Определение № 439 от 18.07.2018, Районен съд - Русе

П Р О Т О К О Л гр. РУСЕ, 18.07.2018 г.

РАЙОНЕН СЪД РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

Съдебни заседатели: 1. Е.П.

2. С.Р. при участието на секретаря РАДОСТИНА

СТАНЧЕВА и прокурор РАЛИЦА МИЛЧЕВА, сложи за разглеждане ЧНД № 1121 по описа на РсРС за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава

На именното повикване в 10.30 часа се явиха:

За РсРП – редовно призовани, явява се прокурор РАЛИЦА МИЛЧЕВА.

Осъден А.Н.А. – редовно призован, доведен от ОЗ „Охрана“ се явява лично.

Адвокат В.Д. – определен с уведомително писмо изх. № 601/2018г. за служебен защитник на осъдения А.Н.А., редовно призован, се явява.

Адв. В.Д. – Запознат съм с делото и съм готов да поема защитата.

Осъден А.Н.А. – Съгласен съм да ме защитава определеният от АК – Русе служебен защитник.

СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на страните и предоставената на осъдения правна помощ, на основание чл. 25, ал.

1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 ЗПП и чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адвокат В.Д. *** за защитник на осъдения А.Н.А., ЕГН: ********** по ЧНД № 1121/2018г. по описа на Районен съд - Русе.

На основание чл. 274, ал. 1 НПК, председателят на състава разясни на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ – Не правя искане за отвод.

Адв. В.Д. – Нямам искания за отвод.

Осъден А.Н.А. - Нямам искания за отвод

Председателят на състава запита страните за становище относно даване ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

Адв. В.Д. – Да се даде ход на делото.

Осъден А.Н.А. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което О

П Р Е Д Е Л И

ДАВА

ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 272, ал. 1 НПК, съдът сне самоличността на осъдeния:

А.Н.А. – роден на *** ***, български гражданин, българин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, с пост. адрес ***.

Председателят на състава разясни на осъдения правата, с които разполага в настоящото производство.

Осъден А.Н.А. – Разбрах правата си.

Желая да ме защитава упълномощения от мен защитник.

Председателят на състава разясни на страните правата, с които разполагат в настоящото производство и им предостави възможност да направят искания, съгласно разпоредбата на чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

Адв.

В.Д. – Нямам нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

Осъден А.Н.А. - Нямам нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на предложението на прокурорa.

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам предложението. Няма да соча други доказателства.

Адв. В.Д. – Мисля, че има процесуално основание да се направи исканото групиране. Правим възражение във връзка с искането за увеличаване на наказанието.

Осъден А.Н.А. – Да не ми бъде увеличено наказанието.

На основание чл. 283 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ПРИЕМА писмените доказателства по делото – справка за съдимост, ведно с копия от бюлетини за съдимост.

На основание чл. 286, ал. 1 НПК председателят на състава запита страните имат ли искания за извършване на нови съдебно следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

Адв. В.Д. – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

Осъден А.Н.А. – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ, като взе предвид липсата на доказателствени искания и след като счете делото за изяснено от фактическа страна,

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми господин Председател, госпожи съдебни заседатели, моля да уважите внесеното от Районна прокуратура – Русе предложение, с което да бъдат групирани наказанията, наложени на А.Н.А. по НОХД № 487/2018 г. и по НОХД № 767/2018 г. и двете по описа на Районен съд- Русе, като наложите най-тежкото измежду тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Считам, че деянията по тези две осъждания са извършени преди да е налице влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, затова са налице предпоставките за тяхното групиране. Тъй като лицето е осъждано общо 15 пъти, включително и за деяния, извършени в условията на опасен рецидив, всичко това сочи за повишена степен на обществена опасност на осъденото лице, затова предлагам така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” да бъде увеличено на основание чл. 24 НК с една година. Така определеното общо наказание в размер на три години и четири месеца „Лишаване от свобода” да постановите да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК да приспаднете задържането спрямо лицето по делата, а именно считано от 18.07.2017 г., а на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната част от наказанията до момента. В този смисъл моля да се произнесете с Вашето определение.

Адв. В.Д. – Уважаеми господин

Председател, госпожи съдебни заседатели, считаме, че действително са налице условията на чл. 23 за групиране на наказанията безспорно. Правим възражение относно искането на Районна прокуратура - Русе за увеличаване на наказанието с една година. Аргументите ми за това са следните: видно от мотивите за присъдите обществената опасност на деянието и на подсъдимия са взети предвид. В единия случай обществената опасност на деянието е малка, ниска – първо той е върнал всичко, което е взел, второ - вещите са на много малка стойност, което показва едно трудно осъзнаване на обществената опасност и оттам субективната страна на дееца като обществено опасен не би следвало да се възприема в този буквален смисъл, въпреки многото наличие на рецидиви в една сфера. На следващо място, както е константната практика на ВКС, например Решение № 70/03.06.2015 г. по наказателно дело № 1900/2014 г. на второ наказателно отделение, безспорно са посочени критериите, при които е възможно да се дерогира възприетия чл. 23, ал. 1 НК принципи на поглъщане на наказанието. Аргументите на прокуратурата не сочат основания и факти, които да водят до необходимост да бъдат дерогирани тези принципи, тъй като при групирането се разглежда основно съотношението и отношението от субективната страна на деянието спрямо групираните престъпления. Чл. 29 НК не се отнася спрямо чл. 23 НК, той се отнася към специалната част и от тази гледна точка единственият аргумент за рецидивността не би следвало да се разгледа като възможност за налагане на едно по-голямо наказание от вече наложените такива. Считаме, че при групиране на наказанието и на налагане на най-голямото такова, ще бъдат постигнати целите на превъзпитанието доколкото лицето, макар и трудно показва тенденции на осъзнаване на обществената опасност, което е видно от мотивите на наказателните дела, където оказва пълно съдействие на следствието, разкайва се, върнал е всички вещи и от тази гледна точка считам, че е правилно да не се увеличава наказанието, господин Председател.

Осъден А.Н.А. – Ако може да не ми увеличавате наказанието.

ПРОКУРОРЪТ (реплика) – Цитираното решение от защитника на осъденото лице е единствено такова и не представлява константната съдебна практика по въпроса, щом не е допълнено с други решения от съдебната практика, а и да не забравяме, че задължителни за съда и за всички правораздавателни органи са единствено и само тълкувателните решения на ВКС, в случая това не е от тези. На следващо място законодателят дава възможност именно при групиране на наказанията да бъде приложен чл. 24 НК. С тази разпоредба законодателят изхожда именно от необходимостта за увеличаване на наказанието спрямо такива осъдени лица, които както в случая са извършили многобройни престъпления и очевидно, че наказателната репресия по отношение на тях не е постигнала целите си по чл. 36 НК, затова още повече считам, че не трябва да се изхожда от субективно отношение на осъдения към групирането. Затова Ви моля да отхвърлите тези доводи като неоснователни.

Адв. В.Д. (дуплика) – Господин

Председател, възразявам срещу възражението на прокуратурата. По наказателните дела, които се групират е представено и медицинско свидетелство за психологическото състояние на дееца, то е видно и от съда. От тази гледна точка да се тълкува, че той има едно по принцип враждебно отношение към обществения ред и сигурност, не би било правилно. Още повече, че акцентът при групиране на наказанията е върху деянията, които се групират, а не върху цялото житие на подсъдимия, а освен това има и други решения на ВКС, които визуализират практиката, именно по групирането.

Председателят на състава даде последна дума на осъдения.

Осъден А.Н.А. – Искам това, което Ви казах, да не ми увеличавате наказанието