Решение № 1431 от 27.09.2018, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2812/2018
- Вид
- Решение № 1431
- Подписан
- 27.09.2018
- В сила
- 27.09.2018
- Състав
- РАЛИЦА АНГЕЛОВА МАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Плевен, 27.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова, и прокурора............................., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №2812/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе взе предвид следното Искове с правно основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Л.Б.” ООД, ***, представлявано от Х. ***, чрез адв. И. Н., против „Ю.Т.” ЕООД, ***, представлявано от ***, с която се твърди, че между страните са съществували търговски отношения, по повод покупко- продажба на стоки-течни торове, обективирани във фактури №5623/01.06.2016г., на стойност 4032лв. с ДДС, фактура № 5654/03.06.2016г., на стойност 2448лв. с ДДС, фактура №6539/21.03.2017- на стойност 7800лв. с ДДС; фактура №6583/23.03.2017г., на стойност 1440лв., фактура №7185/05.05.2017г., на стойност 2520лв. с ДДС и фактура №7753/05.06.2017г., на стойност 840лв. с ДДС- общо сумата от 19080лв.
Твърди се, че за продажбата и доставката на течните торове, към фактурите, са съставени и подписани от ответника, нареждания за експедиция. Твърди се, че плащането по фактурите, е уговорено между страните, да бъде извършено по банков път, на падежа. Твърди се, че сумите по фактури не са заплатени от ответника и същият е изпаднал в забава.
Твърди се, че има образувано обезпечително производство- по ч. гр.д.№ 2391/2018г на ПлРС. Моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника, да заплати сумата от 19080лв.- главница, съставляваща неизплатена цена на продадени течни торове, обективирани в посочените по-горе 6 бр. фактури, ведно със законната лихва, считан от датата на ИМ, до окончателното й изплащане, и сумата от 2105,71лв.- общо лихва за забава, за периода от падежа на всяка фактура, до датата на ИМ, както следва: по фактура №5623/01.06.2016г., за периода 01.06.2016-25.04.2018г.- сумата от 778,83лв; по фактура № 5654/03.06.2016г., за периода 03.06.2016-25.04.2018-сумата от 471,50лв.; по фактура №6539/21.03.2017г. за периода 21.08.2017-25.04.2018- сумата от 538,41лв; по фактура №6583/23.03.2017г., за периода 23.08.2017-25.04.2018г.- сумата от 98,60лв.; по фактура №7185/05.05.2017г.- за периода
05.10.2017-25.04.2018-сумата от 142,38лв. и по фактура №7753/05.06.2017г.– за периода 05.06.2017-25.04.2018- сумата от 75,99лв. Претендират се разноски, вкл. и направените разноски по ч.гр.д.№ 2391/2018г на ПлРС в размер на 1841,80лв.
В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът „Ю.Т.” ЕООД, ***, представлявано от *** ред. ув., не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се установява, че по ч. гр.д.№ 2391/2018г., с определение от 10.04.2018г, е допуснато обезпечение на предявените искове, чрез налагането на запор върху банковите сметки на длъжника- ответник, до размера на сумата от, 21104,04лв. във всички банки на територията на страната.
В първото по делото о.с.з. на 20.09.2018г., отв. „Ю.Т.” ЕООД, ***, представлявано от ***, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане №4844/03.05.2018г.., редовно връчено на страната., но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това срок.
Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това.
По делото, от страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение №2629/12.07.2018г.., проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.
В о.с.з. на 20.09.2018г., процесуалният представител на ищеца- адв. И.Н., прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника, и съдът е определил, че ще се произнесе с такова.
Като взе предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника. Предявените искове с правно основание искове с правно основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предмет на делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и представените по делото писмени доказателства. Съобразно посочената разпоредба-чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което отв. Ю.Т.” ЕООД, ***, представлявано от ***, бъд осъден да заплати на ищеца, сумата от 19080лв.- главница, съставляваща неизплатена цена на продадени течни торове, обективирани във фактури №5623/01.06.2016г., на стойност 4032лв. с ДДС, фактура № 5654/03.06.2016г., на стойност 2448лв. с ДДС, фактура №6539/21.03.2017- на стойност 7800лв. с ДДС; фактура №6583/23.03.2017г., на стойност 1440лв., фактура №7185/05.05.2017г., на стойност 2520лв. с ДДС и фактура №7753/05.06.2017г, ведно със законната лихва, считан от датата на ИМ, до окончателното й изплащане, и сумата от 2105,71лв.- общо лихва за забава, за периода от падежа на всяка фактура, до датата на ИМ, както следва: по фактура №5623/01.06.2016г., за периода 01.06.2016-25.04.2018г.- сумата от 778,83лв; по фактура № 5654/03.06.2016г., за периода 03.06.2016-25.04.2018-сумата от 471,50лв.; по фактура №6539/21.03.2017г. за периода 21.08.2017-25.04.2018- сумата от 538,41лв; по фактура №6583/23.03.2017г., за периода 23.08.2017-25.04.2018г.- сумата от 98,60лв.; по фактура №7185/05.05.2017г.- за периода 05.10.2017-25.04.2018-сумата от 142,38лв. и по фактура №7753/05.06.2017г.– за периода 05.06.2017-25.04.2018- сумата от 75,99лв.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на общо 3850,58лв., от които сумата от 2007,43лв-разноски по настоящето дело и сумата от 1843,15лв..-разноски по обезпечението.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, „Ю.Т.”
ЕООД, ***, ЕИК *********представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***3, ДА ЗАПЛАТИ НА „Л.Б.” ООД, ***, ЕИК ***, представлявано от ******, със седалище и адрес на управление ***, Западна ***, сумата от 19080лв.- главница, съставляваща неизплатена цена на продадени течни торове, обективирани във фактури №5623/01.06.2016г., фактура № 5654/03.06.2016г., фактура №6539/21.03.2017г., фактура №6583/23.03.2017г., фактура №7185/05.05.2017г. и фактура №7753/05.06.2017г, ведно със законната лихва, считан от датата на ИМ-25.04.2018г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, „Ю.Т.” ЕООД, ***, ЕИК *********представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***3, ДА ЗАПЛАТИ НА „Л.Б.” ООД, ***, ЕИК ***, представлявано от ******, със седалище и адрес на управление ***, Западна ***, сумата от 2105,71лв.- общо лихва за забава, за периода от падежа на всяка фактура, до датата на ИМ, както следва: по фактура №5623/01.06.2016г., за периода 01.06.2016-25.04.2018г.- сумата от 778,83лв; по фактура № 5654/03.06.2016г., за периода 03.06.2016-25.04.2018-сумата от 471,50лв.; по фактура №6539/21.03.2017г. за периода 21.08.2017-25.04.2018- сумата от 538,41лв; по фактура №6583/23.03.2017г., за периода 23.08.2017-25.04.2018г.- сумата от 98,60лв.; по фактура №7185/05.05.2017г.- за периода 05.10.2017-25.04.2018-сумата от 142,38лв. и по фактура №7753/05.06.2017г.– за периода 05.06.2017-25.04.2018- сумата от 75,99лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ю.Т.” ЕООД, ***,
ЕИК 203814020представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***3, ДА ЗАПЛАТИ НА „Л.Б.” ООД, ***, ЕИК ***, представлявано от ******, със седалище и адрес на управление ***, Западна ***, сумата от 3850,58лв., - разноски, от която сумата от 2007,43лв-разноски по настоящето дело и сумата от 1843,15лв..-разноски по обезпечението.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