Решение № 4061 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4061 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20261100500622 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Л. Б. Й., представляван от особен представител адв. А. А., срещу Решение №18245/11.10.2025 г., постановено по гр. д. №37936/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, в частта, с която въззивникът е осъден на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, сумата от 110,69 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, 17,63 лв. – лихва за забава от 15.09.2022 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за доставена топлинна енергия, както и 16,04 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането и 3,77 лв.– мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за дялово разпределение.

Във въззивната жалба се поддържа за становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Топлофикация 1

София“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу неправилността на първоинстанционното решение.

По бланкетна въззивна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни норми, който извод следва от разпоредбата на чл. 269 ГПК и дадените разяснения в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд проверява служебно решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не личен интерес, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. Поради това се налага изводът, че и при бланкетна въззивна жалба, в която жалбоподателят е направил довод за неправилност на решението, без да конкретизира отделни оплаквания за неправилността на акта, въззивният съд дължи произнасяне по съществото на делото, като формира собствени изводи по съществото на материалноправния спор въз основа на установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, независимо дали потвърждава или отменя решението /арг. от чл. 271, ал. 1 ГПК/.

Предвид характеристиките на въззивното производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване на фактите, установени по делото.

При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма, т. е. гарантиране на съответстващи на установените факти правни изводи /ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна по спора/. Това означава, че ограниченият от посоченото 2 в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване, да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е направена при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд може да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти.

По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение или на част от фактическите и правни изводи, приети от първоинстанционния съд, и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд. Така и Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр. дело № 1728/2009 г. на ВКС, Решение № 27 от 12.03.2018 г., постановено по гр. дело № 2650/2017 г. на ВКС. В този смисъл по подадена бланкова въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд.

Така и Решение № 172 от 10.04.2017 г., постановено по т. дело № 2312/2015 г.

В аспекта на изложеното в настоящия случай в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа страна е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът Л. Б. Й. дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

С оглед липсата на конкретни доводи срещу правилността на фактическите изводи и липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон въззивният съд не може да проверява обосноваността на решението и да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд.

По гореизложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за заплатен депозит за особен представител в размер на 100 евро, така и за юрисконсултско 3 възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 евро, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №18245/11.10.2025 г., постановено по гр. д.

№37936/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, в частта, с която Л. Б. Й. с ЕГН ********** е осъден на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, сумата от 110,69 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, 17,63 лв. – лихва за забава от 15.09.2022 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за доставена топлинна енергия, както и 16,04 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането и 3,77 лв.– мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за дялово разпределение.

ОСЪЖДА Л. Б. Й. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 сумата от 150 евро, представляваща разноски за пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4