Определение № 927 от 29.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело № 20252100201725 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 4-6 от НПК и е образувано по повод жалба от Г. Т. К., ЕГН **********, чрез упълномощения повереник – адв. Сава Каров от АК-Бургас, срещу постановление от 18.12.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 35/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Бургас, вх. № 2262/2021 г, пор. № 176/2021 г. по описа на ОП-Бургас, образувано и водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

С жалбата се излагат доводи за необоснованост на атакувания прокурорски акт, свързани с оценката на доказателствата и за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, макар и не изрично посочени. Сочи се, че в хода на разследването прокурорът неправилно и без да се мотивира е отказал да уважи отправените от страна на наследницата на пострадалия доказателствени искания. От доказателствата по делото било видно, дори и за лица без съответния опит и експертиза, че причината за смъртта на пострадалия К. била ненавременната му хоспитализация и своевременното предприемане на лечение. Основният въпрос по делото, който следвало да получи отговор, бил как и защо пострадалият бил върнат от паркинга на болницата, вместо да се положат за него необходимите грижи, при положение, че е имало възможност да го приемат и лекуват там. В назначените и изготвени по делото съдебномедицински експертизи не било посочено какви действия следвало да предприемат съответните лица, за да предотвратят настъпването на смъртта на 1

К.. С отказа си да допусне нова, повторна експертиза от други вещи лица и повторна проверка от други институции, прокурорът бил предрешил изхода на разследването, което било крайно недопустимо. Настоява се за отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с посочените в жалбата основания и приложените в досъдебното производство доказателства, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК от активно легитимиран субект – наследник на пострадалия от престъплението, пред компетентния съд и срещу прокурорски акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 35/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Бургас, вх. № 2262/2021 г, пор. № 176/2021 г. по описа на ОПБургас, е образувано на 01.04.2021 г. (по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК – с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас) за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 19.11.2020 г., в 14:22 часа, в гр. Бургас, причинил смъртта на К.Н. К., ЕГН **********, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност /прием и медицинско обслужване и лечение/, представляващи източник на повишена опасност.

След приключване на разследването, с постановление от 03.01.2024 г. на наблюдаващия делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас наказателното производство по досъдебното производство било прекратено поради несъставомерност на деянието и липса на осъществен състав на престъпление по чл. 123 от НК. Така посоченото постановление било атакувано от наследниците на пострадалия по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК пред Окръжен съд-Бургас, който с Определение № 100 от 23.01.2024 г. по ЧНД 57/2024 г. по описа на ОС-Бургас отменил същото като необосновано и незаконосъобразно и върнал делото на разследващия орган, давайки задължителни указания по приложението на закона.

В хода на разследването, включително и при проведеното допълнително такова (след връщането делото на прокурора) били извършени множество процесуално-следствени действия – разпитани били свидетелите Б.Б., Г. К., 2

З.Я., Н.А., Ж.Ж., С.Е., Д.К., З.И., А.Т., Н. К., П. К., Е.Д., З.П., С.И., О.С., Й.С.,

С.В., С.Х., Г.В., К.С., В.Д., Х.Ч. и Г.П., като за част от тях били проведени допълнителни разпити; назначени били съдебномедицинска експертиза и допълнителна към нея, заключенията от които са обективирани в приложените по делото протоколи, като наред с това са приложени и многобройни писмени доказателства - справки, докладни записки, писма, трудови договори, длъжностни характеристики, протоколи от извършени проверки от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, препис от акт за смърт, удостоверение за наследници, становища от лекарите, провели лечение на К.

К. в различни периоди от време, заповеди, значителен обем медицински документи и резултати от извършени изследвания на пострадалия К. К. и други.

След цялостен анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали се установява следната фактическа обстановка, която впрочем не се оспорва от страните:

Към 14.11.2020 г. пострадалият К. К. живеел в гр. О., Бургаска област.

На посочената дата той проявил симптоми на простуда - телесната му температура се повишила, поради което започнал лечение с противовирусните препарати „Байкавир“, „Изопринозин“ и „Терафлу“. Приемал и витамини.

Поради липса на подобрение в състоянието му, К. започнал да приема антибиотичните лекарства – „Азитромицин“ и „Левокса“. На 17.11.2020 г. се появила кашлица, поради което към лечението му, по препоръка на майка му – св. Г. К., която била ********, били включени и препаратите „Винтолин“ и „АЦЦ“. На 18.11.2020 г. К. се влошил. Тъй като не се чувствал добре, той се обадил на майка си, която по това време работела в гр. Бургас. Св. К. сигнализирала на ЕЕН 112, но в хода на разговора разбрала, че дори и линейка да бъде изпратена до гр. О., тя ще се забави. Приятелка на св. К., която била ***********, поставила на К. „Урбазон“, 80 мг., след което със своя автомобил, той се отправил към гр. Бургас, където се намирал личният му лекар – св. д-р Б.Б.. Около 14:00 часа К., заедно с майка си, посетили кабинета на д-р Б., намиращ се на ул. „Ф.“ № ***, гр. Бургас. Тя прегледала К., който бил в много лошо състояние - кръвно 140/100, ускорени сърдечен пулс и дишане, силно отслабено везикуларно дишане с обструкция, двустранно с разнокалибрени влажни хрипове. Бил му поставен венозен абокат и му били влети метилпреднизолон 40 мг., Цефтриаксон 3 гр., калциев глюконат и 3 половин ампула хлофазолин. След извършено рентгеново изследване на бял дроб, д-р Б. констатирала масивна двустранна пневмония у К., поради което му издала направление за хоспитализация.

