Решение № 92 от 13.03.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 200/2026
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 260 - чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 - чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 - чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 ал. 2 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Плевен, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500200 по описа за 2026 година Производство по частна жалба по реда на чл. 274 и сл. вр. 436 ал. 4 вр. чл. 262 ал. 3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Д. Д. – М.а чрез пълномощника й адвокат Д. Ц. от ПлАК, длъжник по изпълнително дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ПлОС против разпореждане на ЧСИ по същото дело от 12.12.2025 г., с което е върната въззивна жалба от 26.11.2025 г. на страната против действия на ЧСИ.
Според жалбоподателката обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, поради това, че същата трикратно е изпълнявала указанията на ЧСИ, внасяйки дължимата държавна такса по въззивната си жалба, за което представя писмени доказателства. Моли се окръжния съд да отмени обжалваното разпореждане С жалбата се представят писмени доказателства. Представена е квитанция за внасяне на държавна такса по делото в размер на 12,78 евро по сметка на ПлОС.
В законния срок е постъпил писмен отговор от взискателя по изпълнителното дело М. Д. М. чрез пълномощника му адвокат Т. М. от ПлАК, 1 с който се оспорва основателността на жалбата. Твърди се, че частната жалбоподателка не е изпълнила изобщо в срок или е изпълнила неточно указанията на ЧСИ, поради което правилно частната й жалба е върната от ЧСИ. Счита, че жалбоподателката умишлено се е отклонила от адреса, на който е постановено от съда да живее с детето Д. и по този начин препятства както изпълнението на определените от съда привременни мерки, така и връчването на съобщенията от ЧСИ във връзка с нередовностите по жалбите й, поради което не следва да черпи права от поведението си. Иска се съда да вземе спешни мерки по преместване на изпълнителното дело в гр. Ловеч, където живеят жалбоподателката и детето от 15.12.2025 г..
От депозираните писмени мотиви на ЧСИ по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището му за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата. Твърди се, че първата въззивна жалба от длъжника, с която се атакува законосъобразността на действията му е депозирана на 20.10.2025 г. и същата е върната с разпореждане на ЧСИ от 21.11.2025 г., което като необжалвано е влязло в законна сила. Твърди се, че втората въззивна жалба от длъжника, с която се атакува законосъобразността на действията му и наложена от него глоба е депозирана на 26.11.2025 г. и същата е върната с разпореждане на ЧСИ от 12.12.2025 г. поради неотстраняване на нередовностите по движението й. Твърди се, че съобщението за нередовностите е връчено на жалбоподателката на 03.12.2025 г. и в 7 –модневния срок дължимата държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ПлОС не е заплатена изцяло, а само частично в размер на 24 лв..
Поддържа се, че ЧСИ има задължение да следи за събирането на държавните такси по сметка на окръжния съд преди да администрира въззивните жалби и тъй като в конкретният случай това не е станало е упражнил правомощията си по чл. 436 ал. 4 вр. чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК
Плевенският окръжен съд намира за установено следното:
В конкретното производство жалбата, с която въззивният съд е сезиран има характер на въззивна частна жалба, тъй като със същата се обжалва разпореждане на ЧСИ, постановено по реда на чл. 436 ал. 4 вр. чл. 262 ал. 2 т.
2 от ГПК, което с оглед разпоредбата на чл. 262 ал. 3 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от 2 надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство при наличие на правен интерес. Видно от надлежното отбелязване върху атакуваното разпореждане изх. № 41511/12.12.2025 г. на ЧСИ за връщане на жалба с вх. № 120051/26.11.2025 г. /л. 147 от изпълнителното дело/, че същото е връчено на пълномощника на длъжника адвокат Ц. на 12.01.2026 г.. С оглед приложения на л. 196 от изпълнителното дело пощенски плик с клеймо от 19.01.2026 г. към частната жалба, с който жалбата е подадена директно до ПлОС следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения 1 – седмичен срок, считано от връчване на разпореждането, като по отношение на адресата й намира приложение разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Установява се, че изпълнителното производство пред ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ПлОС е образувано по искане на взискателя и баща М. Д. М. за принудително изпълнение на определение № 1884/10.04.2025 г. по гр.д. № 420/2025 г. по описа на ПлРС относно режим на лични контакти между бащата и детето Д. М. М. против длъжника и майка на детето Н. Д. Д. – М.а.
Установява се, че с протокол от 15.11.2025 г. за предаване на дете е констатирано, че майката Н. Д. Д. – М.а и детето не се намира на адреса, посочен от съда в определението по привременните мерки – гр. Плевен, ул.
*** № 19, ет. 1 и не отговаря на посочения по делото телефонен номер, поради което ЧСИ е приел, че следва да наложи на длъжника Н. Д. Д. – М.а глоба в размер на 400 лв..
Установява се, че с изрично постановление от 19.11.2025 г., в което са описани обстоятелствата, удостоверени с протокола от 15.11.2025 г. ЧСИ е наложил на е наложил на длъжника Н. Д. Д. – М.а на основание чл. 528 ал. 5 от ГПК глоба в размер на 400 лв..
Установява се, че придружително писмо изх. № 38591/19.11.2025 г., ЧСИ е връчил на длъжника чрез пълномощника й адвокат Ц. постановлението за наложената глоба, като съгласно надлежното отбелязване връчването е извършено на 21.11.2025 г..
Установява се, че постановлението на ЧСИ за налагане на глобата е обжалвано от длъжника Н. Д. – М.а чрез пълномощника й адвокат Ц. пред 3
ПлОС, като жалбата е постъпила в съда на 24.11.2025 г. в рамките на законния срок, предвиден в чл. 436 ал. 1 ГПК за обжалване на всички действия на ЧСИ.
