Решение № 97 от 13.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000725 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №200/19.05.2023г., постановено по търг.д. №125/2022г. по описа на окръжен съд П., ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д. ЕГН **********, както следва: Сумата 50 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от травматични увреждания: счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в долната трета и счупване на вътрешния малеол /ставен израстък/ на голямопищялната кост на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период повече от два месеца, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.05.2021г. в гр. П., на бул. „К.ш.“ пред №***, по вина на Ю. С.М. ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „О.К.“ с регистрационен №**********, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ - полица №*****************, валидна от 02.02.2021г. до 01.02.2022г., както и сумата 1 384лв., обезщетение за имуществени вреди, заплатени разходи за лечение и 1 възстановяване, в резултат на същото произшествие, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 10.01.2022г. - деня на подаване на заявление за заплащане на обезщетение до окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 80 000лв.

ЗЕАД „Б.И.Г.“, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат Б. Г., в качеството й на процесуален представител на Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д. ЕГН **********, сумата 4 760.72лв. адвокатско възнаграждение.

ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд П., държавна такса в размер на 2 055.36лв., както и 400лв. разноски за КСМАТЕ.

Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С.

Д. ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 050лв.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер – 80 000лв. Счита, че решението в обжалваната част - относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, е необосновано и немотивирано, постановено в противоречие с материалния закон – конкретно чл.51 ал.1 и чл.52 от ЗЗД.

Изложени са подробно съображения и доводи за недостатъчна оценка от страна на първоинстанционния съд на претърпените от ищеца болки и страдания и негативното им отражение в житейски смисъл. Не е съобразена конкретиката на случая, а именно, че към момента на инцидента и възстановителния период на непълнолетния ищец са предстояли важни изпити, свързани с обучението му – кандидатстване за продължаване на гимназиално обучение и възможност да продължи образованието си в подобро и елитно училище. Изразено е несъгласие с приетото от съда, че по делото не са представени убедителни доказателства относно възстановяването на любителските занимания със спорт, не са установени поголеми от обичайните болки и страдания или по-дълго възстановяване.

Коментирани са депозираните по делото писмени доказателства, както и 2 заключението от КСМАТЕ. Въведено е и оплакване, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил икономическата конюнктура в страната по време на увреждането и до постановяване на решението. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло, като се присъдят допълнително 30 000, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“.

Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното производство - ЗЕАД „Б.В.И.Г.“. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 21 000лв. Изразено е становище, че определеното и присъдено от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено, като са изложени подробно доводи за несъобразяването на този размер с принципа на справедливост. Жалбоподателят счита, че справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди е сумата от 30 000лв. и при степен на съпричиняване от 30% - 21 000лв. В този смисъл са наведени и оплаквания, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липсва на съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди се, че съдът неправилно не е разгледал и отчел, че пострадалият не е бил пешеходец, а водач на велосипед върху пътното платно, скоростта на движение на участниците в ПТП, липсата на задължителна по закон светлоотразителна жилетка, обстоятелството, че велосипедът е бил без задължителните светещи сигнални светлини, както и че велосипедистът е управлявал своя велосипед, пресичайки пътното платно върху пешеходна пътека, което, според жалбоподателя, обосновава принос на пострадалия за настъпилото ПТП. Наведени са доводи относно легалното определение на понятието „пешеходец“, съдържащо се в разпоредбата на чл.107 от ЗДвП и в тази връзка – че доколкото малолетният тогава Н. Д. се е намирал на пешеходната пътека, карайки колело, а не бутайки го, не е имал качеството на пешеходец. В тази връзка се твърди, че водачът на застрахования лек автомобил не е нарушил виновно разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП, а поведението му се свежда до виновно нарушение на нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, каквото нарушение е допуснал и Н. Д. като водач на двуколесно ППС. Твърди се, че доколкото ПТП е настъпила на 03.05.2021г., 3 към който момент пострадалият е бил над 12 години, то за него е важала и той е нарушил забраната по чл.81 т.5 от ЗДвП. Въведено е оплакване, че съдът е следвало да се произнесе по възражението за съпричиняване от пострадалия ищец и/или неговите родители за настъпване на вредоносния резултат, вследствие неизпълнение на задължението участникът в движението да не поставя в опасност живота и здравето, както своите, така и на останалите участници в движението. Позовава се на неприложимост на нормата на чл.119 ал.5 от ЗДвП. Твърди се, че малолетният тогава пострадал, като участник в движението, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП и е създал предпоставки за осъществяване на ПТП. Допълнително се твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.8 ал.8 от Закона за защита на детето, като са наведени съображения, че майката на ненавършилото пълнолетие дете – Ю. Д., не е упражнила необходимия родителски контрол, като е допуснала синът й да управлява сам велосипед в нарушение на правилата за движение по ЗДвП.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 21 000лв. /Като във въззивната жалба се сочи и е представено доказателство, че сума в посочения размер е заплатена на ищеца/.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д., с който подадената от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ въззивна жалба се оспорва изцяло. В този отговор се съдържа искане да не се уважава искането на насрещната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като Н. Д. не дължи такси и разноски.