В 18:30 часа, К. и майка му пристигнали на паркинга пред „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД („УМБАЛ-Бургас“ АД). Св. Г. К. влязла през входа на спешното отделение, където била посрещната от неустановена в хода на разследването непозната за нея жена, облечена в бяла престилка. След като св. Г. К. й казала причината, поради която са дошли, двете заедно отишли до лекия автомобил на св. К., който бил паркиран на паркинга пред болничното заведение, и в него се намирал К. К.. Неустановеното лице, няколко пъти измерило нивото на кислород в кръвта чрез пулсоксиметър, който отчел стойности от 92 %, след което заявило, че К. следвало да бъде приет в „Специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания – Бургас„ ЕООД (СБАЛПФЗ-Бургас).

Около 20:00 часа – 20:30 часа, св. Г. К. и К. К. отишли до „СБАЛПФЗБургас“ ЕООД, където по това време дежурен лекар била св. д-р Г.В.. Тя прегледала К. и установила, че той бил в значително увредено общо състояние, с цианоза по устните и ускорена дихателна честота. Чрез пулсоксиметър констатирала, че сатурацията му била 42 % - 44 %, а сърдечната честота – 120/125 у/мин. Въз основа на тези данни тя насочила К. за прием в реанимационно отделение към „УМБАЛ-гр.Бургас“ АД. Д-р В. попълнила и предоставила на Г. К. консултативен лист (без да направи съответното фотокопие, необходимо за архива на лечебното заведение – виж становище, приложено на л. 132, гръб, т. 2 от ДП), в който отразила измерените параметри и насочваща диагноза „двустранна пневмония“, както и, че пациентът се насочва за спешна консултация с реаниматор с оглед прием в Отделение по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ).

В 20:52 часа на 18.11.2020 г. К. К. бил приет в „Спешно отделение“ при „УМБАЛ-Бургас“ АД в тежко общо състояние с дихателна недостатъчност.

Бил му направен бърз тест за антиген за корона вирус, който отчел положителен резултат за вируса SARS-CoV-2 (Covid-19, коронавирус). Въз основа на това изследване, общото състояние на пациента, резултатите от направените му кръвни изследвания и стойности, отчетени при измерване на 4 сатурацията му, както и след преглед от специалист – интензивист, на К. била поставена диагноза – Covid-19 идентифициран вирус, двустранна пневмония, което налагало лечението му с ОАИЛ. В този момент обаче наличната леглова база в отделението в лечебното заведение била изцяло заета, поради което дежурният лекар в СО към „УМБАЛ-Бургас“ АД – св. д-р Д.К., уведомил св. д-р З.И., заемаща към посочения момент длъжността началник на отделението по Спешна медицина към „УМБАЛ-Бургас“ АД, че е необходимо да се намери свободно легло в друга болница, разполагаща с интензивно отделение, в което пациентът да бъде настанен. Тя от своя страна се свързала със св. Г.П. – ******* на Регионална здравна инспекция – Бургас, и го помолила за съдействие в тази връзка. По време на престоя му в СО към „УМБАЛ-Бургас“ АД, предвид отчетените ниски нива на кислород в кръвта на К. – 55 %, и оплакванията му за силно затруднено дишане, спрямо него била проведена терапия с висок поток кислород – FiO2 90-95% (поставена му била кислородна маска), и инфузия с кортикостероиди.

Междувременно, в резултат от положените от свидетелите И. и П. усилия било намерено едно свободно място в ОАИЛ към Университетска болница „Бургасмед“ – гр. Бургас (към процесната дата болничното заведение е било с наименование Многопрофилна болница за активно лечение – „Бургасмед“, чийто съкратен вариант – МБАЛ „Бургасмед“ ще бъде използван по-нататък в настоящото изложение), поради което на 19.11.2020 г., в 00:10 часа К. бил транспортиран с реанимационен екип от „УМБАЛ-Бургас“ АД до МБАЛ – „Бургасмед“. В 02:10 часа пострадалият К. бил приет в ОАИЛ при МБАЛ „Бургасмед“ в тежко общо състояние, контактен, объркан, с тахидиспнея (дихателна честота - над 50/мин), цианоза, без промяна при аускултация на белодробната находка, учестена сърдечна дейност, АН 150/100, фебрилен, със сатурация 51%. Чрез специализирано изследване КТ (компютърна томография) нативно сканиране (на бял дроб, главен мозък, коремни органи, била установена консолидация на белодробен паренхим, ангажираща над 65% от обема на белия дроб, двустранно. Останалите 35% от обема на целия дроб били ангажирани от ground-glass opacities. Около 02:50 часа при измерване на сатурацията на К. била отчетена стойност 40 %, което наложило пациентът да бъде седиран, интубиран и включен на изкуствена белодробна вентилация (ИБВ) – IPPV. Виталните показатели на пациента били мониторирани, като незабавно било назначено и проведено лечение в 5 следната терапевтична схема: двойна антибиотична терапия, плазма, водносолеви разтвори, кортикостероиди, антикоагуланти в инфузия, инхибиторна протонна помпа и инсулин (Sulcef 2x2g, Azitrox 3h500mg, Plasma lyte 1 000 ml, Sterofindin 1 000 ml., Glucosae 5% 1 000 ml, Dexametasone 2x8mg., Quamatel 2x20 mg., Fraxiparin 2x0.4 s.c., Insulin 8 E) Около 06:30 часа не била отчетена динамика в състоянието на пациента, но отчетената сатурация се повишила, достигайки стойности от 63%. Около 09:00 часа К. продължавал да бъде в тежко общо състояние, с отслабено везикуларно дишане със сухи, свиркащи и дребни влажни хрипове двустранно, с ритмична тахифреквентна сърдечна дейност, с нестабилна хемодинамика, поддържана с норадреналин (била проведена терапия с Adrenalin 3 amp., Atropin 3 amp).