Решение № 598 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602684 по описа за 2023 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. В. В. С. срещу присъда от 24.01.2023 г. на СРС, НО, 9-ти състав по НОХД № 17576/2021 г., с която подс. В. С. е признат за виновен по повдигнатото му от СГП обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е осъден на "пробация" с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично; "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и "включване в програма за обществено въздействие" за срок от 1 година.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че присъдата е постановена при неъсъответствие със събраните по делото доказателства, които установявали, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние, както и че наложеното наказание е несправедливо. Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена въззивна присъда, с която подсъдимият бъде оправдан или да бъде намалено наложеното му наказание.

В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на подс. В. С. поддържа така подадената жалба по изложените в нея съображения. Поддържа, че съвкупната преценка на доказателствата по делото не позволява формиране на категорични изводи в подкрепа на 1 повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, доколкото инкриминираните изрази, разгледани в контекста на съществувалите отношения между подс. С. и свид. Е.К., не са били насочени към реално застрашаване на живота на последния. Пледира да бъде отменена първоинтанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или да бъде намалено наложеното наказание "пробация", като определените задължителни пробационни мерки бъдат наложени за минималния установен в закона срок и бъде отменена пробационната мярка "включване в програми за обществено въздействие за изграждане на социални навици и умения за социално поведение".

Представителят на СГП счита за неоснователна въззивната жалба на защитника на подс. В.

С. срещу първоинстанционната присъда. Намира, че обжалваната присъда е постановена в съответствие със събраните по делото доказателства и след подлагането им на задълбочен и обоснован анализ, а наложеното на подсъдимия наказание се явява справедливо, поради което и присъдата следва да бъде потвърдена.

Подс. В. С., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на въззивния съд.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното разпореждане в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийски районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. В. С. и пострадалия Е.С.К. имали интимна връзка. Тя започнала през месец май 2016 г., след запознаването им във фейсбук в началото на 2016 г. Пострадалият Е.С.К. към този момент бил студент във ВТУ „Тодор Каблешков“, гр.София. Същият ползвал самостоятелно студентско общежитие към учебното заведение – стая 322а с адрес гр.София, ул.“****, общежитие № ****. Подсъдимият С. оставал много пъти да пренощува в стаята на пострадалия Е.С.К..

Отношенията между двамата в началото на развитието им били хармонични. С времето те се влошавали и ставали динамични. Често подсъдимият С. реагирал емоционално спрямо пострадалия Е.С.К. – не се съгласявал с мнението му; блъскал го със сила, при което падал на земята или на леглото; удрял му шамари; казвал му, че това е само началото във връзката им; че щяло да става по-зле за пострадалия К.. Пострадалият Е.С.К. приемал, че тези действия на подсъдимия С. спрямо него с времето можели да отминат и се надявал, че няма да се повтарят, доколкото подсъдимият С. му казвал, че съжалявал за стореното и молел да му прости. С времето, обаче, подсъдимият С. започнал да заплашва пострадалия Е.С.К., че ще му посегне физически, в случаите например, когато не му давал информация къде се намира и какво прави в конкретния момент.

През месец март 2017 г., докато бил в гр.Бургас при майка си Д.Г.К., пострадалият Е.С.К.

2 казал на подсъдимия С. по телефон, че се разделя с него, заради заплахите му за саморазправа. След този разговор с подсъдимия С., пострадалият Е.С.К. разказал на майка си свидетелят Д.Г.К., че е гей. Пострадалият Е.С.К. се притеснявал от заплахите за саморазправа, обективирани от него от страна на подсъдимия С..

В периода от месец март 2017 г. до месец август 2017 г. подсъдимият С. и пострадалия Е.С.К. на няколко пъти се разделяли и подновявали връзката си. Събирането им заедно ставало с убеждаване и под натиск от подсъдимия С., който бил по-силен физически от пострадалия Е.С.К.. Подсъдимият С. не желаел прекратяване на връзката им. Когато са били разделени, пострадалият К. съобщавал на портиера на общежитието си в лицето на свидетеля И.И.Г.-Т., че подсъдимия С. не следва да бъде допускан при него, а когато били заедно – че следва да преминава с негово съгласие пропускателния режим на входа.