С решение №359/20.09.2023г., постановено по реда на чл.250 от ГПК, е допълнено решение №200/19.05.2023г., постановено по т.д. №20225300900125 по описа за 2022г. на ПОС, като е отхвърлен искът на Н. Б. Д. ЕГН **********, гр. П., ул. Л.**, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д.

ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Л.**, чрез адвокат Б. Г., предявен против ЗЕАД „Б.В.И.г.“, за заплащане на законна лихва върху отхвърлената част от главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., за периода от 10.01.2022г. - деня на подаване на заявление за заплащане на обезщетение до ответното дружество, до окончателното им 4 изплащане. Отхвърлена е молбата на Н. Б. Д., действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д., инкорпорирана в подадената от него въззивна жалба против Решение 20225300900125 по описа за 2022 година на ПОС, за изменение на същото решение в частта му за разноските като се намали присъденото на ЗЕАД „Б.В.И.г. юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 050лв.

Срещу това решение – в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на законната лихва, също е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ по тази въззивна жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ оспорва подадената въззивна жалба срещу решение №359/20.09.2023г.

С въззивните жалби доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като от страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е само претенцията за неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – Н. Б. Д., действащ със 5 съгласието на родителя си Ю. С. Д., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 03.05.2021г. около 16,20ч., в гр. П., на бул. „К.ш.“ пред №***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „О.К.“ с регистрационен №********** Ю.

С.М., движейки се по булеварда в посока север - юг, преминава на червен светофар и не спира пред пешеходната пътека, при което блъска пострадалия велосипедист Н. Б. Д., който пресича пешеходната пътека на зелен светофар.

Вследствие на удара на пострадалия Н. Б. Д. са причинени травматични увреждания: счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в долната трета и счупване на вътрешния малеол /ставен израстък/ на голямопищялната кост на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период повече от два месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Твърди също, че пострадалият претърпял оперативна намеса при престоя си в болнично заведение УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, като са изложени подробно конкретни факти относно проведеното лечение в здравното заведение и в домашни условия. Твърди се понесени болки, страдания, неудобство, физически и психически дискомфорт, стрес, които са пряк резултат от причинените травматични увреждания. Вследствие на причинените травматични увреждания ищецът бил освободен изцяло от учебни занятия, пропуска изпитите за Национално външно оценяване след седми клас, а оттук възможността да продължи обучението си в по-добро училище и с по-добри възможности, като е имал желание да продължи обучението си в една от елитните гимназии – ЕГ „П.“, но заради причинените травми пропуска тази възможност, което се отразява и върху бъдещето му. Преустановил активните си спортни занимания, които са изключително важна част от ежедневието му.