Решение № 172 от 09.10.2020, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

Номер 172

08.10.2020 г.

Град Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Шумен

Състав II

На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Азадухи О. Карагьозян

Теодора Е. Димитрова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203600500293 по описа за 2020 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от А. И. Н. - Д., действаща чрез пълномощника адв. П. Х. от ШАК срещу решение № 379/26.06.2020 г. по гр.д. № 82/2019 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателката намира решението за неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата й, с оглед на които моли съдът да го отмени и уважи внесената искова молба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна собствениците в ЕС на ул. ... №, гр. Ш., представлявана от управителя М.В.М. не изпраща отговор на жалбата. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Д. Р. от ШАК оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица и процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следното:

Гр.д. № 82/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателката, в която е навела твърдения, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Ш., ул. ... №. На 13.12.2018 г. било проведено общо събрание на ЕС, на което били взети решения за: 1/ Избор на адвокат за заведените дела срещу жилищния блок и 2/ Покана до А.Н. в срок до 20.12.2018 г.. Поканата е приложена 1 към протокола. Счита, че ОС е свикано и проведено в нарушение на закона, а взетите от него решения са незаконосъобразни, тъй като: а/ ОС е проведено при дневен ред, различен от обявения в поканата; б/ не е формен надлежен протокол за оповестяване насрочването на ОС, поканата не е била поставена на видно място в сградата и не е спазен 7-дневния срок за предварително оповестяване на насроченото ОС; в/ свикването на ОС не е извършено по процесуалния ред, предвиден в чл.12 от ЗУЕС; г/ неживеещите на адреса етажни собственици не са били уведомени за свикване на ОС по реда на чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС и са били лишени от възможността да участват на събранието; д/ неправилно е изчислен и отбелязан кворума за провеждане на събранието, поради което не е налице изискуемият се по ЗУЕС, и съответно е опорочено установеното мнозинство на гласувалите „за“ съответните решения; е/ на събранието са взели участие и са гласували лица, които не са имали качеството етажен собственик; ж/ ОС не е председателствано от член на УС на ЕС, в разрез с изискването по чл.16, ал.2 от ЗУЕС; з/ от протокола за събранието не става ясно кой и как е предложил избора на председателя и протоколчика на събранието; и/ протоколът за ОС не съдържа явилите се лица и съответните им идеални части, които те представляват, а също и обявения дневен ред. От съдържанието му не става ясно какви предложения са били направени и от кого, и как се е стигнало до решението. Относно протокола няма съобщаване на видно място в сградата на ЕС. Позовавайки се на изложеното, ищцата е поискала от съда да отмени визираните две решения на ОС на ЕС от 13.12.2018 г..

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна – собствениците на самостоятелни обекти в сграда с режим на ЕС, на адрес: гр. Ш., ул. ... №, действащи чрез управителя на ЕС е изразила становище, че исковата претенция е недопустима, тъй като нито един от въпросите, по които ищцата твърди, че е взето решение не е от компетенциите на ОС на ЕС и реално в протокола не са отразени взети решения от ОС по който и да е от тях. Освен това, по същество искът е и неоснователен.

Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, като в мотивите си е приел, че атакуваните решения на ОС излизат извън обхвата на чл.11, ал.1 от ЗУЕС, поради което не подлежат на съдебен контрол, с оглед на което е отхвърлил иска като неоснователен и е осъдил ищцата да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 300.00 лева.

Решението се обжалва изцяло от ищцата.

При проверка на реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, същото е неправилно, поради следното:

Между страните не се спори, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда, намираща се в режим на ЕС, находяща се в гр. Ш., ул. ... №, както и, че на 13.12.2018 г. е било проведено ОС на ЕС.

2

От сбраните по делото доказателства се установява, че на 02.12.2018 г. е било взето решение на УС на ЕС за залепване на покана за провеждане на ОС на ЕС на 13.12.2018 г., от 17.30 часа. На л. 14 от първоинстанционното дело е приложена покана за събранието, в която е обявен дневен ред: 1/ Обсъждане състоянието на етажната собственост и 2/ Решения за подобряване на състоянието. На л. 3-9 са приложени протокол от ОС на ЕС насрочено за 13.12.2018 г., от 17.30 часа, в който е отразено, че, поради липса на кворум същото е било отложено за един час по-късно от предварително обявения, както и протокол от ОС, проведено в 18.30 часа на посочената дата, в който е отразено, че са присъствали общо 44.02 % от имащите право на глас. Видно от протокола, преди започване обсъжданията по дневния ред, са били избрани председател и протоколчик на събранието, с мнозинство 34.924 %. По т.1 от дневния ред е било направено предложение за гласуване за избор на адвокат за заведени дела срещу ЕС, като в протокола е отразено, че решението е гласувано и прието с мнозинство от 34.924 %. По т.2 от дневния ред е било направено предложение да се гласува изпращане на покана до жалбоподателката, като в протокола е отразено, че то е гласувано и прието, с мнозинство от 34.294 %. Видно от протокола жалбоподателката е присъствала на събранието и е взела участие в обсъжданията по т.1 от дневния ред, като го е напуснала преди разглеждането на т.2 от дневния ред. На л. 13 е приложен протокол, подписан от членовете на УС на ЕС, удостоверяващ, че протоколът от ОС на ЕС на 13.12.2018 г. е бил поставен на информационното табло на ЕС на 19.12.2018 г., в 17.30 часа.

