Решение № 260071 от 29.10.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260071 гр.

Русе, 29.10.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Атанасова при секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът

Е.Т. *** твърди, че на 28.03.2013 г. между него и „ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ“ ЕАД на основание чл. 311 ТЗ бил сключен Договор за реален залог № РЗ-123-716037/28.02.2013 г. с предмет моторна лодка с рег. № Бс – 1723, с пристанище на регистрация Бургас за обезпечаване вземанията на заложния кредитор по Договор прокредит Динамо № 123-716037/24.08.2011 г. Съгласно т. 10 от ОУ към Договора до изтичане на срока на договора залогодателят се задължавал да не учредява каквито и да било права върху заложеното имущество в полза на трети лица, в т. ч. и да не се разпорежда с вещта. На 17.09.2014 г. с Договор за покупко-продажба ищецът прехвърлил правото на собственост върху лодката на майка си Е. Т.. Впоследствие поради неизпълнение на поетите от негова страна задължения по изплащането на дълга кредиторът „ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ“ ЕАД се снабдил с изп. лист и в хода на образуваното изп. производство се установило, че е налице рапореждане от страна на ищеца Г. с процесната лодка. Това мотивирало кредотрът да сигнализира прокуратурата за действията му. През 2017 г. в РРП била образувана пр.пр. № 1078/2017 г., а разследването на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК по образуваното ДП № 315/2017 г. по описа на РРП било възложено на разследващ полицай от Второ РУ на МВР Русе. В хода на разследването с Постановление от 25.10.2017 г. спрямо ищецът Е.Г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 17.09.2014 г. в гр. Русе се разпоредил неправомерно със своя движима вещ – моторна лодка, обременена със залог по силата на Договор за реален залог № РЗ-123-716037/28.02.2013 г. в полза на „Прокредит Банк/ България“ ЕАД София без да запази правата на заложния кредитор като обсебването е в „големи размери“. След назначавенот на СЦЕ по ДП се установило, че стойността на предмета на деянието не покривал признака „големи размери“, поради което с Постановление от 20.09.2019 г. Г. бил привлечен отново като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК, въпреки че междувременно собствеността върху въпросната моторна лодка била прехвърлена отново на него и не съществувала процесуална пречка принудителното изпълнение да бъде насочено към тази вещ.

В процесуалното качество на обвиняем Г. бил уведомен от страна на водещия разследването, че престъпленията, в които бил обвинен са от категорията на тежките умишлени престъпления, наказуеми с “лишаване от свобода“ като по отношение на него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът твърди още, че с негово участие били извършени множество процесуално-следствени действия макар той многократно да обяснявал, че не е извършил престъпление, а са налице неуредени гражданскоправни отношения.

След приключване на разследването и предявяване на материалите по делото, наблюдаващият прокурор от РРП внесъл Обвинителен акт от 28.11.2018 г. в РРС, за което било образувано НОХД № 2104/2018 г. по описа на съда ІХ нак. с-в. След проведено съдебно следствие в няколко съдебни заседания с участието на Г. с Присъда № 98/10.06.2018 г. РРС го признал за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение, приемайки в мотивите, че извършеното не представлява престъпление. Тази присъда била протестирана пред РОС, който с влязло в сила Решение от 11.12.2019 г. по ВНОХД № 541/2019 г. потвърдил първоинстанционната присъда отново с мотива, че извършеното не представлява престъпление.

Ищецът твърди, че от изложеното било видно, че обвиненията срещу него били изначално несъстоятелни и не са били налице основанията за привличането му в качеството на обвиняем като през целия този период търпял негативите и последиците от привличането му в това процесуално качество. Ищецът твърди още, че по повод на повдигнатите му обвинения, станал обект на обсъждане в негативен план от множество колеги, съседи, приятели и познати. Всичко това довело до уронване честта, достойнството и престижа му, тъй като не можел да обясни, че е обвинен неоснователно и не е извършил никакво престъпление. Напрежението в периода м. октомври, 2017 – м. декември, 2019 г., откакто бил привлечен като обвиняем до окончателното приключване на делото се отразило на здравословното му състояние. От притесненията, които изпитвал се обострил диабетът, от който страдал. Наложило се да посещава психолог във връзка с преживения стрес по повод воденото нак. производство. Поради това намира, че за него е налице правен интерес да претендира от Прокуратурата на Р България обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. на Р

