Решение № 174 от 09.07.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Сандански, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250101183 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по иск, който е предявен от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София против ЕТ „Гергана Илиева 2010“, представляван от Гергана Андонова Илиева, с адрес на управление в с. И****, общ.

Струмяни.

Ищецът сочи, че е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като осъществява дейност по пренос на електрическа енергия в изпълнение на лицензия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 18.12.2013 година. Посочва, че ответникът също е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на Закона за енергетиката в качеството си на производител на електрическа енергия от ВЕИ. Посочва, че ответният ЕТ „Гергана Илиева 2010“ е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ЕРМ Запад). Твърди, че по силата на Закона за енергетиката ответникът е производител на ел.енергия, ползващ възобновяеми източници и дължи за достъп до електропреносната мрежата цена, утвърдена от КЕВР за съответния ценови период. Ищецът твърди, че тази цена се е заплащала на оператора на електропреносната мрежа или на крайния снабдител, или на доставчика от последна инстанция. В случая цената е следвало да се заплаща на „ЕРМ Запад“ ЕАД, а събраните суми се превеждали от „ЕРМ Запад“ ЕАД на него – на ищеца. Ищецът сочи, че в изпълнение на решения на КЕВР, описани в исковата 1 молба с номера и дати „ЕРМ Запад“ ЕАД им изпращало ежемесечни справки за цялото произведено количество ел.енергия от ВЕИ - слънце и вятър, присъединени към собствената му разпределителна мрежа и че за тези количества ел.енергия издавал фактури с посочените в тях стойности на предоставената услуга достъп за съответният месец и по цени утвърдени от КЕВР за съответния месец. Ищецът сочи, че за периода от 30.06.2020 година до 31.07.2021 година ответникът не е заплатил цената за достъп до електропреносната мрежа в размер общо на 322,73 лв. по 14 броя издадени фактури. Твърди, че поради забава в плащането ответникът дължи и натрупаните лихви за забава за този период. Сочи, че е подал заявление пред Районен съд-Сандански по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че такава заповед била издадена по гражданско дело №775 от 2023 година, но от страна на длъжника е било подадено възражение, поради което предявява настоящия иск. Допълнително в съдебно заседание уточнява, че обектът за производство на електрическа енергия на ответника от възобновяеми енергийни източници се е намирал в с.

С****, общ. Струмяни.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 322, 73 лева, главница, ведно със законната лихва върху нея от 17.06.2023 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 79, 66 лева, законна лихва върху главницата, суми за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 775/ 2023 година по описа на СРС. Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати и направените разноски в заповедното производство и в настоящото производство.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че в периода от 30.06.2020 година до 31.07.2021 година не е бил „енергийно предприятие“ по смисъла на §1, т. 24 от ДР на Закона за енергетиката, поради което не дължи месечна цена за достъп до преносната мрежа. Твърди, че нито е бил собственик, нито е бил наемател в този период и не е разполагал със съоръжения за производство на ел.енергия от ВЕИ. Твърди, че няма договор с ищеца за достъп до електропреносната мрежа, поради което не дължи цена за достъп.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска.

Ответникът, чрез пълномощника си в съдебно заседание поддържа писмения отговор, с който оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение, издадено от Агенция по вписванията се установява, че „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е вписано в търговския регистър и е със седалище и адрес на управление в гр. София. Дружеството се представлява от Аделин Николаев Цачев. Дружеството е с предмет на дейност: пренос на електрическа енергия, единно оперативно планиране, координиране и управление на електроенергийната система на Република България, предоставянето и управлението на достъпа на трети страни на недискриминационна основа между ползвателите на мрежата или групи ползватели на мрежата и други дейности.

2

С лицензия № Л -419-04/ 18.12.2013 година, издадена от ДКЕВР на „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) ЕАД е разрешено да извършва дейността по „пренос на електрическа енергия“ и дейността „координатор на специална балансираща група“ на територията на Република България, съгласно разпоредбите на ЗЕ, подзаконовите актове по неговото прилагане, Регламент 714, Регламент 838 и други нормативни актове.

От друго удостоверение за актуално състояние, издадено от Търговския регистър се установява, че Едноличен търговец „Гергана Илиева – 2010“ е вписан в търговския регистър със седалище и адрес на управление в с. И***, общ. Струмяни, ул.“Т****“ и се представлява от Гергана Андонова Илиева. От удостоверението се установява, че сред предмета на дейност на едноличния търговец са изграждане, организация, управление, производство и експлоатация на ел. енергия от фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ) и проекти за алтернативна енергия от възобновяеми енергийни източници, консултантски услуги в областта на фотоволтаичните електроцентрали и на алтернативните енергии и други.

