Протокол № 147 от 31.01.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 147 гр. Варна, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100502427 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:10 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/

------------------------------------------------------------------------------------------------Въззивник Д. Д. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата М. Т. А., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице - помагач

НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, редовно призовани, не изпращат представители.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 1584/20.01.2025 г. от адв. А. М., процесуален представител на въззивника Д. С., със становище по хода на делото, на доказателствата, съществото на правния спор, с представен списък на разноските и представена служебна бележка.

АДВ.А.: Моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по:

1/ въззивна жалба с вх.№ 75372/20.09.2024 г. от Д. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. А. М. против Решение № 3048 от 11.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 2820 по описа за 2023 г. на Районен съд – гр. Варна в ЧАСТТА която е отхвърлен иска за осъждане на М. Т. А., ЕГН:

**********, да заплати на ищеца Д. Д. С., ЕГН ********** обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на ПТП, настъпило на 15.05.2018г., за разликата от 5000 лв. до 8 000 лв. на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 вр.84 от ЗЗД.

2/ Въззивна жалба с вх. № 72230/10.09.2024 г. М. Т. А., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „С.“ № *** чрез адв. И. А., против Решение № 3048 от 11.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 2820 по описа за 2023 г. на Районен съд – гр. Варна в ЧАСТТА в която е осъдена М. Т. А., ЕГН:

**********, да заплати на ищеца Д. Д. С., ЕГН ********** обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на ПТП, настъпило на 15.05.2018г., в размер на сумата от 5000лева, ведно със законната лихва, от същата дата - 15.05.2018год. до окончателното й изплащане ; сумата в размер на 2078.82лева за имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 15.05.2018г., , ведно с мораторната лихва от дата на ПТП 15.05.2018г. до датата на предявяване на исковата молба08.03.2023г., в размер на 1021.23 лева, заедно със законната лихва върху сумата от 1021.23лева,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 вр.84 от ЗЗД.

Решението е постановено при участието на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ като ,трето-лице помагач на страната на ответника.

Във въззивната жалба на Д. Д. М. се излага следното: Съдът правилно е установил фактическата обстановка. В постановеното решение не е обсъдено 2 какви са причините за намаляване размера на обезщетението до 5000 лв., което противоречи на съдебната практика на други съдилища при подобни случай. Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, което би довело до намаляване размера на обезщетението. Съдът неправилно е определил толкова нисък размер на обезщетението. Такова намаляване би било законосъобразно, единствено, ако е било доказано съпричиняване от страна на ищеца.

От назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза се е установило, че причинената от ПТП психотравма до някаква степен не е преодоляна, а факта че са изминали 5 г. от инцидента и ищецът още има преживявания, означава че това е дало трайно отражение върху психиката му, тоест вредите имат траен характер.

Съдът не е оценил правилно доказателствата с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение не кореспондира с действителните морални вреди, претърпени от ищеца.

Размерът на иска, за сумата, за която е предявен, а именно 8 000лв. напълно кореспондира с всички събрани доказателства по делото и с размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания). Този размер на предявения иск от една страна е съобразен както с принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика.

Моли да се отмени постановеното решение в обжалваната му част, и вместо него да постанови решение, с което да се уважи изцяло и в пълен размер предявеният от иск за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на ПТП, настъпило на 15.05.2018г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срок по чл. чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Т. А. чрез адв. И. А., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Във въззивната жалба на М. Т. А. се излага следното: От свидетелските показания се е установило, че ищецът е преживял стрес, какъвто все човек би изпитал в подобни случай, но психическото му състояние се е възстановило бързо, с оглед на това, че същият не е изпитвал страх да се вози в автомобил и 3 е продължил фиктивно да изпълнява задълженията си по трудовия договор.

Оспорва, че претърпените неимуществени вреди са в пряко причиноследствена връзка с възникналото ПТП. От съдебно-психологичната експертиза категорично се установява, че претендираният размер на неимуществени вреди е силно завишен. ПостраД.т в кратко време след инцидента продължава да се качва в автомобила, а по късно да го управлява.

Не е убедителен доводът, че случилото се пречи на неговата работа, която е свързана с шофиране. Ищецът към момента на инцидента е бил на 68 г. пенсионер.

Моли да се отмени обжалваното решение, в частта в която исковете на ищцата срещу М. Т. А. са частично уважени и да се постанови друго, с което да се отхвърли искът, в условията на евентуалност да се редуцира размера на неимуществените вреди по справедливост.

Прави доказателствено искане да се задължи ищецът да предостави доказателства, че работата му е била свързана с шофиране.

В срок по чл. чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Д. М. чрез адв. А. М., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Третото лице помагач - Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, не е депозирало становища по жалбите.

АДВ.А.: Поддържам въззивната жалба и отговора срещу въззивната жалба на ответната страна. Няма да сочим нови доказателства. Не представям списък на разноските.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният списък с разноските, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният списък с разноските.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа 4 страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. А.: Моля да уважите въззивната жалба на основания, които подробно сме изложи в нея. Считаме, че тя е обоснова и достатъчно мотивирана. Моля да отмените решение № 3048/11.08.2024г. по гр.д. № 2820/2023г. по описа на ВРС, като неправилно и незаконасъобразно и да постановите друго, с което да отхвърлите иска изцяло, евентуално да намалите присъденото обезщетение.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:13 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5