През месец август 2017 г. пострадалият Е.С.К. и подсъдимия С. били разделени. Те се срещнали, за да уредят финансовите си отношения, през месец август 2017 г. в района на фонтана в градинката до студентското общежитие в гр.София, ул.“****. Часът бил около 22:00 часа. При срещата им, подсъдимият С. хванал пострадалия Е.С.К. с две ръце за потника му, усукал му ръцете и му казал, че трябвало отново да се съберат заедно.

Пострадалият Е.С.К. му казал, че не издържа да са повече заедно и искал прекратяване на връзката им. Подсъдимият С. се ядосал и стиснал силно за врата пострадалия Е.С.К..

Последният се уплашил. Потникът му бил скъсан от дърпането на подсъдимия С..

Пострадалият Е.С.К. се развикал, при което бил пуснат от подсъдимия С.. Същият му казал, че няма да остави така нещата между тях. Пострадалият Е.С.К. се разстроил, плачел и се прибрал в студентското си общежитие. Съобщил за случилото се на свой приятел – свидетелят П.И.Ж., който отишъл в стаята му, за да го успокои.

След посочения инцидент подсъдимият С. продължавал да звъни по телефон на пострадалия Е.С.К. и го убеждавал със заплахи и молби да подновят отношенията си.

Пострадалият Е.С.К. отказвал и не бил съгласен. След като качил в инстаграм снимка на маса, на която пострадалият Е.С.К. вечерял, подсъдимият С. му звъннал по телефон на 02.10.2017г., след 22:00 часа Пострадалият К. пътувал в този момент от Централна гара гр.София с такси към общежитието си. Подсъдимият С. му крещял по време на разговора къде се намирал пострадалият К. и с кого е в момента. Той заплашил пострадалия Е.С.К., че ще го издебне, когато е сам, след което ще го убие, а след това – може би ще убие и родителите му. Подсъдимият С. знаел, къде се намират родителите на пострадалия Е.С.К., доколкото ги е посещавал с него в гр. Бургас при майка му (Д.Г.К.) и в гр.Разград при баща му (С.С. К.). След разговора им по телефон, пострадалият Е.С.К. звъннал на своя приятел свидетеля П.И.Ж., за да му съобщи казаното му от подсъдимия С.. Когато приближил общежитието си, по съвет на свидетеля Ж., пострадалият Е.С.К. влязъл през задния вход на сградата, за да не бъде видян от подсъдимия С.. Последният, обаче, който бил в студентското общежитие, видял пострадалия Е.С.К., докато се качвал по стълбите. Насочил се към него, като му се развикал, че иска да се разберат заедно. В този момент, охранителят на сградата им чул суматохата и казал на двамата да се успокоят и да говорят заедно, като 3 решат проблемите си. По случая била сигнализирана полиция, която пристигнала на място.

На подсъдимият С. и пострадалия Е.С.К. били съставени предупредителни протоколи по ЗМВР. На следващия ден пострадалият К. подал жалба в прокуратурата срещу подсъдимия С.. По нея бил постановен отказ да се образува ДП. Пострадалият К. блокирал телефонният номер на подсъдимия С..

Подсъдимият В. В. С. звъннал на 16.10.2017 г. по телефон на пострадалия Е.С.К. и му съобщил, че е в гр.Разград, за да посети жилището на баща му. На 16.10.2017 г., около 21:00 часа, пострадалият Е.С.К. се намирал в дома на баща си свидетелят С.С. К., в гр. Разград, бул. ****, заедно със свидетеля Б.Д.Ц. (негов приятел). Подсъдимият С. звъннал на входната врата на ап. 22 в гр.Разград, бул. ****. Бащата С.С. К. отворил входната врата. Подсъдимият С. влязъл вътре. Последният отишъл в стаята на пострадалия Е.С.К., където се намирал и свидетелят Б.Д.Ц.. Подсъдимият С. заплашил на висок глас пострадалия Е.С.К. убийство с думите „така съм се озлобил …взех пистолет и ако трябва ще го използвам……ще прибегна до крайното …ще направя всичко възможно за да бъдем пак заедно …ако не се съберем отново, ще го използвам този пистолет срещу теб…“ . Пострадалият К. отговорил на подсъдимия С., че няма да търпи насилието му повече. Подсъдимият С. му отговорил, че ще отиде при баща му в съседната стая и ще му съобщи за отношенията им, като за това е щял да каже и на бабата на пострадалия К., която била с крехко здраве. Бащата на пострадалия К. – С.С. К. чул заплахите на подсъдимия С. за пистолет и виковете от стаята на сина си.

