Решение № 3846 от 27.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3846 гр. В., 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ., в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20223110116937 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д. Г.“ 5А срещу „Б. Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: к.к. „З. П.“, обл. В., х-л „Б.“, с която са предявени искове по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 999 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и за заплащане на сумата от 999 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 2150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставяне на импланти, използвани за лечението на ищцата, като всички вреди са настъпили вследствие на трудова злополука от 17.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени излага твърдения, че с трудов договор от 04.06.2022г. ищцата се е задължила да работи на длъжност „мияч на съдове“ при ответното дружество в кухнята на хотел „Е.“. На 17.09.2022г. около 22:20 часа докато се прибирала от работа по обичайния път до автобусната спирка, по който минавала всеки ден, и придвижвайки се към служебен автобус, превозващ служителите, ищцата се подхлъзнала и паднала върху мократа пътна настилка. Вследствие на падането ищцата получила пертрохантерно 1 счупване, закрито в дясно, в резултат на което изпитала много остра болка и била в невъзможност да се движи. След преглед от специалисти било проведено оперативно лечение на 23.09.2022г. Извършено било открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, поставен бил един интрамедуларен бедрен пирон- RFN-A. След престой в болницата ищцата била изписана за домашно лечение, като посещавала и контролни прегледи на 12.10. и на 26.10.2022г. На всеки 2-3 дни се налагало сменяна превръзката, а за конците били препоръчано сваляне след 14-тия следоперативен ден. Била препоръчана и рехабилитация, която не била проведена поради липса на финансова възможност на ищцата. За медицинското изделие, което било нужно с цел заздравяване ищцата заплатила 21590 лева. Злополуката била приета за трудова с разпореждане на ТП на НОИ-В.. Процесът на лечение на травмата бил съпроводен с множество страдания и разходи. И понастоящем ищцата имала дефицит на функционалността на десния крак, често изпитвала болки и умора в крайника при обикновени движения. Сочи се още, че ищцата не е преодоляла и психичните травми от инцидента и не е възстановила контактите с роднини и приятели. Ищцата била дълго време неподвижна, не излизала от дома си и имала нужда от помощ при извършване на ежедневните си дейности. Около два месеца ищцата била с шина на десния крак, след което й закупили бастун, с помощта на който се придвижвала и към датата на подаване на исковата молба. Излага се още, че през дълъг период от време ищцата имала неспокоен сън, сънувала травмата, събуждала се и не можела да заспи. Освен това била изпитвала постоянно чувство на стрес, унилост, страх от несправяне с ежедневните задължения и с бъдещите професионални такива.

В законоустановения едномесечен срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е паднала, тичайки в дъжда към приближаващ автобус. Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че ищцата е допуснала груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основние правила за безопасност. Твърди се още, че ищцата към момента на злополуката е имала остеопатични и остеопорозни засягания на мускулната и костната система, което от своя страна е причината за настъпването на така описаното в ИМ увреждане – пертрохантерно счупване, 2 закрито в дясно. Оспорва се наличието на пряка и непосредствена връзка между падането на ищцата и полученото от нея телесно увреждане. Размерът на претендираното обезщетение се оспорва като прекален висок. Оспорват се и твърденията на ищцата за изпитани силни болки и страдания в периода на възстановяване, както и че изпитва дискомфорт и към датата на подаване на исковата молба. Оспорва се и наличието на негативно отражение на случилото се върху психиката на ищцата, както и описаните в тази връзка обстоятелства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответното дружество от 04.06.2022г. на длъжност „мияч съдове“.

С декларация за трудова злополука от 26.09.2022г. работодателят „Б.

Х.“ ЕООД е декларирал пред ТП на НОИ, че Р. Ж. Х. е пострадала при трудова злополука, настъпила на 17.09.2022г. в к.к. „З. П.“, пред х-л „Е.“ в 22:20 часа по време на придвижване по обичайния път до автобусната спирка, като се е препънала и е паднала.

С разпореждане № 510403-183 от 10.10.2022г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ, на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала по време на придвижване по обичайния път от работното място до постоянното място на живеене. Придвижвайки се към служебен автобус, превозващ служителите след изтичане на тяхната смяна, пострадалата се подхлъзва и пада на мократа пътна настилка, вследствие на което получава пертрохантерно счупване, закрито в дясно.

Представена от ищцата е епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Анна-В.“ АД, съгласно която Р. Ж. Х. е постъпила в същото лечебно заведение на 3

20.09.2022г. и е изписана на 27.09.2022г., като й е поставена диагноза „пертрохантерно счупване, закрито в дясно“. Отразено в епикризата е провеждането на множество изследвания и консултации, както и извършена на 23.09.2022г. операция, в рамките на която е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.

Представени са още талон за медицинско изделие за пациент Р. Ж. Х.

„заключващ бедрен пирон“ на стойност 2150 лева, фактура № ********** от 21.09.2023г., издадена от МБАЛ „Св. Анна-В.“ АД с получател Р. Ж. Х. за медицинско изделие съгласно талон на стойност 2150 лева, както и касов бон за плащане на сумата по фактурата.

