Решение № 1024 от 28.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Варна, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

Ивалена Орл. Д.а при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501154 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Жар 2000“ ООД, с ЕИК 103583420, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. **** № *, вх. *, ет. *, ап. *, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 349/17.02.2022 год., постановено по гр. дело № 13175/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от АЛ. Д. Д. против дружеството – въззивник отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПИ и е прието за усатновено в отношенията между страните, че ищецът АЛ. Д. Д. от гр. София не дължи на ответника „Жар 2000“ ООД, с ЕИК 103583420 със седалище гр. Варна следните суми:

Сумата в общ размер на 25 794, 76 лв., която е сбор от 24 725, 84 лв., представляваща стойността на липси от повереното му в качеството на „касиер- обменно гише“ работно място и 1 068, 92 лв. – съдебни разноски, обективирани в изпълнителен лист от 08.03.2012г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 168 от 14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС -Варна и посочена в ПДИ с изх. № 7644/15.03.2021г. по изпълнително дело №202131104007022/2021 г. по описа на СИС при РС – Варна като неолихвяема сума, законна лихва върху главницата, както и такси и разноски по ИД №202131104007022/2021г. по описа на СИС при РС – Варна, поради погасяване на вземането на „ЖАР 2000“ ООД, ЕИК 103583420 по давност.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилен е изводът на съда, че в случая вземанията на ответника по изпълнителния лист са погасени по давност. Не е съобразено, че до 26.06.2015 год. давност по изпълнителните дела не е текла, съобразно ППВС № 3/1980 год., като едва с приемането на ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ на 26.06.2015 год. е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 год.

При това положение давността относно вземането по изпълнителния лист е прекъсната на дата 23.08.2011 год. с подаването на молбата за образуване на изп. дело № 1363/2011 год. по 1 описа на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 и с район на действие района на ОС-Варна и едновременно с това е и спряна с образуването на изп. дело № 1363/2011 по описа на ЧСИ З. Д. и е започнала да тече от 26.06.2015 год. – с постановяването на ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ. До подаването на молбата за образуване на изп. дело на дата 04.12.2017 год. до СИС при РС-Варна и образуване на изп. дело № 9168/2017 год. по описа на СИС при РСВарна, с което погасителната давност за вземането по изп. лист отново е прекъсната, не е изтекъл предвидения в закона 5 годишен давностен срок. Поради това и изводът на първоинстанционния съд, че вземанията на „Жар 2000“ ООД, със седалище гр. Варна по изпълнителния лист са погасени по давност е неправилен.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец по отрицателния установителен иск АЛ. Д. Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си. Въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от АЛ. Д. Д. с постоянен адрес в гр. София против „ЖАР 2000“ ООД, ЕИК 103583420, със седалище гр. Варна иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество, поради погасяване по давност, следните суми: сумата от 24 725, 84 ле в а , представляваща стойността на липси от повереното му в качеството му на „касиер- обменно гише“ работно място и сумата от 1068, 92 лева – разноски по гражданското дело № 20435/2010 год. на РС-Варна, за което вземане срещу ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила Решение № 168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС -Варна и за събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № 202131104007022 год. по описа на СИС при РС-Варна.

Ищецът навежда следните твърдения:

Въз основа на влязло в законна сила Решение № 168/14.07.2011 год., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС -Варна, ответникът „ЖАР 2000" ООД , със седалище гр. Варна се е снабдил с изп. лист от 08.03.2012г. , по силата на който ищецът А.Д. е осъден да заплати на дружеството сумата от 24 725, 84 лева, рредставляваща стойността на липси от повереното му в качеството м у на „касиер- обменно гише" работно място в дружеството, както и сумата от 1068, 92 лева – разноски по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС-Варна.

