Решение № 138 от 14.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 970/2023
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 14.03.2025
- В сила
- 22.08.2025
- Състав
- ЛЮБКА МИЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.100 ал.2 · Закон за държавния служител
- чл.100 ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.100 ал.4 · Закон за държавния служител
- чл.106 ал.1 т.2 · Закон за държавния служител
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 пр.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.52 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 ал.2 т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.38 ал.9 т.2 · Закон за счетоводството
- чл.151 ал.2 · Конституция на Република България
- чл.214 · Наказателен кодекс
- чл.282 · Наказателен кодекс
- чл.301 · Наказателен кодекс
- чл.321 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.321 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.321 ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.1 б."а" · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.412 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Велико Търново, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛЮБКА М.ВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова в присъствието на прокурора Н. Ив. И. като разгледа докладваното от ЛЮБКА М.ВА Гражданско дело №
20234100100970 по описа за 2023 година
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ с цена от 7000лв. за обезщетение за имуществени вреди от неполучено брутно служебно възнаграждение, иск по чл.86 ал.1 ЗЗД с цена от 5469,72лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от 7000лв., считано от датата на предявяване на ИМ - 13.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ с цена от 23 000лв. за обезщетение за имуществени вреди от пропусната законна лихва върху иззети пари, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ с цена от 160 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, иск по чл.86 ал.1 ЗЗД с цена от 42 688лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от 160 000лв., считано от датата на предявяване на ИМ – 13.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът М. М. С., чрез пълномощник адв.Д. Ц. – ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е работил като държавен служител в ТД на НАП Велико Търново повече от 18 години на различни длъжности в Дирекция „Събиране“. Сочи, че последната длъжност, на която е преназначен през м.09.2015г. е „Заместник . директор дирекция“ в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“ с основна месечна заплата от 1750лв., съгласно Заповед №559/04.09.2015г. на Изп. директор на НАП. Сочи че на 24.02.2016г. преди обед на работното му място е направен личен обиск и е задържан за срок от 24 часа в помещението за временно задържане на РУ Горна Оряховица, че е изведен от кабинета си в белезници в 1 присъствието на колеги и с шумно отразяване на медиите, както и че са извършени претърсвания и в кабинета на С., в жилището му, и в апартамента и вилата на тъста и тъщата му, като в момента на претърсването на жилището им е присъствала съпругата му, нейните родители и сина му, а на малолетната му дъщеря в нейно присъствие са разхвърляни всичките й дрехи и играчки. Сочи, че на 24.02.2016г. в 14,10ч. от апартамента, находящ се в гр.В.Търново, ул.“ са иззети общо 40 200 лева и 900 евро. Твърди, че на 25.02.2016г. ищецът е бил задържан за срок до 72 часа и е преместен в следствения арест на ОЗСА гр.София, ул.“Майор Г. Векилски“ №2. Твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016г. по ДП №46/2015г. по описа на СО – СП, пр. пр. №434/2015г. по описа на СП, му е повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл.321 ал.6 от НК, че към датата на повдигане на обвинението и вземане спрямо него на МНО „Задържане под стража“ ищецът е диагностициран със Синдром на ХУКК и с болест на Краун, които са сериозни нелечими автоимунни заболявания на тънките и дебелото черва, като освен това ищецът има и доброкачествен тумор на мозъка и съпътстваща симптоматична епилепсия, във връзка с които приема още животоподдържащи медикаменти. Твърди, че му е била наложена ПАМ – забрана за напускане територията на Р България. Сочи, че със Заповед №ЗЦУ- 233/01.03.2016г. на Изп. директор на НАП на основание чл.100 ал.2 от ЗДСл, считано от датата на връчване на заповедта, е бил временно отстранен от работа, т.к. срещу него има образувано наказателно производство за престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК, както и че за периода от отстраняването на 01.03.2016г. до 25.05.2016г., когато С. се е явил на работа в НАП, но не е бил допуснат, не е получавал заплата, като причината за това е повдигнатото му от Прокуратура на Р България обвинение по чл.321 ал.6 НК, което задължава НАП да го отстрани от длъжност. Твърди, че със Заповед №1082/25.05.2017г. служебното му правоотношение с НАП е прекратено поради съкращаване на длъжността му.
Сочи, че с Постановление за вземане на МНО от 26.05.2016г. му е взета МНО „парична гаранция“ в размер на 10 000лв., като С. не е допускан до работа и не е реализирал никакъв доход, същевременно с което всички спестявания на семейството са иззети. Твърди, че с Постановление от 14.07.2021г. на прокурор при Специализирана прокуратура наказателното производство по ДП №46/2015г. по описа на СО СП, пр. пр.№434/15г. по описа на СП е прекратено спрямо ищеца по делото, поради недоказаност на обвинението, връчено му на 20.07.2021г. Твърди, че вследствие на незаконосъобразно проведеното срещу него наказателно производство, прекратено спрямо ищеца около 4г. и половина след привличане на С. като обвиняем, същият е претърпял претендираните с ИМ от ответната Прокуратура на Р България неимуществени вреди, изразени в причинен стрес, психично напрежение, негативни емоции, неудобство, болки и страдания от трайното влошаване на здравословното му състояние, вкл. и поради широкият обществен отзвук в национален мащаб, което е довело до пълен срив в професионалния живот на ищеца, който не може да си намери работа във връзка със специалността и до момента, а работи в сферата на ресторантьорството, както и имуществени вреди, изразяващи се в неполучено брутно служебно възнаграждение за периода 01.03.2016г. до 25.05.2016г., ведно с лихва за забава за периода от падежа на всяко 2 месечно възнаграждение до подаване на ИМ в съда; в законната лихва върху иззетите от ищеца и семейството му суми в размер на 40 200лв. и 900 евро за периода от изземването на 24.02.2016г. до връщането на сумата от 40 200лв. и 400 евро на 05.02.2021г. и сумата 500 евро на 24.02.2021г. Твърди, че от 2016г. до 2019г. процентът му на трайна неработоспособност се е увеличил от 72% на 83%, видно от решенията на ТЕЛК, както и че цялата медицинска документация, с която разполага, удостоверява настъпилите трайни и неблагоприятни промени в здравословното му състояние, вкл. и поставена му от психиатър диагноза: „тревожно разстройство, неуточнено“, дължащи се на постоянния стрес, липса на работа и перспектива в резултат от повдигнатото му обвинение и неприемането му в обществото.
