Определение № 3 от 03.01.2024, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Пазарджик, 02.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220102778 по описа за 2023 година взе предвид:

Делото е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от И. П. И. и М. П. И. от гр. С. срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД - гр. София за признаване за установено, че по вземането на ответника към ищците като наследници на техния баща, произтичащо от отношения на последния с "Първа инвестиционна банка" АД и прехвърлено чрез цесия на ответното дружество, не се дължи изпълнение, тъй като то е погасено по давност. Давността според ищците е текла от изпращането на запорно съобщение от съдебен изпълнител на 30.09.2016 г., като до януари 2023 г., когато искът е предявен, не са настъпвали други обстоятелства, които да я спират или прекъсват.

Постъпил е отговор от дружеството ответник, което счита, че ищците нямат правен интерес от предявяването му, тъй като няма изпълнение, срещу което те в момента да се защитават.

Сочи се практика на ВКС в смисъл, че искът по чл. 439 при приключил изпълнителен процес е недопустим, а начинът за защита и връщане на вече събраните след изтичането на давността суми е искът по чл. 55 от ЗЗД, като се сочи, че и тук изпълнителният процес е приключил - прекратен на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и възможността ищецът да предприеме нови изпълнителни действия е предполагаема и теоретична и не може да обоснове правен интерес. Ответникът не оспорва, че наистина е изтекла 5-годишната погасителна давност, но той не е предприел никакви действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищците; по тази причина не дължи разноски. Ако искът бъде приет от съда за допустим, оспорва основателността му, като заявява, че по давност се погасява само правото на принудително изпълнение, но не и самото вземане.

Проведено е открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване.

Съдът по спора за правния интерес от иска и допустимостта му намира следното:

В решенията на ВКС, в които се приема, че искът за установяване на недължимост при 1 приключил изпълнителен процес е недопустим, се има предвид приключване на изпълнителния процес поради събиране на вземането, което е различен случай от настоящия.

Прието е в съдебната практика у нас, че погасяването на вземанията по давност има отношение към основателността на исковете (съществуването на вземането), а не към допустимостта му, независимо от теоретичното разбиране, че давността не води до изгубване на самото вземане, а само на възможността за неговото принудително изпълнение.

За предявяването на исковете за установяване на съществуване или несъществуване на вземане следва да съществува на общо основание правен интерес от тези искове. В конкретния случай нито погасяването на задължението по давност се оспорва от ответната страна, нито тя е предприела някакви действия по неговото събиране, прихващане и т.н.

Възможните начини на разсъждаване са два: да се приеме, че ищците въпреки всичко имат правен интерес от изясняване на правното положение на задължението си, за да предотвратят евентуални опити за принудително събиране в бъдеще, но не им се дължат разноски, защото кредиторът не е станал повод за завеждането на иска, или да се приеме, че правният интерес е винаги свързан с конкретен спор и поведение на кредитора, каквото тук липсва, следователно липсва и правен интерес от иска.

Второто становище е възприето в решения на български съдилища, като например решение № 163 от 24.02.2015 г. по в.т.д. № 83/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което се обезсилва първоинстанционното решение със следните мотиви: "...въззивникът посочва, че в защита на процесните вземания не са предприети никакви процесуални действия, като дори признава основателността на възражението за изтекла погасителна давност. Между страните липсва правен спор, от който ищцата да изведе правен интерес от водене на установителни искове за недължимост на процесните суми. Едва при предприета защита от страна на кредитора по отношение на вземанията, за длъжницата ще се породи интерес да се позове на факта на изтеклия давностен срок". Съдът счита, че следва да се съобрази с тази практика и да приеме, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, поради което ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определението си от 01.12.2023 г., с което е дал ход на устните състезания.

Прекратява производството по делото на основание чл. 130 от ГПК като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

2