Твърди, че през месец март 2021г. узнал от настоящия си работодател - „Иберо фууд груп" че е получено запорно съобщение от СИС при РС-Варна, по силата на което и въз основа на образувано ИД № 20213110400722 на СИС при РС-Варна на ищеца е наложен запор на трудовото му възнаграждение за сумата от 28172, 39 лева, сочена като общо задължение по цитираното изпълнително дело към дата 03.02.2021г. Твърди, че през м. април 2021г. получил, чрез адв. пълномощник ПДИ по изпълнителното дело, с приложен към същата изпълнителен лист, описан по – горе. Твърди, че към датата на образуване на изп. дело № 20213110400722 от 2021 г. по описа на СИС при РС-Варна е изтекла 5-годишна погасителна давност за вземанията на „Жар 2000“ ООД по изпълнителния лист, поради което и сумите по изп. лист са недължими. Твърди, че при извършена справка в СИС при РС - Варна е установил, че въз основа на същия изп. лист ответното дружество е образувало на дата 04.12.2017г. изпълнително дело № 9168/2017г. по описа на СИС при РС-Варна, което е прекратено на 14.10.2020г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че към датата на образуване на изпълнително дело № 9168/2017г. са изтекли 5 г., 7 месеца и 10 дни от датата на издаване на горецитирания изп. лист, поради което се позовава на изтекла погасителна 2 давност като заявява, че не дължи изпълнение по процесния изпълнителен лист още към датата на първоначалното образуване на изп. дело № № 9168/2017г. по описа на СИС при РС-Варна. Навежда още, че цитираният по-горе изпълнителен лист е нищожен, тъй като при справка в архива на РС-Варна по гр. дело № 20435/2010 г. установил, че по същото е издаден по-рано изпълнителен лист - от 18.08.2011г., като издаденият първи изп. лист от 18.08.2011г. не е обезсилен, нито е имало основание да бъде издаван втори такъв на 08.03.2012г. Счита, че поради нищожност на изп. лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20213110400722 по описа на СИС при РС-Варна, същото се явява образувано при липса на надлежен изпълнителен титул при което и сумата по изп. лист е недължима.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЖАР 2000“ ООД, със седалище гр. Варна, оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че между страните е водено гражданско дело № 20435/2010г. по описа на Районен съд – Варна. Същото е приключило с влязло в сила Решение № 3168/14.07.2011г, с което ищец ът в настоящото производство А.Д. е бил осъден да заплати на ответното дружество „Жар 2000“ ООД сумата от 24 725, 84лв, представляваща стойност на липси от поверенето му на „касиер обменно гише“, както и разноските по делото размер на 1068, 92 лв. Въз основа на същото решение е издаден и ИЛ от 18.08.2011г. На 23.08.2011г. по молба на управителя на „Жар 2000“ ООД е образуавано ИД № 1363/2011 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808, срещу АЛ. Д. Д., като е приложен горепосочения ИЛ. В хода на това изпълнително производство са извършени и редица действия – на 30.08.2011г е било изготвено уведомление по ДОПК до ТД на НАП- Варна, била е изготвена справка за трудови договори, както и искане за справка за МПС-та собственост на длъжника. На същата дата е била и изготвена покана за доброволно изпълнение, която не е била получена и поради тази причина на 24.10.2011г. е било залепено уведомление на адреса на длъжника. Твърди се, че на 22.02.2012г. след подадена от „ЖАР 2000“ ООД молба, изпълнителното дело № 1363/2011 год. по описа на СИС при РС-Варна е било прекратено, а изпълнителният лист от 18.08.2011г. е бил върнат на взискателя поради допусната в него очевидна фактическа грешка, а именно - че същият е бил издаден в полза не на взискателя „Жар 2000“ ООД, а на длъжника АЛ. Д. Д.. Твърди, че именно поради тази причина изпълнителният лист от 18.08.2011г. е обезсилен и е издаден нов такъв от 08.03.2012г., в който тази грешка е коригирана и изпълнителният лист е издаден в полза на взискателя „Жар 2000“ ООД. Изтъква, че двата изпълнителни листа са напълно идентични, с разликата, че по първия е допусната техническа грешка и е бил издаден в полза на длъжника. Оспорва твърдението за свое бездействие, като изтъква, че е имало образувано изпълнително дело №1363/2011 по описа на ЧСИ З. Д., което впоследствие е прекратено, заради първия ИЛ. Оспорва твърденията за изтекла погасителна давност. Изтъква, че след постановяване на решението по гр. дело № 20435/2010г. на РсВарна „Жар 2000“ ООД е образувал изпълнително дело, като до 26.06.2015г. е действало ППВС № 3/1980 съгласно което погасителна давност не тече по изпълнителни дела. Едва с ТР № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.05.2015 год., е обявено, че ППВС № 3/1980 год. е загубило сила, т.е. до 26.06.2015 е действало именно цитираното постановление на Пленума на ВС. Поради изложеното счита, че към момента на образуване на ИД № 9168/2017 г. по описа на СИС пи РС-Варна са били изминали 2 години, 5 месеца и 8 дни от момента, в който е започнала да тече погасителната давност за вземането му по изпълнителния лист, а не както е посочено в исковата молба - 5 години, 7 месеца и 10 дни, поради което и към датата на образуване на изпълнителното дело погасителната давност не е изтекла. Поради изложеното счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска, настоява да бъде уважен, претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуален представител, оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а това се установява и от доказателствата на л. 80-81 от 3 делото на РС-Варна, че с влязло в сила Решение № 168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС -Варна ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на ответното дружество сумата о т 24 725, 84 лева, представляваща стойността на липси от повереното му в качеството му на „касиер- обменно гише" работно място, както и сумата от 1068, 92 лева – разноски по делото.

Въз основа на подадена от „Жар 2000“ ООД, със седалище гр. Варна молба с вх. № 8269/23.08.2011 год. по рег. на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 и с район на действие района на ОСВарна и приложен към нея изп. лист от 18.08.2011 год., издаден въз основа на влязлото в сила Решение № 168/14.07.2011г., постановено по гр. дело № 20435/2010г. по описа на РС Варна, е образувано изп. дело № 1363/2011 год. по описа на ЧСИ З. Д., за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист. Видно от изп. лист, в същия е вписано, че се издава в полза на АЛ. Д. Д., т. е., в полза на длъжника, срещу когото изпълнителния лист е издаден.