Ищецът моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати следните суми: сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено брутно служебно възнаграждение за периода 01.03.2016 г. до 25.05.2016 г., поради повдигнато незаконно обвинение с Постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г. по ДП № 46/ 2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 434/2015 г. на Специализирана прокуратура, както и сумата от 5469.72 лева, представляваща лихва за забава за периода от падежа на всяко месечно възнаграждение до подаване на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на настоящата молба до окончателното изплащане на сумата. сумата от 23 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху иззетите от С. и семейството му суми в размер на 40200 лева и 900 евро за периода от изземването на 24.02.2016 г. до връщането на сумата от 40200 лева и 400 евро на 05.02.2021 г. и сумата 500 евро на 24.02.2021 г., поради повдигнато незаконно обвинение с Постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г. по ДП № 46/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 434/2015 г. на Специализираната прокуратура; сумата от 160000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради повдигнато незаконно обвинение с Постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г. по ДП № 46/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 434/2015 г. на Специализираната прокуратура, изразяващи се в причинен стрес, психично напрежение, негативни емоции, неудобство, болки и страдания от трайното влошаване на здравословното му състояние, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 42688 лева, считано от 14.07.2021 г., до 13.12.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на настоящата молба до окончателното изплащане на сумата;
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника Прокуратура на Република България, чрез Н. И. - прокурор във ВТОП, е депозирал писмен отговор на ИМ, с който заема становище за процесуална допустимост, а по същество неоснователност на предявените искове, които оспорва изцяло, като неоснователни и недоказани. Оспорва иска по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер. Излага, че ищцовите твърдения за увредено здравословно състояние не са подкрепени с доказателства, обосноваващи причинната връзка между здравословното състояние на ищеца и воденото наказателно производство. Твърди се, че Прокуратура на Р България не може да носи отговорност за вредите, настъпили: 1/във връзка с отстраняването на ищеца от длъжност, тъй като не е налице пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, 2/във връзка с 3 медийните публикации за ищеца, 3/за лошите условия в арестите, по развити в отговора на ИМ доводи по същество. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ и по размер, като прекомерен, съобразно критерия справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се недоказаност на изключителност на претърпени неимуществени вреди.
Оспорва по основание и по размер иска за сумата от 5469,72лв. с довод, че недължимостта на пропуснатите ползи от неполучени трудови възнаграждения води до извод за неоснователност и на твърденията за неполучените лихви, с довод и за различен начален момент на дължимост на законна лихва. Оспорва по основание и по размер и иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 000лв. с довод за липса на причинна връзка между твърдените вреди – неполучени лихви и воденото наказателно производство и че същите нямат сигурен характер, тъй като се касае за пропуснати ползи. Оспорва и иска за законна лихва в размер на 42 688лв. върху главницата от 160 000лв., т.к. в производството по ЗОДОВ се дължи законна лихва, като съдът определя само нейната начална дата, а размера – към датата на погасяване на главницата.
В СЗ ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв.Д. Ц. – ВТАК поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло по съображения, развити в представена писмена защита.Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Адв. Д. Ц. – ВТАК сезира съда с искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на ищеца в производството в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. адвокатска помощ.
В СЗ ответникът, чрез прокурор Н. И. от ВТОП, оспорва предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, моли да бъде определено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в минимален размер, т.к. претендираното такова от 160 000лв. е в нарушение на чл.52 ЗЗД.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по делото по реда на чл.146 ал.1 ГПК са обявени за безспорни между страните фактите, че ищецът М. М. С. е работил като държавен служител в ТД на НАП Велико Търново повече от 18 години на различни длъжности в Дирекция „Събиране“; че последната длъжност, на която е преназначен ищецът през м.09.2015г. е „Заместник директор дирекция“ в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“ с основна месечна заплата от 1750лв., съгласно Заповед №559/04.09.2015г. на Изп. директор на НАП; че на ищеца М. М. С. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321 ал.6 от НК по ДП №46/2015г. по описа на СО – СП, пр. пр.№434/2015г. по описа на СП, образуваното наказателно производство по което е прекратено с влязло в законна сила по отношение на ищеца Постановление от 14.07.2021г., поради недоказаност на обвинението.
Разпечатката съдържа 17 от 198 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e064b68-f48c-44ea-8084-b9d6a3fcb49e