Решение № 4580 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4580 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110210030 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на „***“ ООД с *** със седалище и адрес на управление в с. ***а, представлявано от управителя М.Я.Е., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокат Ф. Е. М. от Пловдивската адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №2679, издадено на 17. VI. 2025 година от А.Л.А. в качеството му на председател на ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“ със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Московска“ №3, представлявано от председателя си.

Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Дружеството-жалбоподател нямало качеството на „задължено лице“ по смисъла на чл. 23, ал. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, защото не осъществявало внос на такива продукти „по занятие“. Затова и за него не възникнали задълженията, за чието неизпълнение било наложено административно наказание. Случаят бил маловажен и следвало да се приложи чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

В допълнително становище са изложени доводи, че внесените от жалбоподателя вещества не представлявали смазочни масла, в това число базови масла.

Пълномощникът на жалбоподателя се явява в открито съдебно заседание и поддържа 1 жалбата. Заявява изрично, че не претендира разноски.

В открито съдебно заседание се явява процесуална представителка на въззиваемата страна – главен юрисконсулт М.С.Я., която оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 12. III. 2025 година Директорката на Пловдивската териториална дирекция „Държавен резерв“ издава представена по делото Заповед №РД-10-2-42, с която нарежда проверка на осъществен внос на смазочни масла, в това число базови, извършен от жалбоподателя за времето от 01. I. 2024 година до 31. XII. 2024 година.

На 14. III. 2025 година определената със заповедта комисия извършва проверка на фактури, информационен лист за безопасност и товарителница, представени от Агенция „Митници“ и приема, че през 2024 година жалбоподателят е осъществил внос на 925.00 кг смазочни масла, в това число базови. За проверката е съставен констативен протокол №668, представен по делото.

На 24. IV. 2025 година главната директорка на Главна дирекция „Държавен резерв и военновременни запаси“ изпраща до Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ представена по делото Докладна записка №2341, с която го уведомява за резултатите от извършената проверка.

На 25. IV. 2025 година Председателят на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ издава представена по делото Заповед №РЗЛ-2, с която нарежда вписването на лицата, осъществявали внос или вътреобщностни пристигания на енергийно продукти в Регистъра на задължените лица. В заповедта е включен списък, в който дружеството-жалбоподател е посочено на 8 място. Видно от текста на заповедта, същата е публикувана на официалната интернет страница на агенцията.

На 28. IV. 2025 година Заместник-председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ издава представено по делото Разпореждане №Р-12-8, с което определя на жалбоподателя нива на запаси за извънредни ситуации за времето от 01.

VII. 2025 година до 30. VI. 2026 година – 64.00 килограма котелни горива. Жалбоподателят е задължен да създаде запасите до началото на посочения период при спазването на условията на чл. 30, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Разпореждането подлежи на обжалване пред съд, но по делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от тази възможност.

На 30. IV. 2025 година Председателят на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ издава представена по делото Заповед №РД-10-81, с която нарежда проверка по документи за изпълнението на задължението по чл. 4, ал. 2 от Закона за 2 запасите от нефт и нефтопродукти за предоставяне на информация от задължените лица, извършвали през 2024 година дейности по внос и/или вътреобщностни пристигания на енергийни продукти. В заповедта е включен списък, в който дружеството-жалбоподател е посочено на 8 място.

На 12. V. 2025 година комисия, в чийто състав влиза и свидетелката М.Б.Т. с ЕГН**********, извършва проверка на лицата, включени в регистъра на задължените лица по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Установява, че 48 от задължените лица, включително жалбоподателят, не са подали справка-декларация. За проверката е съставен представен по делото констативен протокол №2387. Според приложението към протокола, пълномощник на жалбоподателя се е запознал с него на 12. V. 2025 година. Към протокола са приложени документите, въз основа на които е взето такова решение, като същите са представени и по делото.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: заповеди, разпореждания, докладни записки, констативни протоколи с приложените към тях документи, електронни съобщения, акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и показанията на разпитаната свидетелка.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 20. V. 2025 година под №2679 от свидетелката М.Б.Т. с ЕГН**********, заемаща длъжността държавна експертка в отдел „Горива и масла“ към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“, компетентно длъжностно лице по силата на представена по делото Заповед №РД-10-14, издадена от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ на 21. I. 2025 година.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания и е представил приложени по делото писмени възражения пред административнонаказващия орган.

На 17. VI. 2025 година А.Л.А. в качеството му на председател на ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“ със седалище и адрес 3 на управление в гр. София на ул. „Московска“ №3, издава въз основа на установеното в акта процесното наказателно постановление №2679, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2, предложение I от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти за нарушение на чл. 4, ал. 2 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 19. VI. 2025 година, а жалбата е e подадена чрез административнонаказващия орган на 26. VI. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената заповед, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са извършени на 18. II. 2025 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 20. V. 2025 година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Съдът стига до такъв извод, защото счита, че посоченият срок е започнал да тече от извършването на проверката: едва тогава на административнонаказващия орган е станало известно извършването на нарушението.

От обжалваното наказателно постановление е издадено на 17. VI. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и дори преди изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

По извършването на административното нарушение от обективна страна:

За да бъде едно лице определено като задължено съгласно Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, следва да бъде доказано, че то е внесло енергийни продукти от обхвата на Приложение А, т. 3. 4 от Регламент №1099/2008 през предходната година. Според чл. 23, ал.

2 от същия закон всяко лице, което е внасяло такива продукти през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и 4 вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година.

В случая съдът приема това обстоятелство за установено, поради факта, че жалбоподателят не е обжалвал Разпореждане №Р-12-8, издадено на 28. IV. 2025 година от Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Именно по силата на това разпореждане на жалбоподателя са определени нива на запаси за извънредни ситуации за времето от 01. VII. 2025 година до 30. VI. 2026 година. Това разпореждане възпроизвежда констатациите на предходните извършени проверки, в които е прието, че жалбоподателят е извършил внос на енергийни продукти. Нещо повече, за да стигнат до този извод, проверяващите са взели сведения от писма на Агенция „Митници“, отразяващо представените от самия жалбоподател документи.

Тълкувайки разпоредбата на 23, ал. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти граматически и логически, съдът стига до извод, че тя не поставя условия като внос по занятие, многократен внос, внос на минимално количество енергийни продукти или др. под., за да определи едно лице като задължено. Затова и намира доводите на жалбоподателя в такава насока за неотносими към решаването на делото.

От представените по делото документи се установява следователно, че жалбоподателят е бил вписан в регистъра на задължените лица и така за него е възникнало задължението по чл. 4, ал. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти да представи в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ до 15 февруари справкадекларация по образец за предходната календарна година. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, това задължение не е било изпълнено.

Като не е изпълнил задължението си, жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба с бездействие.

Съдът намира, че в случая не следва да се прилага хипотезата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания и да приема, че установеното нарушение представлява „маловажен случай“. Съставът на чл. 60, ал. 2, предложение I от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти е такъв на формално административно нарушение, т. е. интензитетът на засягане на обществените отношения е достатъчно висок към момента на довършване на деянието без да е необходимо за инкриминирането му да е настъпил общественоопасният резултат. Затова съдът приема, че е без значение дали жалбоподателят поддържа необходимия запас, дали този запас е голям или малък и т. н. В случая е от значение единствено, че жалбоподателят не е подал справка-декларация и така е попречил на държавните органи да осъществят контролните си правомощия.

Разпечатката съдържа 49 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3dfffb13-9955-44c5-a7dc-527076c9df8d