Решение № 105 от 12.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Велико Търново, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500429 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 213/ 17.06.2022 г., постановено по гр.д. № 34/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗД „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр.

София, да заплати на ищеца Т. Г. Х., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 32 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 1 800 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП от 04.10.2019 г. на пътя от гр. Русе за с. Николово, причинено от лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК № Р 64****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от водача С. Д., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.02.2020 г. до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 32 000 лева до претендираната сума 50 000 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: на адвокат Я. Д. от АК – гр. София сумата 1 490 лева 1 адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА; на ищеца разноски по компенсация в размер на 641 лева.

Недоволен от постановеното Решение, в осъдителните му части: в частта, с която е уважен иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лева до присъдените 32 000 лева, или за сумата 12 000 лева; в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди за горницата над 1 200 лева до присъдените 1 800 лева, или за сумата 600 лева, ответникът ЗД „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр.

София, чрез пълномощника адвокат Д. И. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.

Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и за необоснованост. твърди се, че присъденото на ищеца застрахователно обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и със съдебната практика по сходни казуси. Твърди се също така, че съдът неправилно е определил, в занижен размер, процента за съпричиняване, като не е отчел проявеното грубо незачитане правилата за движение по пътя от страна на Т. Х.. Изложени са съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Оспорва се дължимостта на лихва от застрахователното дружество, а в условията на евентуалност се посочва, че такава се дължи от 09.12.2021 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт, постановен по н.а.х.д. № 2382/ 2021 г. по описа на РС – гр. Русе. Иска се от въззивния съд да отмени съдебния акт, в обжалваните части. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. в него е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 170/ 2

14.01.2021 г., от ищеца Т. Г. Х., ЕГН **********, от гр. Русе, срещу ответника ЗД „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432 от КЗ и с цена: 50 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 800 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди. Ищецът твърди, че на 04.10.2019 г., около 20,50 часа, на пътя между гр. Русе и с. Николово, е бил блъснат от лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК № Р 64****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от водача С. Д., поради несъобразяването му с уязвимите участници в движението. По случая е било образувано досъдебно производство. В резултат на ПТП ищецът е бил приет в болницата, като от снетата анамнеза се установило, че е получил счупване на костите на подбедрицата вляво. Проведена е оперативна интервенция – остеосинтезис металика, като след отпадане необходимостта от лекарско наблюдение, ищецът е бил изписан. Пострадалият е бил на легло за дълго време, придвижването е ставало с помощта на патерици, за обслужване на битовите потребности ползвал помощта на близките, което се отразило негативно на емоционалното му състояние. Ищецът не бил в състояние на изпълнява трудовите си ангажименти, защото 45 дни бил в отпуск по болест.

Инцидентът се отразил и на психиката на ищеца – изпитвал несигурност, страх и уплаха от случилото се. Болките и страданията вследствие на ПТП и извършената операция ищецът квалифицира като неимуществени вреди и претендира обезщетение в размер на 50 000 лева, като твърди, че е отправил писмена застрахователна претенция, с вх. № 94-Я-234/ 11.11.2019 г., по която липсва изплатено застрахователно обезщетение. Претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 800 лева, представляващи сума изплатена за импланта. Върху главниците се претендира лихва за забава, считано от 12.02.2020 г. – изтичането на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя, до окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 34/ 2021 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 06.04.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. от АК – гр. София е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото пълномощникът на ищеца – адвокат Т. от АК – гр. Русе , е поискал от съда да уважи исковете, като в 3 представеното писмено становище е изложил доводи за основателността им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете като е възразил за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат П. от АК – гр. Варна, е поискал от съда да отхвърли исковете и е възразил срещу прекомерността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.

От фактическа страна се установява следното:

По делото е приложено н.а.х.д. № 2382/ 2021 г. по описа на РС – гр.

Русе, от което се установява, че с влязло в сила Решение № 617/ 09.12.2021 г., подсъдимият С. Д. е признат за виновен в това, че на 04.10.2019 г., на пътя гр.

Русе – с. Николово, при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК № Р 64****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на Т. Г. Х. от гр. Русе средна телесна повреда, като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административното наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, в заверени преписи, които не са били оспорени от ответника и са били приети от съда.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали № 719/ 253 от 04.10.2019 г. и от Проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния лек автомобил при ответното застрахователно дружество.

Видно от претенция за изплащане на обезщетение, с вх. № 94-Я-234/ 11.11.2019 г. е, че пострадалата ищца е подала писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от ГПК пред ответното застрахователно дружество, като по делото липсват данни за изплащане на застрахователно обезщетение.

Видно от Фактура № 0020035143/ 18.10.2019 г. и касов бон от същата дата е, че пациентът Т. Г. Х. е заплатил за имплант сумата 1 800 лева.

С оглед установяване получените увреждания и здравословното състояние на ищеца, съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска 4 експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Иван Х. С. е отговорил на поставените му задачи. В о.с.з. на 18.05.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, като е отговорило на въпроси относно премахването на импланта и времето, необходимо за пълно възстановяване. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

Във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът е допуснал изслушването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Свилен Атанасов Костадинов е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 18.05.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е отговорило на поставените му въпроси.

Заключението не е било оспорено и е прието от съда.

По делото са допуснати до разпит трима свидетели.

При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

По делото безспорно е установено наличието на елементите от ФС на застрахователната отговорност – с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд е установено наличието на виновно и противоправно деяние, извършено от деликвента, в резултат на което са причинени увреждания на ищеца; налице са валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и подадена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

Спорни пред въззивния съд са въпросите относно размера на определеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и размера на съпричиняването от страна на пострадалия ищец.

Относно неимуществените вреди:

Съгласно ППВС № 4/ 23,12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие е свързано с преценката от съда на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; п ричинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.

5

От Констативен протокол за ПТП с пострадали се установява, че ПТП е настъпило около 20,50 часа на 04.10.2019 г., като според показанията на свидетелите С. Д. – управлявал процесния автомобил, с който е осъществено ПТП и Николай Борисов Петров – возещ се на предната дясна седалка, било тъмно, валял дъжд. Били включени късите светлини на автомобила, тъй като току що се бил разминал с друг автомобил и водачът не успял да включи дългите светлини. Според показанията на свидетелите, пешеходецът изведнъж изскочил от тъмното – водачът твърди, че възприел пешеходеца на около четири метра от автомобила, същият се движел в платното по посока на движението на автомобила, бил облечен с тъмни дрехи, бил с черен чадър и затова реагирал късно. Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите поради лип са на противоречия в тях и намира, че по този начин е било осъществено ПТП.

В заключението си по допусната СМЕ вещото лице е посочило, че ищецът е получил следните увреждания: счупване на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза; счупване на малка лявопищялна кост, наложило метална остеосинтеза; кръвонасядания на ляво бедро, лява задколенна ямка, лява подбедрица и ляво ходило, лява предмишница; охлузвания в кръстцовата област. Счупванията по медико-биологичен признак се характеризират с трайно затрудняване движението на ляв долен крайник за повече от 30 дни, а останалите увреждания са причинили болки и страдания. С изразен интензитет болките са били след травмата, след проведените операции, при манипулациите, раздвижването на крайника, при температурни разлики и пренатоварването на крайника. Те са отзвучали в рамките на възстановителния период, който според вещото лице е около 3-4 месеца.

Тези болки и страдания представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.