На 08.04.2019 година с нотариален акт № 120, том първи, рег. № 1340, дело № 110/ 2019 година по описа на нотариус № 198, ЕТ „Гергана Илиева – 2010“ продал на „Соларбас“ ООД, представлявано от Симеон Николов Мешев следния недвижим имот: УПИ XIII – 1114, в кв. 10 по РП на с. С*** с площ от 2 303, 34 кв.м.

На 10.05.2019 година „Соларбас“ ООД подало заявление до „ЧЕЗ- Разпределение България“ АД (сега с ново наименование „Електроразпределителни мрежи –Запад“) за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, оперирана от „ЧЕЗ Разпределение – България“ АД за обект : „Сграда за съхранение на негорим селскостопански инвентар, фотоволтаична електроцентрала – 200кWp върху конструкция на сградата“ в УПИ ХIII – 1114 в кв. 10, находящ се в землището на с. С****, общ. Струмяни. Това заявление било одобрено – видно от писмо с изх. № 1203297461/ 15.05.2019 год. на директор на Дирекция „Стратегическо планиране и развитие на мрежата“ към „ЧЕЗ Разпределение – България“ АД.

На 17.05.2019 година, на основание чл. 84, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 30, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Соларбас“ ООД е бил сключен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници при Общи условия № 1203297461 за достъп на гореописания обект: Сграда за съхранение на негорим селскостопански инвентар, фотоволтаична електроцентрала – 200кWp върху конструкция на сградата“ в УПИ ХIII – 1114 в кв. 10, находящ се в землището на с. ****, общ. Струмяни с идентификационен № 31Z182100099104V с мощност 200 КW. От списък на средствата за търговско измерване е видно, че обектът на „Солалбас“ ООД в списъка е записан като „Ф***“ и е с адрес в с. С, УПИ XIII- 1114 в кв. 10.

В периода от време, както следва: м. юни 2020 година, м. юли 2020, до м. август 2020г., м. септември 2020г., м. октомври 2020г., м. ноември 2020г., м. декември 2020г., м.

3 януари 2021г, м. февруари 2021г., м. март 2021г., м. април 2021г., м. май 2021г., м. юни 2021г., м. юли 2021г. включително „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД издало протоколи за произведена от „Соларбас“ ООД електрическа енергия от гореописания обект с посочения идентификационен номер № 31Z182100099104V.

За периода от време, както следва: м. юни 2020 г. до м. юли 2021 год. включително „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е издало 14 броя фактури с получател ЕТ „Гергана Илиева 2010“ за клиентски номер 426000014671 за стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа за обект 6009193711 на адрес в с. С***, УПИ XIV - „Ф***“. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че общата стойност на задължението за достъп до разпределителната мрежа съобразно тези 14 броя фактури възлиза на 322, 73 лева. Вещото лице заключава, че измереното съгласно описаните и представени по делото протоколи количество електрическа енергия от обекта на „Соларбас“ ООД не е идентично с фактурираното в описаните фактури с получател ЕТ „Гергана Илиева – 2010“.

На 02.09.2015 год. в Районен съд- Благоевград „ЕСО“ ЕАД е предявило заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ЕТ „Гергана Илиева – 2010“ за сумата от 322, 73 лева за неплатена цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД за периода от 30.06.2020 год. до 31.07.2021 год. включ., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и за сумата от 79, 66 лева за мораторни лихви за периода от 16.06.2023 год. до изплащане на вземането. По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 1265/ 2023 по описа на РС – Благоевград. Поради липса на местна подсъдност производството по делото е било изпратено на РС- Сандански и по неговия опис е било образувано гр.д. № 775/ 2023г. На 17.07.2023 година съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 415 срещу ЕТ „Гергана Илиева – 2010“ за сумата от

322, 73 лева за неплатена цена за предоставен достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 30.06.2020 год. до 31.07.2021 год. включ., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и за сумата от 79, 66 лева за мораторни лихви за периода от 16.06.2023 год. до 16.07.2023 год., както и за сумата от 25 лева за направените разноски за платена държавна такса и за сумата от 50 лева за разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 07.08.2023 година. На 07.09.2023 година длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. На 02.10.2023 година на заявителя и ищец по настоящето дело е било връчено съобщение, с което му е било указано, че длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение и може да предяви иск за установяване на вземането. Настоящият иск е бил предявен на 31.10.2023 година.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е допустим: За ищеца е налице правен интерес от предявяването му.

Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на 4 вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Следователно предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като в двуседмичния срок от връчването й длъжникът е възразил срещу нея. Т.е. длъжникът е възразил срещу вземането на кредитора и го е направил спорно.

В настоящия случай в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение, ответникът е възразил срещу нея и за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на установителния иск. Т.е искът е допустим, но разгледан по същество е неоснователен: