Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 545 от 12.07.2019, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3919/2018
Вид
Решение № 545
Подписан
12.07.2019
В сила
07.08.2019
Състав
ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 ал.1 предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е

Н И Е №545/12.7.2019 г. гр.Ямбол........12.07........2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание На.....................................първи...юли.……….........................................

През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

Председател: Г.Вълчанова

Членове:

........................

........................

При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

...............................съдия

Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3919 за 2018 година............................................................................................

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД гр. София, с която се желае да бъде установено по отношение на П.Х.П. ***, че е налице вземане на ищеца против ответника, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д *** г. на ЯРС, а именно: сумата 1167,85 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ***01.07.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и присъждане на разноските в заповедното производство и в настоящото. Ищецът твърди, че с ответника имат сключени шест договора за предоставяне на услуги, подробно описани, по които същият не е заплатил следващите се суми за ползване на тези услуги, не е изпълнявал точно задълженията си към доставчика на услуги и поради наличие на забавено задължение в общ размер на 262,57 лв. за отчетни периоди, предхождащи 01.06.2015 г., договорите за мобилни услуги и договора за фиксирани услуги са прекратени. Поради неплащането дължи както лихва, така и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства.

С допълнителна молба ищецът е конкретизирал петитума на иска си съобразно указанията на съда, както следва общо претендираната сума по фактура № ***01.07.2015 г. е 1167,85 лв. и в нея са включени: 13,91 лв., дължими по Договор за фиксирани услуги № *** от 13.02.2014г. по отношение на номер ***, представляващи остатък от неустойката, дължима поради предсрочното прекратяване договора по вина на ответника; 126,45 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № *** от 14.03.2013г., по отношение на номер ***, представляващи неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника; 200 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № *** от 24.10.2014г., по отношение на номер ***, представляващи неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника; 200 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № *** от 13.02.2014г., по отношение на номер ***, представляващи неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника; 202,85 лв., дължими по Приложението към Договор за мобилни услуги № *** от 24.10.2014г., по отношение на номер ***, представляващи неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника; 137,44 лв., дължими по Договор за лизинг от 24.10.2014г., представляващи предсрочно изискуем остатък, равняващ се на шестнадесет лизингови вноски за мобилен апарат Samsung Galaxy Trend Plus; 287,20 лв., дължими по Договор за лизинг от 13.02.2014г., представляващи предсрочно изискуем остатък, равняващ се на осем лизингови вноски за мобилно устройство Tablet Samsung Galaxy Таb3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител. Такъв писмен отговор е депозиран от особения представител една седмица след изтичане на срока за това, поради което съдът не приема същия с оглед преклузивния характер на едномесечния срок по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозирал е писмено становище за това, че поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, а особеният му представител желае отхвърляне на иска в частта на претендираните неустойки по договорите поради нищожност на тези клаузи, а да се уважи относно неплатените лизингови вноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Теленор България“ ЕАД гр. София и длъжник П.Х.П. ***, с което се желае длъжникът да заплати сумата 1167,85 лв., представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от договори между него и заявителя: Договор за мобилни услуги № *** от 14.03.2013г., Договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 13.02.2014г., Договор за фиксирани услуги № *** от 13.02.2014г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *** от 13.02.2014г., Договор за мобилни услуги № *** от 24.10.2014г., Приложение към договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 24.10.2014г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *** от 24.10.2014г., за които е издадена фактура с № ***01.07.2015г. Съдът е уважил искането по заявлението като е издал заповед № ***.2018 г., с която е разпоредено П. да заплати всички претендирани суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47 ал.4 от ГПК, което е довело до завеждане на настоящия установителен иск от заявителя.

За установяване на твърденията си за наличие на вземане към ответника ищецът е представил по делото сключените помежду им договори и общи условия: Договор за мобилни услуги № *** от 14.03.2013г., Договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 13.02.2014г., Договор за фиксирани услуги № *** от 13.02.2014г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *** от 13.02.2014г., Договор за мобилни услуги № *** от 24.10.2014г., Приложение към договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 24.10.2014г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *** от 24.10.2014г. Съгласно чл. 3.3 от приложимия за номера ***, ***, ***, *** сертификат за пакетни услуги Combo + № *** от 24.10.2014г., в случай на предсрочно (преди 13.02.2016 г.) прекратяване на договорите за номерата, обхванати от Сертификата, по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси, поотделно за всеки номер, от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като за номера, предназначени за пренос на данни (каквито са номер *** и номер ***), неустойката е в предварително определен размер на 200,00 лв. Съгласно т. 11 от Договор за мобилни услуги № *** от 24.10.2014г. относно номер ***, в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок на действие съгласно Приложението - 24.10.2016 г.

