Решение № 492 от 06.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Русе, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520104357 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София срещу С. П. Н..

Ищецът твърди, че 14.09.2024 г. е подписан Договор за кредит № ****** от 14.09.2024 г. между „ЮтеКредит България" ЕООД като кредитор и С. П. Н. като клиент. Съгласно договора кредиторът се е задължил да отпусне на клиента паричен кредит в общ размер на 693.00 лева, а последният усвоил цялата сума след сключване на процесния договор, с което кредиторът изпълнил задължението си. С. П. Н. се задължила да ползва и върне отпуснатата сума съгласно условията на сключения договор като заплати сума в размер на 939.18 лева, с краен срок на договора 14.09.2026 г., падежна дата 14-то число на месеца и срок на договора от 24 месеца. Договорът за кредит бил подписан електронно чрез мобилното приложение MyluteApp.

По договора за паричен заем С. П. Н. била извършвала плащания в общ размер на 69.15 лева, а към момента дължимата главница била в размер на 665.48 лева.

За ползването на предоставената сума, ответникът дължал и договорна лихва в размер, посочен в договора. В случая начислената договорна лихва била в размер на 7.29 лв. за периода от 14.11.2024 г. – датата на първа неизплатена вноска до 03.01.2025 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост.

Съгласно чл. 14.2. от Рамковото споразумение, в случай че клиентът е просрочил плащането на някое от задълженията си по договора или е предоставил невярна информация на кредитора във връзка с искането за кредит, или не е изпълнил друго задължение по договор за кредит и рамковото 1 споразумение, кредиторът имал право да обяви всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми с едностранно изявление, изпратено до клиента. От страна на „ЮтеКредит България" ЕООД било изпратено писмо до кредитополучателя, с което считано от 03.01.2025 г. цялото непогасено задължение от договора за кредит било обявено за предсрочно и незабавно изискуемо. Сумата за обезщетение за забава била начислена съгласно чл. 8, т.8.9, изр. 4 в Рамково споразумение към договора – „В случай, че Клиентът е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на Кредитора, освен договорените възнаградителни лихви, и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на сумата.“

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 3041/2025г. по описа на РРС длъжника за сумите, дължими по договора и във връзка с разпореждане на съда по същото ч.гр.дело, че в законоустановения срок е подадено възражение от длъжника срещу заповедта, ищецът предявил настоящия установителен иск.

Ответникът трябвало да изплати целия отпуснат кредит чрез месечни вноски с падежни дати от 14.11.2024 г. до 14.09.2026 г. (последна падежна дата) като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 180.94 лв. от 14.11.2024 г. – датата на първа неплатена вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 22.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. П. Н. дължи на „ЮтеКредит България" ЕООД, сума в размер 665.48 лв. – главница; 7.29 лв. договорна лихва за периода 14.11.2024 г. до 03.01.2025 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 180.94 лв. за периода от 14.11.2024 г. – на последната погасителна вноска на паричния заем до 22.05.2025 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, произтичащи от Договор за кредит № ****** от 14.09.2024 г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3041/2025 г. по описа на Районен съд - Русе. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата 2 молба, с който изразява становище за неоснователност на претенцията.

Представеният по делото Договор за кредит не съдържал подпис на клиент.

Погасителният план към него също. Затова счита договора за нищожен поради липса на съгласие, на осн. чл. 26 от ЗЗД. Най – съществен пропуск в доказателствата счита, че е липсата на документ за плащане на сумата, тъй като за възникване на задължение за връщане на заемна сума било необходимо реално предоставяне на паричните средства, което следвало да бъде доказано от ищеца. Оспорва и исканите лихви и такси, тъй като чл. 8.9 от Рамково споразумение за потребителски кредит добавял към общия размер на кредита, такси за разглеждане, такси за допълнителни услуги, други непреки разходи, като било записано, че лихвения процент на ден се изчислявал като 1/365-та част от годишния лихвен процент и счита това за явно противоречие с изискването на чл. 10а и на чл. 21 от Закон за потребителския кредит.

Твърдението на ищеца, че е изпратил писмо до кредитополучателя на 03.01.2025 г., с което обявява кредита за предсрочно и незабавно изискуем също не било подкрепено от доказателства по делото. Поради изложеното моли съда да отхвърли изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 3041/2025 г. по описа на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1515/27.05.2025 г., за следните суми: 665,48 лв.

