Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 673 от 06.11.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1055/2023
Вид
Решение № 673
Подписан
06.11.2023
В сила
09.12.2023
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Благоевград, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201055 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано е по жалба на “Г “ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.Г , Община-Р , представлявано от управителя Г Ч , против НП №690512-F691111/08.02.2023г., издадено от Директора на ТД на НАП-гр.София, офис обслужване-Благоевград, с което на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във вр. с административно нарушение по чл. 125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС.

С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуални правила. Алтернативно се застъпва, че процесното дружество не е извършило вмененото му административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Санкциониращият орган и заинтересованата страна, чрез процесуален представител, оспорват жалбата и считат, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди. /За конституирането на тази заинтересована страна, съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка 1 с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.

Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се 2 възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази становищата на страните и анализира събрания доказателствен материал, ведно с приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 на ЗАНН./НП е връчено на упълномощено за това лице на 14.06.2023г., а жалбата срещу него е депозирана на 22.06.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

Между страните не е спорно, че на 29.12.2022г. е извършена проверка в информационната система на НАП по данъчноосигурителна сметка на „“Г “ЕООД, от страна на св. А. Г., в качеството й на „инспектор по приходите“ при санкционният орган в ТД на НАП, офис –Благоевград и така е констатирано, че дружеството като регистрирано такова по ЗДДС, не е подало справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС , съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от този Закон, за данъчен период-м.11.2022г., в законоустановеният за това срок, а именно до 14.12.2022г. Заради последното е прието, че е извършено от дружеството нарушение на чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС, което е осъществено на 15.12.2022г., когато е изтекъл срока за въпросното деклариране . Заради това, св.Г., в присъствието на св. П. е съставила на 06.01.2023г. на жалбоподателя, АУАН № F691111. Акта е връчен на законният представител на жалбоподателя на датата на съставянето му и последното обстоятелство е удостоверено с негов подпис върху документа, като това обстоятелство се потвърди и при разпита на свидетелите Г. и П.. Ето защо възраженията на жалбоподателя за невръчване на АУАН, съдът намира за неоснователни и недоказани.

Въз основа на АУАН, на 08.02.2023г. , Директората на ТД на НАП-София, офис за обслужване Благоевград , е издал обжалваното НП №6905123 F691111/08.02.2023г., с което на жалбоподателя за посоченото нарушение, му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв. на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС. НП е връчено на законният представител на жалбоподателя на 14.06.2023г.

Изложената фактически твърдения в АУАН се потвърждават и с разпита на свидетели по акта Г. и П.. От тях, св.Г. твърди, че лично е извършила процесната проверка в системата на НАП и констатирала процесното недеклариране по чл.125 ал.1 от ЗДДС за м.11.2022г. Акта бил съставен в офиса на свидетелите и връчен на дееца, чрез законен представител. След съставянето на акта, жалбоподателят подал въпросната декларация в просрочие. В тази връзка по делото са представени и приети като доказателство , декларация по ЗДДС на жалбоподателя за м.11.2022г. , подадена на 31.12.2022г. до ТД на НАП, офис –Благоевград, въз основа на съответни регистри и дневник –продажби, която е регистрирана и в системата на НАП към тази дата /л.10-л.13/.

Материалната компетентност на издателя на обжалваното НП е удостоверена и доказана със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП-гр.София.

Предвид така изведената фактическа обстановка от цитираните и анализирани от съда гласни и писмени доказателства, съдебният състав счита, че по делото се доказа, че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 125, ал.1 , вр. с ал.5 от ЗДДС.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представи Заповед за делегирани правомощия на процесният издател за съставяне на НП . АУАН и НП са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на процесното дружество. В НП и в АУАН се съдържат задължителните и изискуеми се реквизити по чл.57 и съответно по чл.42 от ЗАНН, а именно: дата и място на съставянето им, дата и място на констатиране на твърдяното нарушение, дата и място на самото нарушение, фактическо описание на последното и негова правна квалификация, посочени са и доказателствата, с които е установено това нарушение. Ето защо съдът счита, че издаденото НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока са 4 неоснователни.

От друга, със събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл.125, ал.1 , вр. с ал.5 от ЗДДС.

Съгласно нормата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, з а всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а именно до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнА.. В казуса се твърди че жалбоподателят не е подал такава декларация за данъчен период м.11.2022г., което е следвало да направи до 14.12.2022г. и това недеклариране не е спорен факт за страните в процеса. Такава декларация е подадена от процесното дружество при санкционният орган едва на 31.12.2022г., което е в просрочие от 17 дни . При това положение, жалбоподателят към 14.12.2022г. е бил адресат на данъчното задължение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС и за данъчен период м.11.2022г., а с неизпълнението на това си задължение за подаване на данъчна декларация по ЗДДС в този срок, е извършил от обективна страна именно вмененото му с НП административно нарушение.

Касае се за нарушение, което е извършено от ЮЛ /търговец/, чиято отговорност е обективна и безвиновна такава съгласно ЗАНН.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, издателят на НП е наложил на процесното дружество имуществена санкция в размер на 500.00лв., което е минимума за нарушение като процесното. Като отчете, че по делото не се установи наличието на отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, съдът приема, че тази имуществена санкция е отмерена в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН и е законосъобразна.

Предвид изложеното, обжалваното НП се явява процесуално материално законосъобразно , а като такова следва да се потвърди. и

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА к а т о ЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №690512F691111/08.02.2023г., издадено от Директора на ТД на НАП-гр.София, офис обслужване-Благоевград, с което на “Г “ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в с.Г , Община-Р , представлявано от управителя Г Ч , на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв./петстотин лева/, във вр. с административно нарушение по чл. 125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 6