България е депозирала писмен отговор, в който се поддържа становище и са изложени обстоятелства за неоснователност на иска като недоказан. Твърди се, че спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение “подписка“ и отсъствали други мерки за процесуална принуда. Заявява се, че нак. производство по никакъв начин не се било отразило и не било възпрепятствало воденето на обичайния начин на живот, трудова и социална активност на ищеца, възможността му за придвижване, намиране и реализиране на доходи. Отделно, прокуратурата не била разпространявала официално и публично информация за воденото нак. производство и обстоятелствата около него, поради което не следвало да носи отговорност за реакциите на околните спрямо ищеца. В досъдебната фаза производството продължило по-малко от 1 год. и 6 месеца, поради което намира, че било протекло в рамките на разумния срок. Същевременно ответникът счита, че не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза, където друг орган се явявал ръководно-решаващ. С оглед продължителността на процеса в двете му фази – общо около 2 години, намира, че ищецът не е претърпял вреди над обичайните от воденото нак. производство. Намира за недоказани твърденията на ищеца за обостряне на диабетното му заболяване и твърди липса на причинно-следствена връзка с нак. производство. Заявява, че приложената епикриза била издадена 1 година преди образуване на нак. производство, поради което намира, че здравословните пробелми на ищеца са съществували отпреди това.

Оспорва твърденията на ищеца, че имал социални, емоционални и адаптивни затруднения във връзка с воденото срещу него нак. производство, доколкото в приложената епикриза, издадена от ЦПЗ Русе било посочено само съдебно дело, а срещу него имало водено и съдебно производство по несъстоятелност, което свидетелства за затрудненията на ищеца в развиваната ик. дейност и социална реализация. Ответникът твърди още, че не били налице незаконосъобразни действия и бездействия на правозащитните органи на държавата, доколкото самият ищец с виновното си поведение сам бил допринесъл за настъпилите последици, поради което била налице хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ. Тази своя защитна теза ответникът аргументира с обстоятелството, че вместо ипотека на кораб бил представил като обезпечение реален залог по чл. 311 ТЗ. Така подвел кредитора си относно начина на обезпечение, не обслужвал заема си, което станало повод за принудително изпълнение в хода на което било установено, че се разпоредил с процесната вещ. Едва в съдебната фаза се позовал на недействителността на договора. Отделно, ответникът намира предявения иск за силно завишен по размер, несъответен на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по сходни случаи. Предвид неоснователността на главния иск взема становище и за неоснователност на акцесорния иск за лихви.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 30.05.2017 г. е образувано ДП ПрП № 1078/2017 г. по описа на РРП за престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 17.09.2014 г. С Постановление от 25.10.2017 г., предявено на ищеца на 28.11.2017 г., последният бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК като по отношение на него била взема мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от 20.09.2018 г. обвинението е изменено в по-леко - престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 17.09.2014 г. в гр. Русе се разпоредил неправомерно със своя движима вещ – моторна лодка с рег. № Бс - 1723, обременена със залог по силата на Договор за реален залог № РЗ-123-716037/28.02.2013 г. в полза на „Прокредит Банк/ България“ ЕАД София без да запази правата на заложния кредитор. На 28.11.2018 г. РРП внесла за разглеждане в съда обвинителен акт срещу ищеца Г., за което било образувано НОХД № 2104/2018 г. по описа на съда ІХ нак. с-в. С Присъда № 98/10.06.2019 г. РРС го признал за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Тази присъда била протестирана пред РОС, който с влязло в сила Решение от 11.12.2019 г. по ВНОХД № 541/2019 г. потвърдил първоинстанционната присъда.

От приложената на л. 19 от делото епикриза, издадена от МБАЛ “Медика Русе“ ООД се установява, че ищецът е страдал от неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения.

Видно от епикриза /л. 20/, издадена от ЦПЗ Русе ЕООД ищецът е бил на лечение там в периода от 19.7.2019 г. до 23.8.2019 г. с диагноза „реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията“. От нея се установява, че отклюващи фактори за заболяването му са социални затруднения във връзка със съдебно дело срещу него.

