Решение № 14725 от 05.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14725 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110163948 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Б. Г. и М. Е. М., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците при условията на разделност при квоти от по 1/2, че дължат на дружеството следните суми – общо 5655,92 лева за доставена за периода месец май 2019 г. - месец април 2021 до топлоснабден имот с адрес София, *********** топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2022 г., до окончателното плащане; общо 801,59 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.06.2020 г. – 10.08.2022; общо 58,77 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописА.я топлоснабден имот за периода месец юли 2019 г. – месец април 2021, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2022 г., до окончателното плащане, и общо 12,11 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода

31.08.2019 г. – 10.08.2022 – вземА.я по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 46666/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона 1 за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувА. от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период 1 (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника – М. Е. М., с който предявеният иск се оспорва по основА.е. Твърди се, че няма доказателства той да е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот. Оспорва възникването на вземане за лихва, тъй като се твърди, че не са настъпили условията за настъпване на падежа на задължението. Оспорва се, че задълженията за дялово разпределение следва да се плащат на ищеца, щом услугата е извършена от друго лице.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответницата – А. Б. Г., с който предявеният срещу нея иск се оспорва по основА.е, тъй като другият ответник се е посочил като единствен потребител, което изключва възможността да се търси дълг от ответницата. Оспорва се и количеството и цената на доставената енергия, както и възникването на вземане за лихва, тъй като се твърди, че не са настъпили условията за настъпване на падеж на задължението. Оспорва се, че задълженията за дялово разпределение следва да се плащат на ищеца, щом услугата е извършена от друго лице.

Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с молба от 15.05.2023 г., находяща се на лист 84-89 по делото поддържа, че при определяне на разхода за топлинна енергия за процесния имот са спазени относимите нормативни изисквА.я за периода.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на стрА.те съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представения на лист 115 по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, на 15.10.1990 г. ответницата А. Б. Г. е придобила собствеността върху процесния имот с адрес: София, ж.к. **********, със застроена площ от 88,02 кв.м.

Съгласно представената молба-декларация на лист 19 – 20 по делото, на 17.12.1998 г. ответникът М. Е. М. е поскал на негово име в ищцовото дружество да бъде открита партида на адреса на процесния имот, като е декларирал, че семейството му се състои от трима членове. В същата 2 декларация ответникът е посочил, че ползва имота за жилищни нужди.

Съгласно представения на лист 23 – 24 по делото протокол от Общо събрА.е на етажните собственици в бл. 116, вх. А, Б и В, ж.к. „Дружба“, гр.

София, под № 15 в списъка на етажните собственици е посочен ответникът М.

Е. М..

Съгласно представения на лист 15 – 18 по делото Нотариален акт № ******** на нотариус Д. Т., вписана под № 264 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийския районен съд, двамата ответници А. Б. Г. и М. Е. М. са учредили договорна ипотека върху процесния недвижим имот с адрес: София, **********, който е придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност на името на А. Г..

С доклада от делото като общоизвестен и ненуждаещ от доказване факт е отделено обстоятелството, че процесния имот се намира в сграда в режим на етажна собственост. С доклада от делото като служебно известни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти: съдържА.ето на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ[1]1/27.06.2016 г., публикувА. във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

От представеното на лист 108 – 113 по делото заключение на съдебнотехническа експертиза се установява, че за процесния период изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с Наредба № 16-344 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. През процесния период в имота е имало четири броя отоплителни тела с монтирА. индивидуални разпределители на разход за отопление, както и два водомера за топла вода.

Цената на 1 мВтч топлинна енергия за процесния период е била както следва: за периода месец май 2019 г. – месец юни 2019 г. – 111,36 лева с ДДС, за периода месец октомври 2019 г. – месец март 2020 г. – 102,08 лева с ДДС, за месец април 2020 г. – 84,38 лева с ДДС, за периода месец май 2020 г. - месец юни 2020 г. – 80,04 лева с ДДС, за периода месец юли 2020 г. – месец април 2021 г. – 98,51 лева с ДДС. Стойността на реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 2782,98 лева, а за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 2650,77 лева, или общо 5433,75 лева.

Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ[1]1/27.06.2016 г., публикувА. във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.

36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя 3 от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.

150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията.

По иска за цена на топлинна енергия:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са свързА. с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или свързано към нея отклонение.

От представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот (на лист 115 от делото) и Нотариален акт № 1********** (на лист 15 – 18 от делото) се установява, че на 15.10.1990 г. двамата ответници са придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесния топлоснабден недвижим имот.

Налице е обаче подадена молба – декларация от 17.12.1998 г. от ответника М. М., който заявява, че ще поема задълженията за процесния имот, който се ползва от домакинство от трима членове. Това означава, че той следва да остане задължен за цялата консумирана в имота енергия. По делото не се твърди, а и не се установява двамата ответници да са съпрузи, въпреки наличието на някои индиции в документите за собственост, което би могло да доведе до извод за солидарна отговорност по чл. 36, ал. 2 СК, но само ако се установи, че имотът се ползва за семейни нужди, за което по делото също няма събрА. доказателства. Така единствен отговорен за задълженията следва да е ответникът М., а исковете да се отхвърлят спрямо ответницата А. Г..

В случая се установява, че до имота на ответницата за процесния период е доставена топлинна енергия на стойност 2782,98 лева за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2650,77 лева за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. Съдът намира, че от сумата от 2650,77 лева следва да се извади сумата от 207,09 лева, която съгласно фактура от 31.07.2021 г. (на лист 28 от делото) е заплатена за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г., или задължението на ответниците за този период е в размер на 2443,68 лева. Така общата дължима сума за топлинна енергия е в размер на 5226,66 лева.

За тази сума отговаря ответникът М. М. съобразно изложеното по-горе и 4 постигнатото между стрА.те съгласие за това, което съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на Върховния касационен съд.

Искът срещу този ответник следва да се уважи до сумата, за която е предявен – 2827,96 лева, съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащА.ята за комунални услуги са периодични такИ. и се погасяват с 3-годишна давност. Настоящото производство е образувано за установяване на вземане по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено на 29.08.2022 г. На основА.е чл.

3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. В конкретния случай няма вземА.я, които да са погасени по давност, поради това, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2022 г., тригодишният срок от настъпване на техния падеж не е изтекъл, като се вземе предвид и спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.