Въз основа на изнесените факти, съдът приема, че разглежданият иск, имащ за правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС е предявен от надлежно легитимирано лице – собственик на самостоятелен обект в ЕС, в преклузивния 30-дневен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, и допустим.

Досежно възраженията на въззиваемия за недопустимост на иска, намира, че са неоснователни, тъй като, съобразно закона и трайната съдебна практика, уважаването на конститутивния иск по чл.40 от ЗУЕС е обусловено от едно от следните обстоятелства: решението на ОС да противоречи на императивни правни норми или на разпоредби на Правилника за вътрешния ред на ЕС; решението да е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила; решението да е взето при нарушен дневен ред за свикване на ОС; решението да е взето по въпрос, който е извън компетентността на ОС, предвидена в чл.11 от ЗУЕС, като наличието на тези факти е предмет на обсъждане по съществото на правния спор и не е определящо за допустимостта на търсената съдебна защита. С иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС могат да бъдат релевирани възражения, както за незаконосъобразност, така и за нищожност на решенията на ОС / когато за тях е неприложим правният режим на ЗУЕС, когато, макар ЗУЕС да се прилага, ОС е надхвърлило своята компетентност, или, когато в действителност липсва решение /, като предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати конкретни нарушения, с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от ОС. Законът предоставя право на всеки собственик на самостоятелен обект в 3

ЕС да атакува всяко незаконосъобразно решение на ОС, без да лимитира тази правна възможност само и единствено по отношение решенията на ОС по въпроси от неговата компетентност, посочени в чл.11 от ЗУЕС. Ето защо, възражението на ответника по иска, че процесните решения на ОС не подлежат на съдебен контрол по реда на чл.40 от ЗУЕС, тъй като са извън компетенциите на ОС на ЕС по чл.11 от ЗУЕС се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

В съответствие с изложеното, настоящата инстанция не споделя и изразеното от първоинстанционния съд становище, че след като по реда на чл.40 от ЗУЕС се атакуват решения на ОС на ЕС, които не са по въпроси, визирани в чл.11 от ЗУЕС, искът е неоснователен поради липса на възможност за съдебен контрол на тези решения.

По същество, с оглед наведените от ищцата възражения, съобрази следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че процесните решения на ОС на ЕС са взети в нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУЕС, т.е. извън обявения в поканата дневен ред и без да се установява наличието на неотложност за вземането им.

Видно от поканата, върху нея не са отразени деня и часа на оповестяването й и по делото не е приложен протокол, удостоверяващ поставянето й на общодостъпно място на входа на сградата на ЕС, което налага извод, че ОС е свикано в нарушение на чл.13, ал.1, изр. І и ІІ от ЗУЕС, което препятства и възможността да се установи дали е спазен срокът за провеждане на ОС – най-рано на осмия ден след оповестяване на поканата.

По делото липсва протокол от заседание на УС на ЕС, на което е взето решение за провеждане на процесното ОС, като в приложения протокол от 02.12.2018 г. е отразено единствено решение на УС за изготвяне и залепване на покана. Не са представени и доказателства за свикване на ОС при наличие на останалите, визирани в чл.12 от ЗУЕС хипотези, а именно: решение на контролния съвет /контрольора/; решение на управителния съвет /управителя/ по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата; решение на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, когато управителният съвет /управителят/ не свика общото събрание в 10-дневен срок от отправяне на писменото им искане, или покана от собственик или ползвател, в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Ето защо, съдът приема, че въпросното ОС е било свикано и в нарушение процедурните правила по чл.12, ал.1 - ал.5 от ЗУЕС.

Що се касае до възраженията, че ОС е било проведено при допуснати нарушения за оповестяването му по чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, съдът приема, че следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като в исковата молба ищцата не конкретизира кои и колко са лицата, отсъстващи от адреса и от доказателствата по делото не се установява, че към датата на свикване на ОС е имало такива собственици или ползватели в ЕС.

4

Относно възраженията, че е било налице неправилно изчисление на кворума за провеждане на събранието и на същото са взели участие и са гласували лица, които не са имали качеството етажен собственик, съдът намира, че са заявени бланкетно, без ищцата да е конкретизирала в какво според нея се изразява грешката при изчисление на кворума и кои са участвалите в събранието лица, които не са имали качеството етажен собственик. Наред с това, възраженията са и неоснователни, тъй като, видно от протокола от ОС, същото не е било проведено в указания в поканата начален час, а отложено за един час по-късно поради липсата на кворум, в съответствие с изискването по чл.15, ал.2 от ЗУЕС, в която хипотеза изискуемият кворум е 33% ид.ч.от общите части на ЕС, който, видно от отразеното в протокола, че на събранието са присъствали 44.02 % от имащите право на глас, е бил спазен.

Предвид това и, че ищцата не е навела конкретни твърдения кои от вписаните в протокола ид.ч. на присъствалите на събранието не отговорят на действителното фактическо положение според нея, нито е възразила по отношение липсата на кворум по време на събранието, и не е ангажирала доказателства за опровергаване на отразеното в документа, съдът приема възраженията й за недоказани и поради това за неоснователни.

Като неоснователно следва да се отхвърли и възражението на ищцата, че ОС не е било председателствано от член на УС на ЕС, тъй като от доказателствата по делото се установи, че председателстващ на събранието е бил действащият към момента председател на УС на ЕС, избран с решение на ОС на ЕС от 20.11.2017 г., чиито правомощия не са били отменени с факта на атакуване на решението за избор по съдебен ред, по висящо към датата на събранието гр.д. № 3820/2017 г. на ШРС.