Решение № 16018 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16018 гр. С., 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241110129727 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „ЗК Лев инс“ АД да заплати на Р. К. Р. сумата от 5348.84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, извършени от Р. Р., пострадал при ПТП, настъпило на 02.05.2023г. в гр. С., на обект на „***“, находящ се в гр. С., на ул. „****“ № 12, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ ***, чиято гражданска отговорност в това му качество била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 02.05.2023г., докато изпълнявал служебните си задължения като пазач на обект на „***“, находящ се в гр. С., на ул. „****“ № 12, отваряйки портата към обекта, преминал пред спрелия да изчака отварянето й товарен автомобил „***“ с рег. № СВ ***, чийто водач с отворена предна врата потеглил и блъснал ищеца с предната част на МПС. В резултат, Р. Р. получил фрактура на шийката на дясната тазобедрена става, бил приет в тежко състояние във ***, където се установило, че десният му крак е скъсен и външно ротиран, поради което бил поставен на директна скелетна екстензия, а на 05.05.2023г. бил подложен на операция за ендопротезиране, при която му била импламтирана безциментна, двуполюсна ендопротеза. Във връзка с лечението и възстановяването си ищецът извършил разходи за закупуване на медицински изделия, санитарни материали, лекарства, потребителски такси, за болногледач, рехабилитация и транспорт на обща стойност 5348.84 лева. Поддържа, че отговорен за настъпване на ПТП е другият участник в ПТП- водачът на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ ***, чиято гражданска отговорност била обезпечена от ответника като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС, поради което претендира осъждане на последния да му възстанови извършените за лечението му разходи, ведно със законната лихва и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки механизма на ПТП, вкл. осъществяването от сочения за водач на товарния автомобил на противоправно поведение, 1 като независимо от това, счита, че процесният инцидент не съставлява ПТП, тъй като не бил настъпил при движение на МПС на територията на републиканската пътна мрежа, като, освен това, за настъпването му не бил съставен протокол нито от участниците, нито от органите за контрол на движението по пътищата. Оспорва съществуването на причинноследствена връзка между инцидента и сочените в исковата молба тра***тични увреждания, респ. свързаните с тях неблагоприятни за ищеца последици.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от ищеца разходи за неговото лечение и възстановяване след инцидента; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат пълно и главно установени от ищеца.

Между страните не е спорно, поради което и на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ **** НС е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По делото е приобщено заключение на допуснатата съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и в което експертът е възпроизвел съдържанието на представения от името на ищеца видеозапис, за който ответникът не е оспорил, че касае именно процесния инцидент.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението инцидентът е настъпил, след като водачът на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ **** НС, навлизайки от пътя в имот, представляващ склад, спира, след като само с предната част на автомобила е преминал през вратата този склад, а впоследствие потегля отново с ниска скорост- около 5-7 км/час, към момент, в който пострадалият е бил започнал преминаване пред МПС от дясно наляво спрямо положението на водача. В резултат, между МПС и пешеходеца, за когото, както бе изяснено, не се спори, че е именно ищецът, настъпило съприкосновение и последният паднал.

С оглед на изложеното и доколкото от инкорпорираните в заключението на съдебнотехническата експертиза кадри от видеозаписа се установява, че същият възпроизвежда събития от 02.05.2023г., когато се твърди да е настъпило описаното в исковата молба 2 произшествие, и при липсата на други данни и оспорвания в тази насока съдът намира за установено действителното настъпване на сочения в исковата молба инцидент по изложения в същата конкретен механизъм.

Противно на поддържаното от името на ответното дружество, процесното вредоносно събитие представлява ПТП, независимо от мястото на настъпването му, доколкото съобразно дефинитивната разпоредба на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети- т. е. ирелевантно за определяне на едно произшествие като пътнотранспортно такова е точното място на настъпването му- дали се касае за път от републиканската или от общинската пътна мрежа, или за участък- част от т. нар. „частен имот“, както е в случая, след като инцидентът е настъпил при управление на МПС.

Така, предприемайки потегляне напред след първоначалното си спиране на входа на обекта, без да изчака преминаването на започналия придвижването си пред автомобила пешеходец, водачът на товарния автомобил е действал приотивоправно- в противоречие с правно дължимото, в частност с установеното в нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и в нормата на чл. 116 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, с което е станал причина за настъпване на инцидента.

Заявеното от името на ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносното събитие не следва да бъде разглеждано по същество като преклудирано, доколкото е заявено едва в първото по делото открито съдебно заседание, без да се твърди и установява фактическите обстоятелства, с които същото се обосновава, да са узнати от страната едва след подаване на отговора на исковата молба, в която хипотеза по арг. от нормата на чл. 147, т. 1 ГПК страните биха могли да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства до приключване на съдебното дирене. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 134 от 18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1422/2019 г., II т. о., ТК, както и цитираните в него решение № 92/24.07.2013 г. по т. д.

№ 540/2012 г. на I т. о. на ВКС, решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на I т. о. на ВКС, решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на I т. о. на ВКС.

С оглед на така възприетото от фактическа и от правна страна в случая отговорността за обезщетяване на претърпените от пострадалия имуществени вреди следва да бъде възложена единствено на делинквента, респ. на застрахователя на гражданската му отговорност.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, което е изготвено въз основа на приобщената по делото и неоспорена медицинска документация, и което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в резултат от процесния пътен инцидент ищецът е получил счупване на дясната бедрена кост в горния й край, като първа помощ му е оказана във ***, където е подложен на оперативно лечение- смяна на дясна тазобедрена става. Експертът е обосновал, че при това увреждане е наложително извършването на оперативно лечение поради спецификата на кръвоснабдяването на бедрената кост в тази й част, като е изяснил, че кръвоснабдяването на главата на бедрената кост се извършва от кръвоносни съдове, преминаващи през шийката, а при счупване на шийката, каквото е установено в случая, кръвоснабдяването на главата се прекъсва и 3 счупването не може да зарасне. Допълнил е, че за лечението на този вид счупване е било необходимо закупуване на остеосинтезен материал, като НЗОК само частично поема посочения консуматив и инструментите за фиксиращите процедури.

Експертът е установил въз основа на приложената по делото епикриза на ищеца, издадена от ***, че при изписването му от болничното заведение му е предписан прием на антикоагулант за 30 дни, както и на хранителна добавка с калций, като в проведеното на 18.02.2026г. открито съдебно заседание е изяснил, че в случая антикоагулантът е бил задължителен, изяснявайки, че това лекарствено средство е за превенция на белодробна емболия, за съсирване, за превенция на тромбозни усложнения, а хранителната добавка, която обичайно се приема в продължение на три месеца по две таблетки на ден, е препоръчителна с цел по- бързото възстановяване. Допълнил е, че макар по делото да няма данни това да е сторено, по правило, стандартно като превенция на пациента се изписва антибиотик за период от пет дни след изписването от болницата, както и обезболяваща терапия, която е индивидуална и зависи от спецификите на пациента.

В писменото си заключение вещото лице е разяснило, че при нормално протичане на лечебния процес ищецът е следвало да се придвижва с помощни средства в продължение на 45 дни след оперативното лечение, поради което е приел, че през този период пострадалият е имал затруднения в хигиенното и битовото си обслужване.