № ..... и е извършвал обществен превоз на товари, видно от пътен лист № .... .. г.

Около 13,25 ч. в района на бензиностанция „....“ на изхода за гр. В... бил спрян за проверка от служители на РД АА В.. в състав – св. К. К. и св. Б. И..

В хода на проверката се установило, че водачът не притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория, съобразно изискванията на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ.

Жалбоподателят представил на контролните органи Карта за квалификация № ...., валидна за кат. „...“ до 12.04.2021 г., като не му е била издавана нова карта.

С оглед установеното в хода на проверката св. К. образувал против А. административно-наказателно производство, като съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия № ... от 11.05.2022 г., в който квалифицирал извършеното като нарушение на чл. 87, т.

3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган издал процесното НП № 23-0000562 от 12.07.2022 г., в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ и на основание чл.

93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложил на жалбоподателя административно нарушение „глоба“ в размер на 2 000 лв.

В хода на съдебното производство не била установена различна фактическа обстановка. В показанията си двамата свидетели – инспекторите, извършили проверката, потвърдили констатациите си, описани в акта и посочили, че водачът не представил валидна карта за квалификация и отделно била извършена служебна справка, от която се установило, че той не притежава валидна карта.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя – св. К. К. и св. Б. И., както и от приобщените по делото писмени доказателства - Жалба с изх. № 52-00-51-5958/03.08.2022 г.; Заповед № ДР-08-30/24.01.2020 г.; Заповед № 344/01.08.2022 г.; Удостоверение за правоспособност № 784; АУАН № 320671/11.05.2022 г.; НП № 230000562/12.07.2022 г.; Пътен лист серия ВА № 9939296/11.05.2022 г.;

Товарителница серия М /11.05.2022 г.; Копие от карта за квалификация на водач на МПС; Дигитална разпечатка от карта на водач; Справка за карта квалификация – 3 л.

Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда фактическа обстановка навеждат на следните правни изводи:

2

АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 91 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и съгласно дадените му правомощия по чл.

92, ал. 1 от ЗАвтП в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, както и е надлежно връчен на нарушителя.

При съставяне на акта, нарушителят не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпил писмени възражения от жалбоподателя. В акта изрично чрез подчертаване е посочено, че свидетелят Б. Г. И. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.

Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определените от него длъжностни лица.

Видно от приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, същият, съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е определил директорите на дирекции „Автомобилна администрация” да издават наказателни постановление за установени нарушения на регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. В настоящия случай, ноторно известен факт е, че Е. В. А. както към датата на издаване на наказателното постановление изпълнява длъжността

Директор на

Регионална дирекция

„Автомобилна администрация“ В., т. е., същият притежава материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на регламенти на 3

Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 87, т.

3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ. В разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г. /Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ/ е предвидено, че водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания: да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.

Т. е., нормата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ съдържа конкретен състав на нарушение.

Следва да се отбележи, че както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г., като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че А. А. извършва обществен превоз на товари с с рег. №..., кат. ..., с прикачено полуремарке с рег. № ..., за чието управление се изисква свидетелство за управление на .. /СУМПС/ от кат. „.“ и „С+Е“, без да притежава валидна карта за квалификация на водача, като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2 000 лв. при първо нарушение. Т. е., пределно ясно е, че водачът е санкциониран за това, че извършва дейността, без да притежава валидна карта за квалификация на водача, а не за това, че не е представил същата в момента на проверката, което би било нарушение по чл. 89, т. 9 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, подлежащо на санкциониране на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не 4 съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.

Видно от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. /Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ/, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории С1, С1 + Е, С, С + Е, D1, D1 + E, D или D + Е, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.

Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева - при първо нарушение /чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози/.