Решение № 260030 от 04.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И

Е №260030 гр.Кюстендил,

04.07.2022г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: Вергиния Бараклийска, след като разгледа докладваното от съдия Веселина

Джонева гр.д.№332/2020г. по описа на

Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на П.В.М., с ЕГН **********, с адрес ***, против Прокуратурата на Република България, гр.София бул.„Витоша” №2.

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от

Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от М. неимуществени вреди – душевни болки и страдания, изразяващи се в притеснения, срам, страх от осъждане, опетняване на доброто му име сред познати и съграждани, нарушения в съня, промяна в начина на живот и влошаване на здравословното му състояние, настъпили, в следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, по което М. е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №85/2015г. по описа на ОС-Кюстендил, ВНОХД №841/2016г. по описа на САС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2016г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

Ищецът твърди, че срещу него е било образувано досъдебно производство (ДП) с №10/2014г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) – Кюстендил, по което е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК - укриване на данъци в особено големи размери, чрез извършване на 47 деяния, като следователят по делото му разяснил, че поради фактическата и правна сложност на делото същото се води от ОСлО при ОП-Кюстендил, а не от разследващ полицай, както и му посочил, че за престъплението, в което е обвинен се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 8 години и „конфискация“ на част или на цялото имущество.

Ищецът сочи, че независимо от позицията му за липса на виновност в извършване на престъплението, ОП внесла обвинителен акт срещу него в съда, по който било образувано НОХД №85/2015г. по описа на КнОС, по което в течение на съдебното следствие, продължило повече от година, били разпитани 13 свидетели – негови познати и/или клиенти, пред които той се чувствал унизен и засрамен. Изтъква, че повдигнатото му обвинение и водено наказателно преследване се тиражирали обширно в медиите и общественото пространство и са представлявали голям медиен и обществен интерес, тъй като ищецът е публична личност и бивш дългогодишен общински съветник.

П.М. твърди в исковата си молба, че извършените спрямо него действия силно го притеснили – големият брой деяния, в които бил обвинен, сериозността на институцията, водеща разследването, размерът на укритите, според прокурора, данъци, видът и размерът на предвидените за престъплението наказания, както и съществуващата реална възможност, въпреки че е невинен да получи ефективно наказание, внесли сериозен дискомфорт в живота му, променили го в личен и здравословен план и го смазали психически. Ищецът сочи, че през целия си живот не е извършвал закононарушения и не е осъждан, има деца и внук, дълги години е бил общински съветник, както и е ръководил Комисията за обществен ред на територията на Община Кюстендил, като се е ползвал с добро име и авторитет сред съгражданите си. Предприетите спрямо него от страна на прокуратурата действия променили начина му на живот – затворил се в себе си, загубил желание да живее пълноценно, да контактува с приятели и познати; станал изнервен, сприхав, лесно раздразнителен; появили се смущения в съня му; след повдигане на обвинението получил тежки сърдечни смущения – излизане от сърдечен ритъм, сърцебиене, прескачане на сърцето, лесна уморяемост, стягане в гърдите и повишаване на кръвното налягане; бил хоспитализиран спешно на 02.12.2014г. в местната болница, а на 03.12.2014г. – преведен по спешност в Национална кардиологична болница (НКБ) в гр.София, където престоял до 08.12.2014г., но и след изписването не могъл да възстанови нормалния си сърдечен ритъм; бил подложен на сложна тройна антитромбозна медикаментозна терапия; получил заболяване на щитовидната жлеза; на 22.04.2015г. отново бил хоспитализиран в НКБ с опасност за живота; започнал да пие по-силни и повече лекарства; чувствал страх от налагане на наказания и страх за здравословното си състояние, поради опасност от инфаркт и смърт; изпитвал неудобство от обвинението и воденото дело пред познати, съграждани и съседи. Всички описани страдания, според ищеца, са резултат от неоснователното му обвиняване в извършване на престъпление.

Ищецът сочи, че след поредица от съдебни заседания в продължение на повече от година, ОС-Кюстендил е постановил присъда, с която го е признал за виновен, наложил му е наказание „лишаване от свобода“ и е отнел имуществото му, както и е уважил граждански иск за сума от почти 200 000 лева. Твърди, че осъждането му за нещо, което не е извършил го е унизило и погубило психически, а информацията за осъждането се е разпространила бързо в медиите и сред съгражданите му, поради което го е било срам да излиза из града.

Ищецът обжалвал осъдителната присъда и САС по ВНОХД №841/2016г. с присъда от 17.10.2016г. е отменил тази на КнОС и го е оправдал. Оправдателната присъда била обжалвана пред ВКС от гражданския ищец Министерство на финансите (МФ), като по НОХД №27/2017г. по описа на ВКС съдът приел, че МФ няма право да обжалва присъдата в наказателната й част.

Ищецът счита, че всички претърпени от него душевни болки и страдания, изразяващи се по-общо в притеснения, срам, страх от осъждане, опетняване на доброто му име сред познати и съграждани, нарушения в съня, промяна в начина на живот и влошаване на здравословното му състояние, са настъпили именно в следствие на неоснователно повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което е бил оправдан. Счита, че претърпените вреди биха могли да бъдат репарирани посредством заплащане на обезщетение в размер на претендираната сума от 26 000 лева.

Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при ОП-Кюстендил, оспорва основателността на предявения иск.

Аргументира разбиране за недоказаност на твърдението на ищеца да е претърпял описаните в исковата молба вреди и същите да се намират в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Изтъква, че прокуратурата не е давала официално публичност на воденото досъдебно производство, поради което не би могла да носи отговорност за формирането на обществено мнение по темата.

Ответникът изтъква и факта, че същият не следва да носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство, тъй като след приключване на досъдебното такова и внасянето на материалите в съда, ръководно-решаващият орган е друг и от неговите действия и поведението на другите участници в процеса зависи до голяма степен продължителността на съдебната фаза на процеса.

Възразява се и срещу размера на претендираната като репарация за вредите сума, стояща вън от принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от обичайните при водено наказателно производство.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

С постановление на прокурор при КнОП от 25.02.2014г. е било образувано досъдебно производство по преписка с вх.№320/2014г. за престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 от НК. С постановление от същата дата разследването по преписката е било възложено на Окръжен следствен отдел при ОП-Кюстендил.

Образувано е ДП №10/2014г.

С постановление от 12.11.2014г. по посоченото досъдебно производство П.В.М. е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 14.02.2007г. до 14.12.2010г. в гр.Кюстендил в условията на продължавано престъпление , през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като физическо лице е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – данък добавена стойност в размер на 167 156.75 лева, произтичащ от неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС, като не подал справки-декларации за ДДС пред ТД на НАП-офис Кюстендил, които се изискват ежемесечно на основание чл.125 от ЗДДС. За престъплението, в което ищецът е бил обвинен се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 8 години и „конфискация“ на част или на цялото имущество на виновния.

На

24.02.2015г. срещу П.М. бил внесен обвинителен акт в КнОС, по който е било образувано НОХД №85/2015г. по описа на съда. Пред тази инстанция делото било разгледано в 9 публични съдебни заседания. На 10.06.2016г. КнОС е постановил осъдителна присъда с №13/10.06.2016г., с която П.М. е бил признат за виновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен, наложени са му били наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години, както и „конфискация“ на част от имущественото му, а именно – 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ търговски обект. Уважен е и граждански иск на държавата за сумата от 167 156.75 лева, като в тежест на подсъдимия са възложени и разноски.

По подадена въззивна жалба от осъденото лице срещу горната присъда е било образувано ВНОХД №841/2016г. по описа на САС. Делото е било разгледано в едно съдебно заседание и с присъда с№24/17.10.2016г. е била отменена осъдителната присъда на КнОС и П.М. е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен; отхвърлен е и гражданският иск.

Срещу оправдателната присъда е подадена касационна жалба от Държавата, чрез министъра на финансите. По образуваното НД №27/2017г. по описа на ВКС е постановено решение с №64 от 09.03.2017г., в което е посочено, че поради липсата на право гражданският ищец да обжалва присъдата в наказателната й част, същата следвало да се счете за влязла в сила в тази част, а жалбата е разгледана в допустимата й част – относно произнасянето по гражданския иск и в тази част присъдата на САС е оставена в сила.

Горните факти са установими от материалите по приложеното ДП и цитираните съдебни дела, които са приложени по настоящото дело.

От приложена по делото справка от Общински съвет – Кюстендил с изх.№11-03-85/11.02.2021г. се установява, че П.М. е бил общински съветник в ОбС-Кюстендил мандат 2003г.-2007г., когато е бил председател на Постоянната комисия по обществен ред, гражданска защита и безопасност на движението към ОбС-Кюстендил и член на ПК по стопански дейности, общинска собственост и приватизция, както и мандат 2007г.-2011г., през който е бил и член на ПК – ЗУТ, екология и природни ресурси и ПК – Спорт, детски и младежки дейности, нормативна дейност, обществен ред, безопасност на движението и гражданска защита.

От приложените към исковата молба разпечатки от информационни сайтове се установява, че постановяването на осъдителната присъда от КнОС е било медийно разпространено с посочване на извършеното престъпление и наложеното на М. наказание.

От показанията на свидетелката Н.С., приятелка на семейството на ищеца, се установява, че до момента, в който срещу ищеца започнало наказателно преследване той бил весел и забавен човек, но това рязко се променило – отслабнал, побелял, станал затворен и много по-различен. Във вестниците се появили публикации, информацията, че е подсъдим се разпространила, това го притеснявало, споменавал и, че се тревожи да не влезе в затвора. Ищецът започнал да не може да спи, станал необщителен. След повдигане на обвинението имал здравословни проблеми, ************ ***********, влязъл в болница в Кюстендил, но проблемът не бил овладян и бил преместен в София. Дори и към момента, според свидетелката, ***************. Същата го определя понастоящем като болен и ленив човек, който не се интересува от нищо.

Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e047f83-202d-4a65-98e3-67df21052383