Решение № 436 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000531 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.

613а, ал.1 от ТЗ.

Обжалвано е решение № 228, постановено на 10.07.2023 г. по т.д.

510/2022 г. на Окръжен съд-С.З., с което е отхвърлена молбата на „Л.о.“ООДгр.С.З. за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Г.-К.“ЕООД-гр.Ч..

Жалбоподателят „Л.о.“ООД-гр.С.З. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 26.07.2023 г., и да бъде постановено решение, с което да бъде уважена молбата за откриване на производство по несъстоятелност за ответното търговско дружество. Като молител в производството пред първата инстанция подава на 21.11.2022 г. до съда съгласно чл.625 във вр. с чл. 607а,ал.1 и чл.

630,ал.1 от ТЗ молба за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „Г.-К.“ЕООД-гр.Ч. с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2021 г. Претендира за присъждане на разноски 1 за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата „Г.-К.“ЕООД-гр.Ч. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в подадения на 29.08.2023 г. писмен отговор. Като ответник в производството пред окръжния съд не е взел становище по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Твърдението на дружеството-жалбоподател „Л.о.“ООД-гр.С.З. като молител в производството по чл.625 от ТЗ, посочено в неговата молба до окръжния съд от 21.11.2022 г., е, че то е кредитор на ответното търговско дружество с вземане, дължимо от търговски взаимоотношения, за сумата 37 686,45 лв., представляваща цена на доставена стока (дизелово гориво) съгласно фактури № 610/2.09.2022 г., № 611/2.09.2022 г., № 630/29.09.2022 г. и № 631/30.09.2022 г. Молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен търговец, тъй като е налице хипотеза на чл.608,ал.3 от ТЗ, защото от страна на длъжника няма извършени плащания към молителя, както и тъй като от обявените в ТР отчети на дружеството е видно, че то е в недобро финансово съгласие. Заявява, че ако тези обстоятелства се установят в хода на делото, може да се направи обоснован извод, че публикуваният баланс на длъжника за финансовата 2021 г. не дава реална представа за финансовото и имуществено съгласие на длъжника, като коефициентът на обща ликвидност и тези на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност ще са под минималните размери и следователно длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност.

Счита, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност, тъй като не е в съгласие да плати изискуемо парично задължение по търговска сделка съгласно хипотезата на чл. 608,ал.1 от ТЗ и е спрял плащанията съгласно хипотезата на чл. 608,ал.3 от ТЗ. Като начална дата на неплатежоспособността посочва 2.09.2022 г., която е датата на спиране на плащанията по сключените от молителя с ответника търговски сделки. В хода на производството променя твърдението си относно началната дата на неплатежоспособността, като посочва за такава дата 31.12.2021 г.

2

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че финансовото съгласие на ответното дружество се установява въз основа на заключенията на СИЕ, но без да се взимат предвид констатациите от допълнителното заключение от 22.05.2023 г. относно изчисляването на коефициентите на ликвидност, както и на коефициентите на финансова автономност и финансова задлъжнялост след извършени корекции в счетоводните баланси на ответното дружество от страна на експерта, изразяващи се в изключване на вземанията, касовата наличност, материалните запаси и производствената база, тъй като въпросите към експерта са хипотетично зададени от молителя, без да са съобразени със събраните по делото доказателства. Преценявайки събраните по делото доказателства, окръжният съд приема, че в случая не са налице изискванията на чл.608 от ТЗ за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество. Съдът преценява, че от данните по делото и при изследване на цялостното и обективно финансово-икономическо съгласие на ответника не е установено по категоричен начин трайно и необратимо влошаване на икономическото съгласие на търговеца, което да е основание за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът приема, че по отношение на ищеца са налице данни за наличие на задължения на ответника по процесните 4 броя фактури, свързани със закупуване на гориво, но няма пречка тези задължения да бъдат установени по общия исков ред и наличието им не води до категоричен извод за съгласие на неплатежоспособност. Съдът приема, че с оглед данните по делото ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите му.

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че по делото е установено, че той като молител в производството има качеството на кредитор на ответното дружество за изискуемо вземане по търговска сделка. Заявено е, че изготвеното заключение на СИЕ е оспорено в съдебното заседание на 9.02.2023 г. относно посочените размери на задълженията и на вземанията, посочени в баланса на дружеството, като е поискано ответното дружество да бъде задължено да представи посочени документи. Заявено е, че от представеното по делото първоначално експертно заключение на СИЕ е видно, че коефициентите на обща и бърза ликвидност са с такива показатели единствено поради обстоятелството, че са налице краткотрайни активи, 3 вземания от клиенти и доставчици, при което високата стойност на коефициентите на обща и бърза ликвидност се дължи на високия размер на осчетоводените вземания на ответника, стокови и материални запаси и касова наличност. Заявено е, че длъжникът е бил задължен да представи документи по делото, но въпреки това те не са представени, като на длъжника е било изрично указано, че в случай на непредставяне на документите съдът ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, като в тази връзка се счита, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2021 г., но въпреки това съдът не обсъжда този факт в своите мотиви и изцяло игнорира това обстоятелство. Посочено е, че от представените по делото писмени доказателства, както и от допълнителното заключение на вещото лице е видно, че базата, която притежава длъжникът в гр. Ч., е продадена на 16.03.2023 г., като в допълнителната експертиза е посочено, че продажба на складовата база и съоръженията в нея лишава ответника от основните ресурси (ДМА), необходими му за осъществяване на основната му търговска дейност търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, което ще доведе и до прекратяване на регистрацията в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход към МИИ, респективно и до прекратяване на основната търговска дейност, което обстоятелство е изцяло игнорирано от съда.

