Решение № 3840 от 20.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3840 гр. Пловдив, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330100577 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Т. Т. М., ЕГН:********** от гр. ********* , срещу „МИКРО КРЕДИТ" АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, район „Младост", бул. „Цариградско шосе" № 137, ет. 3, и искове с правно основание в чл. 146 от Закона за защита на потребителите , чл. 21 и 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 19 ал. 5 от същия закон и чл. 26 ал. 1 предл. ІІІ то от Закона за задълженията и договорите .

Ищецът твърди, че между страните има договор за допълнителни услуги към договор за кредит ********* от дата 15.07.2021 год., по силата на който било договорено кредитодателя да окаже на кредитополучателя си допълнителни услуги към първоначален договор за кредит. Допълнителните услуги към договора за кредит се изразявали в посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските по банкова сметка на ответното дружество; безплатно внасяне на вноските в офис на дружеството; право на участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса; преференциално одобрение на кредита. Договорена била между страните дължима от ищеца насрещна цена за пакета от допълнителни услуги , в размер от 2601.54 лв.

Изложени са обаче доводи, че договорката, предвиждаща заплащане на цена за допълнителните услуги е недействителна, тъй като противоречи на закона, заобикаля нормите на чл. 19 от ЗПК, нищожна е на основанието по чл.21 от същия закон, както и неравноправна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Моли се да бъде прогласена за нищожна и да се присъдят направените по делото разноски.

1

Ответникът оспорва исковете, отрича пороци на договора или отделните му клаузи, моли исковете да бъдат отхвърлени, както и да се присъдят направените разноски.

Вещото лице по проведената експретиза дава заключение, че по клаузата за допълнителни услуги са платени от ищеца 423.95 лева. Ако тези суми бъдат включени в годишния процент на разходите , то същият ще бъде 289.70 % на годишна база.

Исковете са допустими, при интерес от исканото установяване.

По същество , съдът съобрази следното:

Сключването на договора за допълнителни услуги между страните не е спорно, представено и е копие от същия между кориците на дело - на л. 8 от делото. Договорено е посещение вкъщи от представител на кредитора за събиране на вноска , безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноските директно в офис на „Микро кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни (пакет „Комфорт“). На свой ред , ищецът поел задължение за заплащане на 144.53 лева месечно по пакета „Комфорт“ , или общо за периода на договора - 2601.54 лв. Сключването на двата договора (за кредит и за допълнителни услуги ) не е спорно.

Тъй като договорът за кредит, включително допълнителните услуги по него , попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му , приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ , изм., бр. изм. и доп., бр.

104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.( договора е сключен на дата 15.07.2021г.).

При множество релевирани на различно основание искове за нищожност на една и съща клауза от договор, съединяването на исковете е винаги евентуално.Това означава , че съдът следва да процедира в поредност от специален към общ закон, като най- напред се произнесе по исковете по Закона за потребителския кредит.

Клаузите, с които е договорено заплащането на 144.53 лева месечно по пакета „Комфорт“ като еквивалент на посещение вкъщи от представител на кредитора за събиране на вноска , безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноските директно в офис на „Микро кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, заобикалят нормата на чл. 19 от ЗПК. Всички предвидими разходи по договора следва да бъдат включени в годишния процент на разходите , и това се отнася и за стойността на допълнителните услуги ; разходът е предвидим и вероятен. Тези суми обаче не са включени в годишния процент на разходите по кредита, а с оглед размера, ако бъдат включени, то ГПР ще стане 289.70 % на годишна база, като по този начин ще надвиши законоустановената си горна граница; съдът кредитира заключението на вещото лице. Важно е да се каже , че Закона за потребителския кредит се прилага и при множество свързани договори между същите страни, какъвто е случая.

Затова и договора за допълнителни услуги, който на практика е анекс към договор за потребителски кредит, 2 заобикаля чл. 19 ал. 4 от ЗПК, и на основанието по чл. 19 ал. 5 от същия закон следва да бъдат прогласени за нищожни.

Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – те водят до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелстват недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тези клаузи да са индивидуално договорени, ищецът не доказва такива преговори, следователно те са нищожни и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

В резюме , искът да се прогласи за нищожна клаузата на чл.3 от договора за допълнителни услуги в частта относно възнаграждението за допълнителни услуги „Пакет Комфорт“ по реда на чл. 19 ал. 5 от ЗПК е основателен.

Разноски се присъждат в тежест на ответника, като се дължи и хонорар на адвоката на ищеца по реда на чл. 38 от ЗА , доколкото съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по иска на Т. Т. М., ЕГН:********** от гр. *********, че в отношенията му с ответника „Микро Кредит“ АД , ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в София, е нищожна клаузата на чл. 3 от договор за допълнителни услуги към договор за кредит „Микрокредит“ ********* от дата 15.07.2021 год., предвиждаща заплащане на допълнителни услуги в „Пакет Комфорт“, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

Осъжда „Микро Кредит“ АД , ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в София, да зплати на Т. Т. М., ЕГН:********** от гр. *********, сумата от 274.08 лева разноски по делото.

Осъжда „Микро Кредит“ АД , ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в София, да заплати на адвоката Е. Г. И., АК Пловдив , адрес на дейност *********, личен номер на адвокат **********, сумата от 672.18 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3