– главница по Договор № ****** от 14.09.2024 г., 7,29 лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.11.2024 г. до 03.01.2025 г., 180,94 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.11.2024 г. до 22.05.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед постъпило възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът се позовава на представен с исковата молба и приобщен към доказателствения материал в исковия процес Договор за кредит № ******, сключен на 14.09.2024 г. между кредитора "ЮтеКредит България"ЕООД и клиента С. П. Н., при следните условия: сума на кредита – 693,00 лева; период на кредита – 24 месеца; фиксиран годишен лихвен процент – 5.15 %; обща сума на лихвите за периода – 37.61 лева; такса за разглеждане – 208.57 лева; годишен процент на разходите – 35.98 %; месечно договорно възнаграждение – 0, 00 лева или общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната стойност на кредита 939.18 лева. Според клаузите на договора клиентът упълномощава кредитора да изплати одобрения кредит в размер на 1 500, 00 лева, както следва: кредитът 3 се изплаща наведнъж, по избран от клиента метод – банков превод или в каса на "Еаsy pay". Кредитът е следвало да бъде погасен на вноски в съответствие с погасителен план, приложен като Приложение № 1 към настоящия индивидуален договор за кредит. Клиентът е длъжен да погаси кредита по банкова сметка на кредитора *********; BIC: ******* в "Юробанк България"АД /Пощенска банка/ или по банкова сметка, както е декларирана в Уебсайта на кредитора или в Муlute. Посочно е, че договорът за кредит и неговите приложения представляват неразделна част от Рамково споразумение № *******.

Към договора за кредит е приложен Погасителен план – Приложение № 1 с начална падежна дата 14.10.2024 г. и краен падеж – 14.09.2026 г., при заплащане на месечна вноска от страна на клиента в размер на 39.15 лева.

Като само за последната падежна дата -14.09.2026 г. сумата на месечната вноска е в по-малък размер – 38.73 лева.

Като доказателство по делото е представено и Рамково споразумение за потребителски кредити № *******/14.09.2024 г., сключено между страните: кредитор "ЮтеКредит България"ЕООД и клиента С. П. Н., което видно от чл.

2. 1 представлява общите условия, въз основа на които кредиторът ще предоставя на клиента потребителски кредити след сключване на отделни договор/и/ за кредит. Предвидено в текста на чл. 3. 1, че рамковото споразумение влиза в сила в момента на подписването му от страните и остава в сила за неопределен срок до неговото прекратяване в съответствие в Процедурата и настоящото Рамково споразумение. Предмет на Рамковото споразумение, видно от чл. 4.1.1; чл. 4.1.2 и чл. 4.1.3 е, че кредиторът следва да извърши следните действия: да открие специална клиентска сметка на клиента, до която същият може да получи достъп в платформата Муlute, както и да определи на клиента персонал кредитен лимит, размерът на който ще бъде определен в зависимост от оценката на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента, като оценката ще се извършва периодично от кредитора по негово усмотрение, като същият ще предостави на клиента потребителски кредит в рамките на одобрения персонален кредитен лимит, според правилата и условията, описани в настоящото Рамково споразумение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Легалната дефиниция на понятието "Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние" е дадено в чл. 6 от ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в цитирания по-горе закон е предявено изискване към доставчика на 4 финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8-10 от ЗПФУР информация.

Освен това, тъй като както се посочва в исковата молба, се касае за договор за кредит, то по правната си същност този договор е реален и фактическият състав на сключването му завършва с предаване на парите или вещите, като тежестта на доказване на предаване на определената договорна сума на ответника е в тежест на ищеца.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус не може да се приеме, че между "ЮтеКредит България"ЕООД и С. П. Н. действително е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между страните Договор за кредит № ******/14.09.2024 г.

Съгласно чл. 18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация по чл. 8 от същия закон на потребителя, както и че е получил неговото съгласие за сключването на договора. За доказване на тези обстоятелства приложение намира разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите с електронни изявления се Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В чл. 18, ал. 3 на ЗПФУР се предвижда, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.