Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21118 от 08.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3125/2026
Вид
Определение № 21118
Подписан
08.06.2026
В сила
08.06.2026
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21118 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110103125 по описа за 2026 година

Произнасяне на съда по реда на чл.140 и чл.146 ГПК за насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./ с призоваване на страните.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ вх.№ 36279/05.02.2026г. от А.С.В. ЕАД (ищец), ЕИК **********, срещу Д. Г. В. (ответник), ЕГН **********, с предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, и чл.99 ЗЗД, и чл.9 Закона за потребителския креди/ЗПК/.

Първоначално ИМ е подадена пред РС-Павликени като е било образувано ГД№ 12/2026г. по опис на РС-Павликени, като производството пред този съд е прекратено и изпратено на СРС по правилата на местната подсъдност и е образувано ГД№ 3125/2026г. по опис на СРС.

По делото не е постъпил отговор на ИМ/ОИМ/ в срока по чл.131 ГПК от ответника /срокът е изтекъл на 02.05.2026г./л.15 от хартиен носител на делото/, като на ответник е връчено съобщение № 202611192047/11.03.2026г., срещу личен подпис на 02.04.2026г., поради което и на основание чл.140 и чл.146 ГПК, съдът следва да насрочи делото, да прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства за о.с.з.

Предвид изложеното и на основание чл.146 и чл.140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се 1 проведе на 26.06.2026г. от 09,15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, с призовката за о.с.з.

НАМИРА исковата молба/ИМ/, с която е сезиран, за редовна, а предявените с нея искове - за допустими.

Първоначално ИМ е подадена пред РС-Павликени и е било образувано ГД№ 12/2026г. по описа на РС-Павликени, като производството е прекратено и изпратено по правилата на местната подсъдност на СРС, като постановеното Определение № 23/13.01.2026г. е влязло в сила. Производството е било образувано след дадени указания от съда, защото е подадено възражение по чл.414 ГПК от ответника-длъжник по предходно заповедно по ЧГД№ 991/2025г. по опис на РС-Павликени и издадена Заповед за изпълнение № 680/21.10.2025г.

СЪДЪТ ИЗГОТВЯ проект на доклад по делото, съгласно който:

ИЩЕЦЪТ предявява кумулативно обективно съединени искове срещу ответника, като иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответник дължи на ищеца следните суми – в общ размер 588,79 евро /равностойни на 1151,58 лева/, от които 1094,26 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит/ДППК/ № 86027/18.04.2022г., сключен между длъжника и "Ю.К. Б." ЕООД, вземанията на последния по който са прехвърлени в полза на заявителя-ищец посредством Приложение № 1/05.03.2025г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 05.03.2025г., ведно със законната лихва за период 08.10.2025г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането, и 57,32 лева, представляваща мораторна лихва за период 19.09.2022г.-08.10.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение /ЗИ/№ 680/21.10.2025г . по ЧГД № 991/2025г. по описа на Районен съдПавликени.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът, твърди, че по силата на подписано Приложение № 1 от 05.03.2025г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 05.03.2025г.сключен с "Ю.К. Б." ЕООД, е придобил вземанията на последния срещу ответник-длъжник по силата на Договор за потребителски паричен кредит/ДППК/ № 86027/18.04.2022г., сключен между длъжника и "Ю.К. Б." ЕООД/кредитор/, заедно с всички привилегии и обезпечения.

Сочи се, че ответникът-длъжник бил надлежно уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД чрез Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ЮТЕ/86027 от 10.03.2025г. с разписка за доставяне на адрес на длъжника.

Ищецът посочва в ИМ, че Договор за потребителски паричен кредит/ДППК/ № 86027/18.04.2022г. е сключен между длъжника и "Ю.К. Б." ЕООД като З. Ю.К. и Д. Г. В. като „заемател“ е сключен този ДППК№ 86027, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и Закона за потребителския кредит/ЗПК/. ДППК съдържал съгласие на Кредигополучателят-ответник, че е запознат и приема Общите условия/ОУ/ към 2

ДППК, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя-ответник.

Договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, и Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Кандидатстването за кредита се е извършвало чрез заявкаонлайн на интернет страницата на кредитора с адрес - www.iutecredit.bg или чрез мобилното приложение MyIuteApp. При попълване на заявката-онлайн клиентът предоставя личните си данни, посочва желания размер на кредита, срока, наименованието на кредитния продукт, както и друга информация, предвидена във формата на заявление за конкретния кредитен продукт, за който клиентът кандидатства. Преди сключване на договора Ю.К. предоставя на клиента актуалните общи условия/ОУ/ и стандартен европейски формуляр/СЕФ/. С поставяне на отметки в съответните квадратчета и натискане на бутона „Съгласявам се и потвърждавам“, клиентът потвърждава, че е прочел и е съгласен с цялата предоставена му преддоговорна информация, съгласен е с ОУ и желае да подаде искане за кредит при избраните параметри. При сключване на ДППК к. предоставя копие на своя официален документ за самоличност и страните използват технологията GetID, която осигурва: оптично разпознаване на символи; проверка по лицево разпознаване и тестване на жизнеността.

Съгласно сключения ДППК Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателяответник под формата на заем парична сума в размер на 1500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по банкова сметка на Кредитополучателя-ответник. К.- ответник се е задължил да върне дължимата по ДППК парична сума, с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1854,08 лева. Между страните е уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 192 лева, която е включена в усвоената сума. Така, договорната лихва по ДППК е уговорена от страните в размер на 162,08 лева. На основание сключения между страните ДППК К.-ответник се е задължил да върне сумата по ДППК в срок до 18.04.2023г., на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 11 броя вноски са в размер на 154,47 лева всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 154,91 лева. Срокът на ДППК е изтекъл на 18.04.2023г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска К.- ответник дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница.

На длъжника-ответник е начислена лихва за забава за периода от 19.09.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 57,32 лева за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или 3 неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

Сочи, че ответникът не е извършил плащане по този ДППК.

Посочва се, че за вземанията по ДППК по заявление на цедента-ищец по Договора за цесия е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 680/21.10.2025г. по чл.410 ГПК по заповедно по ЧГД№ 991/2025г.по опис на РС-Павликени.

Моли се предявените искове с ИМ съдът да ги уважи, с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК не подава отговор на изсковата молба/ОИМ/ и не е взел становище по предявените срещу него искове. Не прави доказателствени искания и възражения. По предхождащото заповедното по ЧГД№ 991/2025г. на РС-Павликени ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК, чрез упълномощен адвокат само за това производство, но без да конкретизира защо не дължи сумите по издадената ЗИ. Просто е подадена бланката на самото възражение по чл.414 ГПК с подпис на адвоката, че не се дължат сумите по ЗИ.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал1, т.1 ГПК и вр.чл.9 ЗПК, чл.79, чл.86 и чл.99 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства – всичко изложено в ИМ е безспорно, защото не е подаден отговор по чл.131 ГПК от ответник, а във възражението по чл.414 ГПК подадено по заповедното по ЧГД№ 991/2025г. на РС-Павликени липсват конкретни факти и възражения защо не се дължат сумите по ЗИ, т.е. ответникът не е направил никакви възражения до момента по делото, освен бланково „не дължа“, но поради липсата на подаден ОИМ съдът намира, че няма оспорени факти и обстоятелства изложени в ИМ.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – няма такива, нищо не е оспорено от ответника-длъжник от изложеното в ИМ.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин - всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите, на които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права.

Така ИЩЕЦЪТ следва да докаже - че ответникът дължи заплащане на претендираните суми, падежа и всички факти изложени в ИМ, т.е. следва да докаже исковете си по основание, размер и изискуемост.

ОТВЕТНИКЪТ не е направил възражения, като в о.с.з. не може да направи възражения, които е следвало да се направят с ОИМ, т.е. настъпила е преклузия за него.

КЪМ настоящия момент ищецът е ангажирал доказателства за наведените от него твърдения, затова съдът не дава указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК.

4

СЪДЪТ ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените писмени такива, под формата на писмени документи, от ищеца с ИМ.

СЪДЪТ ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото предходното заповедно по ЧГД№ 991/2025 г.по опис на РС-Павликени, което е изцяло електронно дело.

СЪДЪТ ОТЛАГА произнасяне по исканията направени с ИМ за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за о.с.з. след като се изслуша становището на ответник по предявените срещу него искове с ИМ, ако се яви в о.с.з.лично или чрез представляващ адвокат, с представяне на пълномощно по делото/такова за момента не е представено в исковата част на делото/.

УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в 1-то по делото о.с.з. и не вземе становище по предявените искове, съдът ще постанови неприсъствено решение по чл.238, ал.1 ГПК, каквото искане е направено от ищеца с ИМ.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да уточнят доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което губят тази възможност.

УКАЗВА на ответника, че след изтичане на срок за подаване на ОИМ по реда на чл.131 ГПК губи възможност поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл да наведе в ОИМ.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40 и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.