Решение № 41 от 20.02.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Радомир, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100891 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД е депозирало насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит № . г., подписан с ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 1200,00 лева, при ГПР от 49,70% и годишен лихвен процент от 40,97%. Общата дължима сума по договора била в размер на 1240,43 лева, но впоследствие ищцата разбрала, че следва да върне сумa в размер на 1426,11 лева, като освен главница и лихва, дължала и такса за експресно разглеждане.

Крайният срок за заплащане на задълженията по договора бил 15.07.2025 г., но тъй като ищцата не разполагала с финансова възможност, същата изпратила кратко текстово съобщение за удължаване срока на кредита, за което заплатила на два пъти сумата от по 92,16 лева.

Според ищцата процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, тъй като съдържал неравноправни клаузи. Твърди, че посоченият в договора размер на ГЛП от 40,97% е прекомерен, тъй като надхвърлял трикратния размер на законната лихва, която към 16.05.2025 г. била 12,24%.

На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма бил посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В сключения между страните договор за кредит ГПР бил увеличен по скрит 1 начин, тъй като в него не била включена дължимата допълнителна такса за експресно разглеждане в размер на 185,68 лева.

Поддържа, че според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал, 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Кумулирането на такса за експресното разглеждане, съдържаща се в споразумението за предоставяне на допълнителна услуга, към погасителните вноски, водело до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49,70% нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора като въвеждал допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

С уговарянето на допълнително възнаграждение за услуга, свързана с управлението на кредита, се нарушавала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определяща максимален размер на ГПР. Допълнителната услуга „експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ и дължимата за нея „такса за експресно разглеждане на документи“ по съществото си не представлявали реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това, основното задължение на кредитора по договора за кредит било да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита било дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, имала характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК забранявала заплащането на такси. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 185,68 лева била свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, била в противоречие с повелителните норми на закона и като такава била нищожна.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за 2 нищожен договор за кредит № . г., сключен между Л. К. Б. и „Вивус.БГ“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес от предявяването му.

Наред с това, сочи, че при сключване на договора за кредит са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът съдържал ясно посочени ГПР, ГЛП, размер на задължението, разпределено по пера и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Посочени били и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определената в Приложение № 1 формула, съгласно които ГПР не включвал разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. В случая услугата за бързо разглеждане била предмет на споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 16.05.2025 г., в което ясно било посочено, че допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи такъв. Посочената услуга следвало да бъде разглеждана като платена административна услуга с определена стойност, а не като условие за отпускане на кредит и разход, пряко свързан с ползването на кредита. Допълнителната незадължителна услуга, договорена индивидуално в отделно споразумение, не поставяла потребителя в понеблагоприятно положение. Липсвало нарушение на императивни законови разпоредби, както и на принципите на добросъвестност. Сумите, заплатени от ищцата, били получени от кредитора на годно правно основание, не обогатявали кредитора неоснователно и не подлежали на възстановяване.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

От своя страна, ответникът по първоначалния иск - „Вивус.БГ“ ЕООД, е предявил срещу ищцата насрещен иск за осъждането ú да заплати сумата от 1107,84 лева – главница по договор за кредит № . г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 29.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ищцата (ответник по насрещния иск) е подала отговор, с който е изразила становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за кредит № . г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД (кредитор) и Л. К. Б. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1200,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 15.06.2025 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: лихвен процент – 40,97%; годишен процент на разходите – 3

49,7%; общ размер на всички плащания – 1240,43 лева.

От представеното по делото споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 16.05.2025 г. се установява, че кредиторът „Вивус.БГ“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя Л. Б. допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за кредит, срещу дължимо от страна на кредитополучателя възнаграждение в размер на 185,68 лева и по този начин общият размер на всички плащания по кредита е нараснал на 1426,11 лева.

По делото е представен и анекс от 29.07.2025 г. към договор за кредит № . г., по силата на който срокът на договора за кредит е удължен със седем дни, като за така уговореното преструктуриране на договора за кредит кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора еднократно възнаграждение в размер на 92,16 лева.

От представения по делото анекс към споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 16.05.2025 г. се установява, че кредиторът „Вивус.БГ“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя Л. Б. допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за кредит, срещу дължимо от страна на кредитополучателя възнаграждение в размер на 185,68 лева.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за кредит № 9678315004/16.05.2025 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в общ размер на 1200,00 лева. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.

6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

4

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49,70%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – такса експресно разглеждане.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.