Отишъл при тях и попитал дали има някакъв проблем. Подсъдимият С. му казал, че така си говорел. Свидетелят С.С. К. разбрал, че сина му и подсъдимия С. имали интимни отношения. Той поискал подсъдимият С. да напусне дома му. Последният си тръгнал.

На 16.10.2017 г., в гр.Разград, около 21:30 часа подсъдимият С. се обадил на пострадалият Е.С.К. на мобилен телефон ****. Последният включил телефона си на високоговорител пред свидетеля Б.Д.Ц.. Подсъдимият С. заплашил пострадалия Е.С.К. с убийство с думите „ще те убия, ако не се съберем отново…нищо не е приключило…няма да се отървеш така лесно от мен…“. След изречената заплаха за убийство, подсъдимият С. затворил телефона. След известно време в стаята при пострадалия Е.С.К. и свидетеля Ц. влязъл бащата – свидетелят С.С. К. и съобщил, че подсъдимия С. му бил звъннал и го е заплашил със саморазправа, а по отношение на сина му – че щял да го ликвидира в гр.София. След този случай била подадена жалба на 19.10.2017г. от пострадалия К. срещу подсъдимият С. в полицията. На 24.10.2017 г. подсъдимият С. подписал протокол по чл.65 от ЗМВР да не отправя заплахи за живота спрямо пострадалия К., както и да не прилага психически и физически тормоз спрямо него.

На 24.10.2017 г. пострадалият Е.С.К. се намирал в стаята си с № 322а с адрес гр. София, ул. “****, общежитие № ****. Вечерта заспал. Около 23:30 часа на 24.10.2017 г. бил събуден от подсъдимия С., който бил изкъртил входната врата на общежитието му. Подсъдимият С. се надвесил над главата на пострадалия К. и го попитал, защо не му отговарял.

Пострадалият К. опитал да излезе от стаята си и търсел телефона си, за да звънне за помощ, но подсъдимият С. не му позволявал. Последният говорел как искал да събере заедно с 4 пострадалия К., но получавал откази от него. Подсъдимият С. се ядосал и се заканвал в продължение на около два часа отново с убийство на пострадалия Е.С.К. с думите „ще ми паднеш извън общежитието, когато си сам и знаеш какво ще ти се случи….ще те убия, ако не си с мен….знаеш, че знам къде живеят и работят майка ти и баща ти и същата съдба ще последва и тях…“. Подсъдимият С. казвал, че следял пострадалия К. с часове, докато бил в стаята си, от отсрещния корпус на студентските общежития, както и че е спирал тока в сградата на общежитието му, преди да влезе в стаята му. Пострадалият К. се уплашил и притеснил, тъй като подсъдимият С. винаги знаел кога се прибира в стаята си. След около два часа - около 02:00 часа на 25.10.2017 г. подсъдимият С. си тръгнал. Пострадалият Е.С.К. разбрал от портиера на общежитието, че тока на сградата е бил спрян, поради което подал сигнал на национален телефон 112 за заплахите спрямо него. На място пристигнали свидетелите А.А.И. и М.В.Б. – служители на 01 РУ-СДВР, които сН. сведения от пострадалия К.. На 25.10.2017 г. последният подал писмена жалба и в полицията. След този случай, пострадалият К. казал на портиера на общежитието си в лицето на свидетеля И.И.Г., че не следва да пуска в сградата подсъдимия С..