Установява се, че с придружително писмо от същата дата жалбата е изпратена на ЧСИ по компетентност за администриране и връщане на съда след това за разглеждане.
Установява се, че с разпореждане от 26.11.2025 г. ЧСИ е оставил въззивната жалба без движение да внасяне на дължимите такси, а именно такса в размер на 25 лв. по сметка на ПлОС и такса в размер на 48 лв. по т.5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, както и за представяне на преписи от жалбата за връчване на другата страна и за съда.
Установява се, че уведомлението от 27.11.2025 г. от ЧСИ до длъжника за оставяне на въззивната жалба без движение с посочените по-горе указания е връчено на пълномощника на длъжника адвокат Ц. на 03.12.2025 г.. В уведомлението е посочено, че ако нередовностите по жалбата не се отстранят в 7 – дневен срок същата ще бъде върната.
Установява се, че на 03.12.2025 г. по изпълнителното дело е постъпило изявление от длъжника чрез пълномощника му адвокат Ц., с което са представени документи по делото, които нямат отношение към дадените указания на ЧСИ за отстраняване на нередовностите по жалбата.
Установява се, че на 10.12.2025 г. пълномощника на длъжника адвокат Ц. е поискала да се запознае с изпълнителното дело и молбата й е уважена, като на същата дата е съставена фактура от ЧСИ за заплащане на сумата от 48 лв. с ДДС по т.5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ. Установява се, че също на 10.12.2025 г. жалбоподателката е депозирала молба, съгласно която е изпълнила всички указания на ЧСИ, като е внесла всички дължими такси. Към молбата са приложени 3 бр. разписки за внасяне по сметка на ПлОС на държавна такса в размер на 24 лв., както и за внасяне на двукратно на сумата от 24 лв. за такси към ЧСИ.
С резолюция от 10.12.2025 г. на ЧСИ върху жалбата е посочено, че същата се връща, тъй като не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса по сметка на ПлОС от 25 лв..
При тези доказателства, въззивният съд приема, че частната жалба на длъжника е основателна. Действително в срока за отстраняване на 4 нередовности длъжникът в качеството на въззивен жалбоподател е изпълнил частично указанията на ЧСИ, дадени с разпореждане от 26.11.2025 г., тъй като не е изпълнил точно указанията на ЧСИ да представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 25 лв., а представил такива за внасяне само 24 лв. за държавна такса, доколкото останалата част от внесената сума съставлява такса към Изи пей, а не по сметка на съда. При съобразяване на изявлението на длъжника и представените доказателства въззивният съд намира, че ЧСИ е следвало приеме, че нередовностите по жалбата са отстранени в голямата им част в срока по чл. 60 ал. 4 от ГПК, изтекъл на 11.12.2025 г., но неточно и да даде нови указания към длъжника за внасяне на още 1 лв. по сметка на ПлОС за държавна такса и представяне на доказателства за това по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 4 от ГПК в изпълнителното производство са приложими разпоредбите на чл. 260 – чл. 262 от ГПК вкл., които се отнасят до изискуемото съдържание на въззивната жалба, задължителните приложения към нея и правомощията на ЧСИ при констатирани нередовности по движението на жалбата. Безспорно е по делото, че ЧСИ е задължен да следи за редовността на въззивната жалба, депозирана от страна в изпълнителното производство, в това число за наличието на приложена към същата квитанция за внасяне по сметка на съда на държавна такса в размер на 25 лв. за образуване на въззивното гражданско дело. В хипотеза, в която нередовностите по въззивната жалба са отстранени в законния срок от жалбоподотеля частично и не е внесен пълния размер на дължимата държавна такса, съдебните изпълнители са длъжни да дадат възможност на жалбоподателя да довнесе дължимата държавна такса, като определи нов срок за това. В конкретният случай това не е направено, длъжникът не е узнал, че не е отстранил изцяло нередовностите по движение на въззивната жалба и дължи довнасяне на държавна такса по сметка на ПлОС, а директно с обжалваното разпореждане от 12.12.2025 г. въззивната му жалба е била върната без да му е дадена възможност да довнесе по сметка на ПлОС още 1 лв. за допълване на размера на дължимата държавна такса.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното разпореждане на ЧСИ отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото бъде върнато на ЧСИ с указания да даде нов срок на длъжника да отстрани изцяло 5 нередовностите по въззивната жалба с вх. № 120051/26.11.2025 г. като довнесе още 0,51 евро /1 лв./ за допълване на размера на дължимата държавна такса по сметка на ПлОС. Исканията на ответника във връзка с изпращане на изпълнителното дело в друг съдебен район са неотносими към спора, недопустимо насочени към съда и не следва да бъдат разглеждани.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Н. Д. Д. – М.а разпореждане от 12.12.2025 г. на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ПлОС по изпълнително дело № ***/2025 г., с което е върната на основание чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК въззивната жалба на длъжника с вх. № 120051/26.11.2025 г. против постановление от 19.11.2025 г. по изпълнителното дело за налагане на глоба на основание чл. 528 ал. 5 от ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ПлОС да даде нов 1 – седмичен срок на жалподателката Н. Д. Д. – М.а да отстрани нередовностите по жалбата изцяло представи доказателства за довнасяне на о щ е 0,51 евро за допълване на размера на дължимата държавна такса по сметка на ПлОС и укаже последиците от неизпълнение на указанията му в срок.
Решението с характер на определение е окончателно и не подлежи на обжалване, но препис от същото следва да се връчи на ЧСИ за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6