Посочено е, че в съдебното заседание на 9.02.2023 г. след изготвяне на първоначалната експертиза вещото лице е заявило, че според него е налице несъответствие в баланси и отчети за приходи и разходи, редовно водено е счетоводство, тъй като има регистри, но не отразяват вярно стопанските операции. Заявено е, че по счетоводни записвания дружеството има краткотрайни активи материални запаси, но към датата на проверката в счетоводството не са установени данни относно вида и количеството на водените стоки, не е ясно къде същите се съхраняват и какво е съгласието им към момента, респективно каква е актуалната им пазарна стойност, в баланса на длъжника се водят и парични средства- касова наличност, но няма никакви данни къде се съхраняват сумите и е невъзможно да се установи дали същите са на разположение на дружеството. Счита се, че е от събраните по делото доказателства се установява, че е налице разминаване в счетоводните записвания на дружеството – вписаните краткотрайни активи и 4 действителното фактическо положение, доколкото вещото лице не е установило ликвидност на същите. Твърди се, че за целия изследван период краткотрайните активи се състоят почти изцяло от вземания, които не могат да се индивидуализират и за които няма данни за събираемостта им, напротив, предвид датата на възникването им съществува вероятност същите да са погасени по давност, доколкото не са налични данни за реализиране на действия по събирането им, както и че следва да се вземе предвид неустановеността на падежната дата на вземанията поради липсата на представени от ответника данни. Заявено е и че е аналогично съгласието на ответника и по отношение на останалата част на водените в счетоводството краткотрайни материални запаси – същите не са налични, а представляват само балансова стойност. Твърди, че затова трябва да се направи преизчисление на коефициентите, като вещото лице изключи от състава на краткотрайните активи несъбираемите вземания и неустановените материални запаси и касова наличност, и преценката за наличие или липса на съгласие на неплатежоспособност следва да бъде направена въз основа на действителното фактическо съгласие на търговеца, а не единствено на база изготвените от същия баланси. Твърди се, че от допълнителното заключение на ССЕ се установява, че след преизчисляването коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2021 г. са нула, при която ситуация (нулево салдо на активите) предприятието е изцяло декапитализирано и в невъзможност да посреща задълженията си. Заявено е, че съгласно заключението коефициентът на финансова автономност е 0,47037 и че е налице превишаване на задълженията спрямо собствения капитал, както и че независимостта на предприятието от външни източници на средства е доста голям. Заявено е, че продажбата на складовата база и съоръженията в нея лишава ответника от основните му ресурси (ДМА), необходими за осъществяване на основната му търговска дейност, което респективно води и до прекратяване на основната му търговска дейност.

Заявено е, че анализът на показателите за ликвидност показва, че дружеството не е в съгласие да заплати изискуемите си задължения – към доставчици в общ размер на 783 000 лв., както и данъчните и осигурителни задължения в размер на 36 843,56 лв., - които задължения показват свръхзадълженост, тъй като имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие задълженията, които то има. Твърди се, че дружеството е спряло 5 плащанията на задълженията си към своите кредитори, т.е. изпаднало е в неплатежоспособност, както и е в невъзможност да продължи дейността си и се намира във висока степен на задлъжнялост, която тенденция е трайна и необратима. Твърди се, че е установено, че ответното дружество не е в съгласие да изпълни задълженията си по сключената между страните търговска сделка, не притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива, съгласието му е необратимо съобразно анализа на вещото лице и направените преизчисления на коефициентите за ликвидност, като дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, нито краткотрайни активи, достатъчни за покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността, предвид липсата на данни за източници на средства за финансиране на дейността, поради което са налице условията на чл. 608,ал.1 и ал.2 от ТЗ е и налице обективно съгласие на неплатежоспособност на ответното дружество. Заявено е, че при анализа на цялостната дейност на ответника и финансовото му съгласие е безспорно, че той не отчита приходи от оперативна дейност, като не е в съгласие да покрива задълженията си с текущите са приходи, и всъщност е лишен от основните ресурси, необходими за осъществяване на основната си търговска дейност, което води и до прекратяване на тази дейност.