По делото от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства за установяване на търпените от него неимуществени вреди. Свидетелката Р. И.П. дава показания, че познава ищеца Е.Г. от около 3-4 години от общия приятелски кръг, който имали. От около 2017 г. забелязала, че Е. започнал да страни от тяхната приятелска компания, да не идва с тях по почивки, както го правел преди. За воденото срещу Е. нак. дело узнала при случайна среща с него в болницата. Тогава той й обяснил, че срещу него е било водено дело, че бил несправедливо обвинен, споменал й, че става дума за някаква лодка. Споделил, че не се чувствал добре, че е притеснен и се е изнесъл на село. Не пожелал да се видят и да поговорят по-дълго, тъй като не искал да се връща към преживяното. Свидетелства още, че знае, че Е. отпреди това страдал от диабет и когато го срещнала в болницата й обяснил, че отива на преглед, тъй като от воденото срещу него дело диабетът му се е обострил. Споделил й още, че е започнал да вдига и кръвно. Свидетелката изнася още данни, че преди да се случи това с Е. той бил много весел, жизнен човек, майтапчия, бил душата на компанията. След това изведнъж се променил, започна да страни от тях, да отказва съвместни излизания, дистанцирал се без да сочи конкретна причина за това. Свидетелства, че воденото срещу ищеца дело не е променило отношението към него на никой от компанията им, само че и до ден днешен не се виждали, тъй като той все още живее на село, където се е изолирал.

Другата разпитана по делото свидетелка С.Г. – сестра на ищеца, изнася данни, че за проблемите на брат й с прокуратурата разбрала през 2017 година, когато той й обяснил, че срещу него е заведено дело от банката, на която той е бил предоставил лодка като залог, но после я прехвърлил на майка им. Дава показания, че банката през цялото време, още от момента на учредяване на залога, знаела къде се намира лодката. Свидетелката била назначена за неин пазач при учредяване на залога. През цялото време от учредяването, в това число и след прехвърлянето на лодката, от брат й на майка им, лодката си била все на пристанището в Созопол, никога не е местена от там, никога не е пускана във водата. Свидетелства, че брат й имал съзнанието, че сделката по отношение на залога на лодката е реална, че наистина я дава в залог. Към него момент, когато започнали проблемите на брат й през 2017 г. той живеел в гр. Русе. Живеели заедно, в отделни къщи, но в един и същи двор. Свидетелства, че след като започнало наказателното производство срещу брат й пред дома им често започнали да спират полицейски коли и да носят призовки за явяването му във Второ РПУ като се случвало и да я предупредят, че ще го обявят за общонационално издирване, ако не се яви. Получавала призовки за ищеца и от ЧСИ. Свидетелства още, че в къщите, в които живеели в гр. Русе, се били родили и двамата. Познавали ги всички съседи, на които честото спиране на полицейски коли пред дома им направило впечатление и те започнали да говорят, да разпитват и да странят от тях. Свидетелства, че това се отразило много негативно на ищеца, притеснявал се да се покаже на улицата и от отношението на хората, което се променило като накрая се изолирал на село. Св. Г. изнася още данни, че ищецът отпреди това страдал от диабет като в резултат на преживяванията му по повод воденото срещу него дело диабетът му се обострил, появило се и друго придружаващо заболяване - високо кръвно налягане, от което страдал и до днес. Свидетелства, че преди да започне наказателното дело срещу брат й, той имал фирма, която извършвала транспортни услуги, бил жив и енергичен човек, с много приятели, непрекъснато излизал с компании, обикалял, бил душата на компанията. Впоследствие тази фирма фалирала като не си спомня точния момент. Свидетелства обаче, че по време на наказателното производство срещу него, той бил останал без работа, търсел такава, но не можел да намери. Обяснявал й, че причина за трудностите му са свързани и с воденото срещу него нак. производство и необходимостта всеки понеделник да се подписва. Изнася още данни, че впоследствие психическото състояние на брат й започнало да се влошава, спрял да се храни, да комуникира с хората.Миналата година постъпил на лечение в Психодиспансера, но не пожелал да го посещават там. След излизането му, изцяло се изолирал и отишъл да живее на село. Изписано му било медикаментозно лечение, но не споделил какво точно. Свидетелства още, че брат й нямал психически проблеми в резултат на фалита на фирмата му. Постарал се всичко с кредиторите му да бъде наред, всичко което бил заложил да бъде иззето, за да може те да се удовлетворят, в т. ч. и лодката. Изнася данни, че притесненията и душевни проблеми на брат й категорично започнали от воденото срещу него наказателното дело за лодката, някъде в края на 2017 година. Независимо, че бил оправдан, брат й не се бил възстановил, не искал да се връща да живее в Русе, за да не среща осъдителните погледи на съседите, нямал вече желание за нищо.