Видно от представените Общите условия, в чл.12 е уредено обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

По делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 17.05.2018 г. задълженията по фактура № ***01.07.2015 г. са в размер на общо 1 167,85 лв. и са формирани по следния начин: неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги - 773,24 лв., в т.ч.: за номер +*** - 126,45 лв.; за номер +*** -200,00 лв.; за номер +*** - 43,94 лв.; за номер +*** - 202,85 лв.; за номер +***-200,00лв. и вноски по Договори за лизинг - 424,64 лв. в т.ч.: по Договор за лизинг № ***/13.02.2014 г. - 8 вноски по 35,90 лв. - 287,20 лв.; по Договор за лизинг № ***/24.10.2014 г. - 16 вноски по 8,59 лв. - 137,44 лв. Налице е и частично плащане на 18.12.2015 г. - 30 лв., което е приспаднато при издаване на фактурата. Фактура № ***01.07.2015 г. е осчетоводена в счетоводството на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД в съответствие с нормативните изисквания в страната - Закона за счетоводството, ЗДДС и Националните счетоводни стандарти. По отношение на процесната фактура счетоводството на ищеца е водено редовно. По отношение на дължимите вноски по договорите за лизинг, вещото лице се е съобразило с чл.3, ал.1 от Договор за лизинг № ***/13.02.2014 г. с лизинговата цена от 825,70 лв., която следва да бъде заплатена на 23 вноски, всяка в размер на 35.90 лв. с ДДС. Началното салдо на Погасителния план към договора е 861,60 лв., включващ 23 бр. вноски, всяка в размер на 35,90 лв., а крайното салдо след 23-тата вноска е 35,90 лв. - остатък, който се явява 24-та вноска, съгласно чл.1, ал.3. По този начин за периода

01.03.2014 г. - 01.06.2015 г. са фактурирани /и платени/ 16 бр. лизингови вноски на обща стойност 574,40 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 17.05.2018 г., непогасените лизингови вноски по Договор за лизинг № ***/13.02.2014 г. са 8 на брой в размер на общо 287,20 лв., от които: 7 бр. вноски по чл.3, ал.1 по 35,90 лв. = 251,30 лв. и 1 бр. неустойка по чл.1, ал.3 от 35,90 лв. Съгласно чл.3, ал.1 от Договор за лизинг № ***/24.10.2014 г., лизинговата цена от 197,57 лв. и следва да бъде заплатена на 23 вноски, всяка в размер на 8,59 лв. с включен ДДС. Началното салдо на Погасителния план към договора е 206,16 лв., включващ 23 бр. вноски, всяка в размер на 8,59 лв., а крайното салдо след 23-тата вноска е 8,59 лв. - остатък, който се явява 24-та вноска, съгласно чл.1, ал.3. Във връзка с чл.3, ал.2 за периода 01.11.2014 г. - 01.06.2015 г. са фактурирани /и платени/ 8 бр. лизингови вноски на обща стойност 68,72 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 17.05.2018 г., непогасените лизингови вноски по Договор за лизинг № ***/24.10.2014 г. са 16 на брой в размер на общо 137,44 лв., от които: 15 бр. - вноски по чл. 3, ал. 1 по 8,59 лв. = 128,85 лв. и 1 бр. неустойка по чл.

1, ал.3 от 8,59 лв. Неустойката за номер +*** е определена въз основа на чл.11 от Договор за мобилни услуги № ***/14.03.2013 г., в размер на 126,45 лв.: 21.05.2015 г.

- 13.02.2016 г. - 268 дни по 0,4719 лв./дневно = 126,45 лв. Неустойката за номер +***, съгласно чл.11 от Договор за мобилни услуги № ***/13.02.2014 г. е фиксирана в размер на 200,00 лв. Неустойката за номер +*** е определена въз основа на чл.10 от Договор за фиксирани услуги № ***/13.02.2014 г. в размер на 43,94 лв.: 21.05.2015 г. - 13.02.2016 г. -268 дни по 0,164 лв./дневно = 43,94 лв. Неустойката за номер +*** е определена въз основа на чл.11, на стр.2, изр.1 от Договор за мобилни услуги № ***/24.10.2014 г. в размер на 202,85 лв.: 21.05.2015 г.

-24.10.2016 г. - 522 дни по 0,389 лв./дневно = 202,85лв. Неустойката за номер +***, съгласно чл.11, на стр.2, изр.2 от Договор за мобилни услуги № ***/24.10.2014 г. е фиксирана в размер на 200,00 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като годно доказателство с оглед обективното му и компетентно изготвяне.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Съдът намира искът за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.

Съдът не разглежда възражението на ответника за наличие на изтекла погасителна давност, тъй като е направено с късно депозирания отговор по чл.131 от ГПК, т.е. същото е преклудирано, а съдът не следи служебно за наличието на изтекла давност.

По отношение на иска за неустойка по отношение на пет номера за прекратените по вина на ответника договори за мобилни услуги: по Договор за фиксирани услуги № *** от 13.02.2014г. по отношение на номер ***, по Договор за мобилни услуги № *** от 14.03.2013 г. по отношение на номер ***, по Договор за мобилни услуги № *** от 24.10.2014г. по отношение на номер ***, по Договор за мобилни услуги № *** от 13.02.2014г. по отношение на номер *** и по Приложението към Договор за мобилни услуги № *** от 24.10.2014г. по отношение на номер ***, съдът намира същият за неоснователен. Действително в посочените договори са налице клаузи, с които ответникът се е съгласил относно задължение за неустойка в случай на прекратяване на договора поради негово виновно поведение, която е в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси, поотделно за всеки номер, от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като за номера, предназначени за пренос на данни, неустойката е в предварително определен размер на 200,00 лв.