Решение № 1 от 04.01.2023, Районен съд - Ген. Тошево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Г. Т., 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20213220100397 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по подадена чрез пълномощник жалба от „А. Т.

Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. Г. Т., ул. „Я.“ № *, представлявано от управителя Х. И. П., чрез адвокатско дружество „К.И И КО“, представлявано от адв. Н. К. от АК-Добрич с адвокат пълномощник П. А. от АК-Д., срещу уведомление изх. № РД-12-05666/06.08.2021 г. на ОСЗ - Г. Т.

В жалбата се излага, че уведомление изх. № РД-12-05- 666/06.08.2021 г. на ОСЗ - Г. Т., на практика представлява индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, издаден при липса на правни и фактически основания за издаването му, по изложени съображения. Иска се уведомление изх. № РД-12-05- 666/06.08.2021 г. на ОСЗ - Г. Т., да бъде отменено и преписката върната на ОСЗ.

В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, и моли за нейното уважаване.

Съдът е предоставил срок, в който административният орган да предостави пълната административна преписка. В отговор на молбата е същият е посочил, че уведомителното писмо № РД-12-05-666/06.08.2021г. на Общинска служба по земеделие - Г. Т. не е индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, подадената жалба е недопустима поради липса на годен акт за обжалване, респективно, като неоснователна, поради 1 което се моли делото да бъде прекратено, респ. жалбата да бъде отхвърлена.

В с.з. ответникът по жалбата не изпраща представител.

Районен съд – Г. Т., като взе предвид оплакванията в жалбата и като съобрази приложените към административната преписка писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на индивидуалния административен акт и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Дружество жалбоподател „А. Т. Г.Т.“ ЕООД е арендатор по силата на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СлВп – Г. Т., като акт №268, том V, вх. рег.№2650/14.09.2018г. Предмет на договора за аренда е поземлен имот - нива с идентификатор *** по КК на с.П., общ. Г. Т., с площ от 170,022дка. Този договор е сключен за 11 стопански години, начиная от 01.10.2018г. Този договор е регистриран и в ОСЗ – Г. Т..

За същия имот е сключен по-рано договор за аренда с ЕТ „Д.-Г..-Г.

Г.ЕВ“ от 09.08.2016г., вписан в СлВп – Г. Т. като акт №34, том V, вх.рег.

№2409/10.08.2016г. Договорът е сключен за арендодател от М. Д. Г. и е в сила от стопанската 2018/2019година за срок от 11стопански години.

Поради настъпилата колизията между двата договора за аренда на процесния имот, за дружеството жалбоподател възникнал правен интерес от предявяване иск срещу ЕТ „Д.-Г.-Г. Г.ЕВ“ с предмет установяване кой от двата договора има предимство и осъждане на ответника да предаде фактическата власт върху процесния имот.

Въз основа на така предявения иск било образувано гр.д. №4221/2018г. по описа на Районен съд – Д.. С Решение №536/10.05.2019г. и потвърдено от въззивната инстанция, Районен съд – Д. е осъдил ЕТ „Д.-Г.-Г. Г.ЕВ“ да предаде на „А. Т. Г.Т.“ ЕООД държането върху поземлен имот - Нива с идентификатор *** по КК на с.П., общ. Г. Т., с площ от 170,022дка., тъй като договор за аренда 09.08.2016г., вписан в СлВп – Г. Т. като акт №34, том V, вх.рег. №2409/10.08.2016г. не е противопоставим на ищцовото дружество.

ОСЗ - Г. Т. не се е съобразила със постановеното съдебно решение и да регистрира Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СлВп – Г. Т., като акт №268, том V, вх. рег.№2650/14.09.2018г., като допусне само „А.

Г.Т."ЕООД до участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с процесия имот.

За това си действие ОСЗ - Г. Т., с уведомление изх. №РД-12-05666/06.08.2021г. е съобщила на дружеството жалбоподател, че за стопанската 2021/2022г. по отношение на Поземлен имот - Нива с идентификатор ***, с площ от 170.022 дка., находяща се в с. П., общ. Г. Т., обл. Д., местност „А.“, са подадени две отделни заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ - от „А. Т. Г.Т.“ ЕООД и от ЕТ „Д.-Г.-Г. Г.ЕВ“, като всеки от двата субекта е посочил съответен договор за аренда, като основание за ползване на имота от 14.09.2018г. за „А. Т. Г.Т.“ ЕООД и от 10.08.2016г. за ЕТ „Д.- Г.-Г. Г.“, 2 както че въпреки постановените съдебни решения, административният орган регистрирал и двата договора за аренда, а при двойно деклариран имот същият няма да бъде включен в споразумението по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в резултат на което дружеството жалбоподател, като негов арендатор, няма да има възможността да го ползва. С „уведомлението“ се предлага се казусът да бъде разрешен доброволно между страните.

За съдът е без съмнение, че уведомление изх. №РД-12-05666/06.08.2021г. е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Съобразно чл. 21 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. С „уведомлението“ ответникът на практика спира, а при неизпълнение, и прекратява производството по заявлението на дружеството жалбоподател, подадено по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ. То представлява изрично писмено волеизявление на административен орган, с което за дружеството жалбоподател се създава задължения и се засягат наше права и интереси, а именно да се ползва имот, за който е сключен договор за аренда.

От ОСЗ – Г. Т., не се изисква да прави избор между „А. Т. Г.Т.“ ЕООД и от ЕТ „Д.-Г.-Г. Г.“, както се твърди в уведомлението, а следва да се съобрази с постановено от Районен съд - Д. съдебно решение №536/10.05.2019г., като резултат от същото е, че ЕТ „Д.-Г.-Г. Г.“ не може да се ползва от съответните права по отношение на процесния имот, а да се регистрира същият, като допусне само „А. Г.Т.“ ЕООД до участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с процесия имот.

С жалбата е направено искане за присъждане на разноски вкл. и за адвокатско възнаграждение. В кориците по делото не се съдържат доказателства за платено адвокатско възнаграждение, а искането следва да бъде уважено по отношение сторените разноски по дължимата и внесена държавна такса в размер на 50 лева.

Водим от гореизложеното, Районен съд – Г. Т.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „А. Т. Г.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Т., ул. „Я.“ № *, представлявано от управителя Х.

И. П., чрез адвокатско дружество „К.И И К.“, представлявано от адв. Н. К. от АК-Д. с адвокат пълномощник П. А. от АК-Д., Уведомление изх. № РД-12-05666/06.08.2021 г. на ОСЗ - Г. Т.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на ОСЗ – Г. Т., за ново произнасяне съобразно 3 мотивите на настоящото решение.

Осъжда ОСЗ – Г. Т., да заплати на „А. Т. Г.Т.“ ЕООД, ЕИК **************, сумата от 50/петдесет/лева, представляваща внесена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Д., по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Генерал Тошево: _______________________ 4