Решение № 981 от 24.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. П., 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220100465 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Т. - С." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителния директор А. А. и И. Е., председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител Ф. И., с адрес: гр. С., ул. “Я.” 23Б, против В. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., 1592, обл. С., общ. И., ж.к. „Д.“, бл.93, ет.2, ап.13, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1316,76 лева, от които 1 146,18 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 138,78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.06.2023 г., както и за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 26,29 лева - главница за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,51 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 26.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4030/2023 г. по описа на РС П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е клиент на топлинна енергия, по силата на наследствено правоприемство от нейния покоен баща, по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи се, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ / чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на потребители за битови нужди в град С., одобрени с Решение 2019 г. на ДКЕВР, публикуванио във вестник Монитор, в сила от 10.07.2016 г.. Съгласно раздел IX от ОУ от 2016 г. „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Посочва, че в чл.33, от ОУ от 2016 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ е установено, че това е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също твърди, че имат задължение да заплащат стойностна на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "ПМУ С. 98" ООД /сегашно наименование „ПМУ И.” ООД/ за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Посочено е, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „ПМУ С. 98“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки - начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Твърди, че на 11.07.2023 г. ищецът е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. 4030/2023 г. по описа на РС П., по което искането му е уважено. Сочи, че във връзка с разпореждане на заповедния 2 съд е депозирана и настоящата искова молба, за установяване на съществуването на вземането му за консумирана и незаплатена ТЕ срещу ответника, за топлоснабден имот с адрес: гр. С., 1592, обл. С., общ. И., ж.к. „Д.“, бл.93, ет.2, ап.13, за процесния период.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или процесуален представител за ищцовото дружество. Постъпила е молба, с заявява, че поддържа исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва предявените искове. Твърди, че е заплатил процесните суми след образуване на делото. Представя доказателства в подкрепа на твърдението си.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

С определение № 1181/23.04.2024 г. по настоящото дело, съдът е конституирал „ПМУ И.” ООД, ЕИК **** , седалище и адрес иа управление: гр. С. 1517, район р-н П., ул. „Б.“ № 21Б, вх. А, ет. 5, ап. 14, в производството по гр.д. № 465/2024 г. по описа на Районен съд – П., като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.-С.“ ЕАД.

Третото лице-помагач е депозирало молба, с която се иска от съда да уважи исковата претенция. В проведеното съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.415, ал.1, т.1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) 3 наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. – С.“ ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.150 от ЗЕ.

Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ в гр. С., п. к. 1592, общ. И., ж. к.

„Д.“, бл. 93, ет. 2, ап. 13. Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и "битовият клиент", тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди.

Посочените от законодателя в чл.153, ал.1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Наред с горното, следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.150, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая общите условия са оповестени в един ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. В подкрепа на горния извод е й 4 направеното плащане от страна на ответника на процесните суми, като последното се потвърждава и от ищцовото дружество.

По делото не е оспорен размерът и периодът на дължимите суми за незаплатената топлинна енергия, за дялово разпределение и обезщетението за забава.

При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция приема, че са налице всички материални предпоставките за уважаване на исковата претенция в цялост, но предвид извършените плащания от страна на ответника в хода на производството в общ размер от 1606,19 лева, както и сумата в размер на 100 лева /признато плащане от ищеца в исковата молба, с което посочва, че за погасени разноските в заповедното производство с изкл. на 52,67 лева юрисконсултско възнаграждение/, и като съобрази заявеното в молба с вх. № 8488/02.04.2024 г. л. 64 от делото, депозирана от ищцовото дружество, в която признава извършено плащане от ответника по делото приема, че последният е изпълнил в цялост задълженията си към ищцовото дружество, в т.ч. число за дължимите главници, мораторни лихви, лихва за забава и сторените разноски в исковото производство за ДТ и в заповедното производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковата претенция и към датата на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявените искове за главница и за обезщетение за забава не са оттеглени от ищеца, поради което същите следва да бъде отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.