Решение № 136 от 18.05.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Кюстендил, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20221520201453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН

Н. Н. К., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил обжалва наказателно постановление № 22-1139-000753/26.04.2022г., издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на НП.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва въззивната жалба и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 06.04.2022 г. около обяд в ОД на МВР гр. Кюстендил е подаден сигнал за реализирано ПТП в гр. Кюстендил, на ул.“Цар Освободител“ , при кръстовището с ул.“Христо Смирненски“. Тъй като автопатрула на сектор Пътна полиция обслужвал друго ПТП, с пострадало лице, то на посоченото в сигнала място бил изпратен св. Б. С., служител в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Кюстендил. На мястото, на което се твърдяло в сигнала, че е реализирано ПТП се намирал само св. М. А. - сигналоподател, по чиито думи при спирането му на червена светлина на светофарната уредба на ул.“Цар Освободител“ 1 бил ударен отзад от друго МПС , управлявано от жена. Последната не останала на мястото на ПТП, а само заявила на св. А., че щетите по автомобилите са нищожни и продължила движението си. По подадения от св. А. регистрационен номер на автомобила, с който е реализирано ПТП св. С. успял чрез ОДЧ да установи кой е собственика. Това била жалбоподателката Н. К.. Оперативния дежурен на ОД на ЧВР гр. Кюстендил осъществил телефонна връзка с жалбоподателката и й обяснил, че следва да се яви на местопроизшествието. След около 10 минути жалб. К. пристигнала на мястото на ПТП.

Св. С. отново поканил двамата водачи да състамят Протокол за ПТП ,тъй като щетите по автомобилите били незначителни. Н. К. отказала да попълни такъв протокол, твърдейки, че според нея – няма щети по автомобилите.

При липсата на съгласие за съставяне на двустранен протокол за ПТП св. С. разпоредил на водачите на двата автомобила да отидат на път I-6 / околовръстен път/, където се намирал автопатрулът на сектор Пътна полиция. Този автопатрул не можел да напусне мястото си , тъй като обслужвал ПТП с пострадали и следвало да държи участъка от пътя отцепен.

Именно на това място на жалбоподателката К. е съставен АУАН от св. К. Д., като в АУАН е описано нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т.Б от ЗДвП. Фактологията описана от съставителя на АУАН е такава, каквато му е предадена от св. С..

АУАН е връчен на К. в деня на съставянето му, срещу подпис, без да са отразени възражения по констатациите в акта.

Въз основа на съставения АУАН , на 26.04.2022 г., Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП, в което е възпроизведена описаната в акта фактическа обстановка. Двайки правна квалификация на нарушенията, обаче АНО е квалифицирал второто административно нарушение кат такова по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП , която правна квалификация е различна от дадената от актосъставителя в АУАН, с който е започнато производството.

За описаните нарушения на К. са наложени административни наказания както следва : по т.1 - за нарушението по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, на осн чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП– „ глоба“ в размер на 200 лева и за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показания на свителите Д., С. и А. и писмени такива, приложени в административнонаказателната преписка. Показанията на свидетелите не са противоречиви и съдът ги кредитира изцяло.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до 2 надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима.

Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, допуснати съществени нарушения на правилата по съставянето им.

На първо място, видно от посоченото в АУАН същият е съставен от св. К. Д., в присъствието на неговия колега – св. Б. С.. Безспорно се установи , както от разпита на двамата свидетели, така и от разпита на третия свидетел по делото, че те не са възприели извършването на нарушенията от К.. Очевидно актът е съставен по данни на други лица / другият участник в ПТП/, които са присъствали при евентуалното извършване на нарушението от Н. К.. ЗАНН в чл. 40 / ал.1 и ал.3/ изчерпателно е изброил в присъствието на кои лица може да бъде съставен законосъобразно АУАН. Според ал.1 на тази норма „ АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.“ Несъмнено нито актосъставителя , нито свидетеля по АУАН - Б. С. не са от кръга на тези лица. Според ал.3 на чл. 40 от ЗАНН „ при липса на свидетели , присъствали при извършване или установяване на нарушението , или при невъзможност да се състави АУАН в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.“ Несъмнено, видно от процесния АУАН, актосъставителят не се е възползвал и от тази възможност за законосъобразно закрепване на изложените в акта факти.

Горното мотивира съда да приеме, че административнонаказтелното производство срещу Н. К. е започнало със съставянето на незаконосъобразен АУАН, при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.

Законодателят е въвел изискване за съставяне на АУАН в присъствието на свидетели, за да обезпечи вярно отразяване от актосъставителя на фактите и обстоятелствата обуславящи признаците на административно нарушение. Единственото изключение от общия принцип е дадената възможност в чл. 40, ал.4 от ЗАНН АУАН да се състави без свидетели, но въз основа на официални документи. Последната хипотеза, обаче е неприложима в конкретния случай.

На второ място налице е пълно несъответствие между обстоятелствената част на НП и правната квалификация дадена на нарушението по т.2 от НП. В обстоятелствената част на НП е описано за това нарушение, че г-жа К. не е останала на място то на ПТП и не е изчакала пристигането на органите на Пътна полиция. Същевременно наложената на К. санкция е за това , че същата не е спряла и не е установила какви са последиците от ПТП /нарушение на задължението вменено на водачите с нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП/.

Касае се за две различни съставомерни деяния и преплитането на двете хипотези създава изключителна неяснота както за соченото за нарушител лице, така и за съда. Не може да се анализира волята на АНО без да е ясно в какво точно се изразява нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателката .

С нормата на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, отговорността на жалбоподателката, в частта по т.2 от подложеното на съдебен контрол НП, е ангажирана затова, че като водач на 3

МПС след възникналото ПТП го е напуснала , без да изчака на място пристигането на органите на МВР, квалифицирано правно от актосъставителя като нарушение по чл. 123, ал.1, б.“Б“ от ЗДвП , а от административнонаказващият орган – като нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Значимо процесуално нарушение, само по себе си, е и даването на различна правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП. Отделно от това, обаче както в АУАН, така и в наказателното постановление описанието на нарушението не съответства на нито една от правните квалификации дадени от актосъставителя и от административнонаказващия орган. Т.е. словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена, доколкото се сочи единствено, че водачът "не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР“. При така описаното схематично нарушение и при разминаване с посочената правна квалификация за съда е невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай. Нито в АУАН, нито в НП се сочи, че от ПТП-то са пострадали хора, както вече бе посочено – и в двата акта се твърди обратното – няма пострадали лица.

Поради изложеното съдът намира, че дори да бе доказано съставомерно поведение на жалбоподателката, то същото не е било подведено под правилния състав на законовата разпоредба, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен от съда, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено и в тази му част.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление - незаконосъобразно изцяло.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление № 221139-000753/26.04.2022г., издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, с което на жалбоподателката Н. Н. К., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил са наложени следните административни наказания : на осн чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП– „ глоба“ в размер на 200 лева и на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4