Видно от амбулаторен лист от 31.10.2022г., на същата дата ищцата е прегледана от д-р Росица Миткова, при поставена диагноза „пертрохантерно счупване“. Отразен е болничен лист за периода от 27.10.2022г. до 25.11.2022г.

Съгласно удостоверение от 15.11.2022г., издадено от ТП на НОИ-В., в периода от м. 05.2022г. до м.10.2022г., вкл., ищцата е получавала пенсия от 277.50 лева и добавка от 67,50 лева за първите два месеца и пенсия от 350.25 лева за останалите.

Видно от удостоверение от 14.11.2022г., издадено от Д „СП“ – В., ищцата не е обект на подпомагане.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Т. А. и В. А. /внучки на ищцата/ и един свидетел на страната на ответника – Д. Т.. Съгласно показанията на свидетелките на ищцата след инцидента баба им била закарана с линейка в болница. От там им се обадили да им съобщят, че е необходима операция, за която се заплаща. Към този момент отказали операцията поради липса на налични средства и В. А. я взела от болницата и я закарала при сестра си Теменужка. Баба им изпитвала силни болки и след около два дни я върнали в болницата за провеждане на операцията. След изписването за ищцата грижи полагала св. Т. А. в дома си за около 4 месеца, а после – св. В. А. за около две седмици. След този период ищцата се върнала у дома си в кв. А.. През първите четири месеца св. Т. А. изцяло и ежедневно се грижела за баба си, а св. В. А. й помагала. Ищцата не можела да става и да се обслужва, била на памперси, внучките й я къпели, като се налагало да я носят до банята, която 4 била навън. Баба им изпитвала силни болки, особено в областта на операцията, от шевовете не можела да мърда, нощем не можела да спи. И към момента се придвижвала с бастун. Преди инцидента ищцата помагала на внучките си в домакинството и гледала децата им /трите деца на Теменужка и двете деца на В./, но вече не можела да се грижи за тях повече от половин час, не можела да ги вдига. Докато работела, винаги носела на децата лакомства, но вече не можела да си го позволи, тъй като след инцидента ползвала кратък болничен и след това договорът й бил прекратен. Внучките й помагали и финансово.

Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи със останалия събран по делото доказателствен материал, а именно с писмените доказателства и изготвените по делото експертни заключения.

Съгласно показанията на св. Т., същият е главен готвач в хотела, в който е работила ищцата. В деня на инцидента както нейната, така и неговата смяна приключили в 22:00 часа. По принцип той оставала да спи в хотела, но излязъл да си купи цигари. Навън валял дъжд и било мокро. По принцип на мястото, където чакат автобусите, било много тъмно. Ищецът видял, че ищцата тръгнала след едно превозно средство /мисли, че е кола/, но със сигурност не бил автобуса, който работниците чакали. Тя се затичала, при което отзад другите, включително сестра й и подвикнали нещо, което св. Не разбрал, тъй като не знае езика им /предполага, че са й казали, че това не е техния автобус/, тя се обърнала и паднала. Негов колега извикал линейка Сочи, че цяло лято тя и сестра й работели с гумени чехли на дупки, за което той им правел забележка и предполага, че и в дена на инцидента е била с тях, тъй като не я бил виждал с други обувки. Показанията на свидетеля в частта за механизма на инцидента, при който ищцата се е затичала след грешно превозно средство и при подвикване от другите колеги се е обърнала и е паднала, са изолирани и не се подкрепят от доказателствения материал. До голяма степен същите почиват на предположения, а именно какво да й подвикнали, какви обувки е носела, както и че се е помислила, че това е автобусът, който ще ги вземе. Отделно от това сочи, че на мястото на инцидента е било много тъмно, без да уточнява на какво разстояние се е намирал и как е видял в такива детайли движенията на ищцата /затичала се, обърнала се и паднала/.

5

От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на процесната дата 17.09.2022г. ищцата при падане е получила пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Описаното травматично увреждане е резултат на с или върху твърд, тъп предмет, реализиран с посока отдясно наляво в областта на дясната тазобедрена става и би могло да бъде получено при падане и удар в подлежащата настилка, т.е. по начина, описан в исковата молба. Описаното счупване обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 8-10 месеца при условие, че не се проведе оперативно лечение. След провеждането на операция за метална остеозинтеза на бедрената кост, оздравителният период обичайно се скъсява до около 5-6 месеца. В посочения период /8-10 месеца/ пострадалата е реално да е изпитвала болки в областта на травмата, които са били с по-изразен интензитет в началото и затихващи към края на периода. Първите седмици след проведената операция пострадалата е спазвала постелен режим, като препоръката, дадена от специалистите, е да не натоварва крайника за период от 90 дни. След получената травма пострадалата е изпитвала затруднение в придвижването, използвала е помощни средства, като е имала затруднения и в ежедневните си дейности и задължения, които към момента на прегледа от вещото лице са със затихващ интензитет. Не са налице усложнения в оздравителния процес. При правилно поведение след оперативна интервенция, провеждане на рехабилитация и лечебна физкултура са налице условията за подобряване кръвооросяването и тонуса на мускулите, които стабилизират ставата и се намалява значително възстановителния период.