Решение № 157 от 21.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Велико Търново, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20264110200183 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, бул. "***" № ***, ет.*, офис ***, против електронен фиш серия К №*******, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 (петдесет) лева в качеството му на представляващ „***“ ООД – гр. *** с ЕИК *********. Навеждат се доводи за изтекла погасителна давност, обосноваваща според жалбоподателя, отмяна на процесния ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован – не се явява и не се представлява. Не сочи нови доказателства и няма искания за събиране на такива. лично и с адв. С. Л. С. от ВТАК - редовно упълномощен.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – В. Търново, редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата и приложенията към нея, въззиваемата страна сочи, че съгласно чл.

11 от АНН вр. с чл. 82, ал. 1 от НК вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, наказателното 1 преследване е с давност 4 години и 6 месеца, като се сочи, че са предприети действия от страна на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново за връчване на процесния ЕФ, за което са представени доказателства.

Съдът, след събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На **.**.**** год., в 14.56 ч., в общ. ***, на път **-***-*, в посока г. ***, при ограничение от 50 км/ч, с АТС (автоматизирано техническо средство) тип мобилна система TFR1-M № 602, е заснето движението на МПС – л.а. "***" с регистрационен номер * **** **, със скорост от 69 км/ч (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 19 км/ч. Въз основа на заснетия с посоченото АТС клип № *****, от ОД на МВР В. Търново е издаден процесния електронен фиш серия К № *******, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя П.

Д. Д. с ЕГН ********** в качеството му на представляващ „***“ ООД – гр.

*** с ЕИК *********, е наложена глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева.

Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 31.01.2026 година (видно от приложената към АНП разпечатка от обработка на ЕФ – л. 12 от делото).

В законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП, жалбоподателят не е направил възражение относно авторството на деянието, като на 06.02.2026 год., недоволен от издадения електронен фиш, е подал жалба срещу него пред компетентния съд - ВТРС.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена, въз основа на приетите писмени доказателства по делото.

От правна страна, съдът приема, че депозираната жалба срещу електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР – В. Търново е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество съдът приема, че същата е неоснователна.

Настоящия съдебен състав приема, че от формална страна процесния електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно 2 разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.

От обективна страна по делото се установява, е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. По делото не се представят доказателства и не се навеждат доводи с които да се оспорва авторството на деянието, поради което съдът приема, че деянието е извършено от жалбоподателя. Именно на него е реализирана административнонаказателна отговорност затова, че на **.**.**** год., в 14.56 ч., в общ. ***, на път **-***-*, в посока г. ***, управлявал МПС – л.а. "***" с регистрационен номер * **** **, със скорост от 69 км/ч. към момента на извършване на нарушението, с отчетен толеранс от минус 3 км/ч, при въведено ограничение от 50 км/час. Нарушението е установено с АТС, тип мобилна система, TFR1-M № 602, при което е фиксирано превишение на разрешената скорост от 19 км.ч.

Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи за изтекла погасителна давност. Според жалбоподателя в съответствие с чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли повече от 3 (три) години). Действително в разпоредбите на ЗАНН липсва изричен текст, уреждащ погасяване на административнонаказателното преследване поради изтичане на абсолютна давност. В чл. 34 от ЗАНН са предвидени срокове, задължаващи административнонаказващите органи да съставят своевременно актове и наказателни постановления при констатирани нарушения.

В нормата на чл. 82 от ЗАНН е визирана единствено давността за изпълнение на наложеното наказание, при влязло в сила НП (включително касаещо и ЕФ). Липсва изрично регламентиране по въпроса за прилагане института на абсолютната давност за периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в сила на НП. В чл. 34, ал. 1, б. „в” от ЗАНН е отбелязано, че не се образува административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато това е предвидено в друг закон. В специалния такъв – Закон за движението по пътищата въпросът също не е уреден.

В разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН се осъществява препращане, за тези неуредени въпроси, към нормите на НК и в частност по отношение на въпросите за вината, обстоятелствата изключващи отговорността и т.н., и 3 доколкото в този закон не се предвижда друго, а за такава хипотеза (при своевременно съставен акт и наказателно постановление, спрямо които по различни причини, е изтекъл продължителен период от време без НП да е влязло в сила) - изрична уредба няма.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, действаща към момента на извършване на нарушението, наложеното наказание не се изпълнява с изтичане на 3 (три) годишна давност, при предвидено наказание глоба и в конкретния случай този срок е изтекъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от НПК е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който превишава с една втора срока, предвиден в ал. 1, т.е. абсолютната давност е 4 години и шест месеца (която в конкретния случай не е изтекла). Съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 82 от НПК обаче, давността се прекъсва със всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения (в случая нарушителя), като след извършването на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. В конкретния случай са налице писмени доказателства, че след издаването на ЕФ от наказващия орган са били предприети съответни действия по връчването му, които са прекъснали давността. Приложено е заверено копие от писмо от ОД на МВР – В. Търново до Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас от 25.08.2023 год. л. 14 от делото), с което приложено е изпратена преписката по процесния ЕФ за изпълнение на указанията от окръжно писмо с рег. № ОВ947/10.02.2011 год., т. 3.10 на ГДОП за връчване на процесния ЕФ на жалбоподателя, като впоследствие са били предприети такива действия, но жалбоподателя не е бил открит. С извършването на посоченото действие от надлежния наказващ орган, давността е била прекъсната, като е започнал да тече нов давностен срок. Налице са доказателства за извършване на такова действие на 25.08.2023 год., което означава, че новия давностен срок е започнал да тече от тази дата и изтича на 25.08.2026 година, т.е. към настоящия момент не е изтекъл. В този смисъл съдът намира за неоснователни изложените доводи за изтекла давност, водеща до неизпълнение на наложеното с процесния ЕФ административно наказание.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и правилен, като не е изтекла погасителната давност за изпълнение на наложеното с него административно наказание, поради 4 което следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който на П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, в качеството му на представляващ „***“ ООД – гр. *** с ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 (петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. В. Търново, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5